Европа ще гони финансови вещици, като прибегне до класически методи на инквизицията, реши последният Европейски съвет в Брюксел, от който премиерът Бойко Борисов излезе леко объркан. Забележителна е неговата липса на ентусиазъм, след като финансовият му министър Симеон Дянков лично участва в обзавеждането на килията за мъчения на ЕС, където ще бъдат пращани държавите, нарушаващи финансовата дисциплина.

"Дайте да си говорим откровено - кой ще накаже Германия или Франция? Ще накажат такива като България, Румъния, Полша, Чехия и затова трябва да сме много внимателни", посочи Борисов. "Представете си, ако имаш 3.5 или 4% дефицит и в санкциите влиза да ти спрат еврофондовете, няма да излезе държавата от дефицита, а ще потъне още по-надолу", обясни той.

Премиерът трябва да е спокоен: сред инструментите за изтезания не е предвидено спиране на еврофондовете, каквото бе приложено досега само върху България. Дянков знае, че от него много боли, и затова вероятно е одобрил всички останали инструменти, защото още не ги е изпитал. Той не подозира, че ако спирането на еврофондовете е галантно лишаване от пари, които още не е помирисал, замислените нови финансови санкции ще се равняват на варварско разпаряне на джобовете.

В съобщението на Европейския съвет за резултата от срещата най-важно е изречението, че "одобрява доклада на Работната група за укрепване на икономическото управление на ЕС". От него не се разбира много, но то е



вратата към най-мрачното подземие



в общия ни европейски дом. Бутнеш ли я (прочетеш ли доклада, който е само десетина страници), ще попаднеш в атмосфера, която наподобява сектора с ужасите в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Предвидени са всички степени на мъчения, като се започне от обикновено сплашване, мине се през публично опозоряване и финансово оковаване и се стигне до болезнено изтръгване на глоби като проценти от брутния вътрешен продукт (БВП). За да няма мърдане, са измислени бързи процедури, а виковете ще се спират чрез обикновено запушване на устата.

Ако може да се извини жестокостта на работната група, трябва да се има предвид, че е заседавала под напрежение като средновековен конклав, заключен в залата ("конклав" - cum clavi, т.е. "под ключ") и с намаляващи хранителни дажби, както се е правело навремето. Групата е създадена с решение на Европейския съвет от 25-26 март 2010 г., събрала се е за първи път на 21 май и оттогава за половин година е имала 6 заседания, на които е съчинила и преработила няколко пъти доклада си, след което го е представила в окончателен вид на 21 октомври. В нея са участвали финансовите министри на 27-те страни от ЕС (включително и Дянков) начело с президента на ЕС Херман ван Ромпой плюс комисаря по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен, председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Те пък са разчитали на група от "шерпи", които на седем заседания са изнесли тежката работа, като са писали чернови на доклада. България е дала мнението си в най-ранния етап - на 1 юни - и след това е участвала в оформянето на окончателното общо виждане.

То се състои в следното: Общата валута в еврозоната и цялостната интеграция в ЕС правят държавите все по-зависими една от друга и засилват риска от



разпространяване на финансова зараза



при заболяване на някоя от тях. За целта трябва да се установи по-строг колективен контрол над националните бюджети, за да не нарушават Пакта за стабилност и растеж, който изисква бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП и държавният дълг да не надвишава 60% от БВП. Досега се следеше внимателно какъв е бюджетният дефицит, но държавите се изхитриха да вземат с пълни шепи заеми, за да запушват бюджетните си дупки и така да имитират добро здраве. Те лекуваха симптомите, а болестите им се разсрочваха и задълбочаваха. Докато не се стигна до гръцката драма, когато в края на 2009 г. се видя, че дори дълг от 115% вече не прикрива чудовищен дефицит от 13.6%. Последвалите панически мерки са известни - извънреден фонд от 110 млрд. евро, който, за да спаси не толкова Гърция, колкото еврото, бръкна в джоба на всички държави от еврозоната. След него бе обещан гаранционен фонд от 600 млрд. евро с участието на всички в ЕС, включително и България, чрез бюджета на Еврокомисията. Той е предвиден за други тежко болни, които засега се оправят и сами - като Испания, Италия, Португалия и Ирландия. Наложи се общ преглед, от който се видя, че почти няма държави, поддържащи добро здраве и по двата показателя. Оттук пък последва изводът, че трябва да се върви към наднационално управление на държавните финанси. Казано иначе, това е



крачка към федерализация на ЕС



Контролът "отгоре" обаче би бил само за сведение, ако не се съчетае с принудителни мерки. Те пък би трябвало да имат бързо действие, за да са ефикасни. Така се стигна до съгласие за санкции, които да важат на първо време за членовете на еврозоната и за допуснатите до нейната чакалня ЕРМ-2, а сетне и до всички извън нея (включително и България), но без Великобритания, която съгласно Протокол 15 към Договора от Лисабон си е гарантирала валутна самостоятелност.

Ако на следващия Европейски съвет през декември механизмът получи окончателно одобрение, ще бъде пуснат в действие още на 1 януари 2011 г. Тогава ще започне първият "Европейски семестър", който ще съвпадне с подготовката на бюджетите на държавите за 2012 г. Преди да ги внесат за одобрение в своите парламенти през есента, те ще трябва да бъдат съгласувани на общоевропейско равнище. Така отрано ще се знае кой какви намерения има и дали не хитрува за сметка на другите. В случай на незадоволителна финансова дисциплина ще се прибягва до предупредителни и наказателни мерки.

Първоначално държавите ще получават сигнали, че отклоненията им са забелязани, и ще им се дават препоръки. Ако не ги спазват, ще бъдат подложени на засилено наблюдение, проверки на място и



разобличаване в официален доклад



на Еврогрупата и Европейския съвет. До този момент преписката ще се движи дискретно, но ако не настъпи вразумяване, казусът ще бъде предаден на Еврокомисията, която ще направи свое разследване и ще напише доклад до Европейския съвет. Той може да бъде огласен публично. Това ще бъде форма на опозоряване на недисциплинираната държава. Такива позорящи доклади се огласяват всяка година за България и Румъния, но в сферата на правосъдието и вътрешния ред, а за финансовите им нередности с еврофондовете (но не с националните бюджети) досега е имало два доклада - през 2008 и 2009 г.

Публичното финансово заклеймяване чрез доклад на ЕС би означавало падане на рейтинга на визираната държава и съответно оскъпяване на достъпа й до финансовите пазари. Ако и това не е достатъчно, ще започнат физическите мъчения. Предлагаше се вторият етап да се задейства автоматично, обаче повечето държави се възпротивиха. Затова ще се гласува, като е необходимо т. нар. двойно квалифицирано мнозинство съгласно възприетия с Договора от Ница механизъм. Всяка държава има определен брой гласове според демографската си тежест. На България се падат 10 гласа, а общият брой на гласовете на всички държави е 345. Квалифицираното мнозинство е 255 гласа. Но заедно с това те трябва да представляват поне 2/3 от държавите в съюза. Така се блокира възможността от диктат на големите страни над малките.

Сега обаче точно големите начело с Германия и Франция настояват най-енергично за въвеждане на системата от санкции. За да преодолеят съпротивата на малките, без да пипат Договора от Лисабон, правят малка "редакция" и въвеждат понятието



"обърнато квалифицирано мнозинство"



Според него не е нужно 2/3 от държавите да подкрепят решенията, а е достатъчно 2/3 да не гласуват "против" в определен срок. При такова преобръщане всичко става наопаки: решенията могат да се вземат и от 1/3 от държавите, а диктатът на големите става възможен. Освен това се предлага провинилата се държава да не гласува.

Оттам нататък пътят към килията за мъчения е отворен. Наказаната държава първо ще бъде задължена да направи депозит в ЕС, който ще носи лихва, макар и неголяма. Сетне този депозит ще бъде превърнат в безлихвен, ако не настъпи очакваното поправяне. Третият етап на изтезанието ще бъде глоба, която постепенно ще се увеличава, докато стигне 0.2% от БВП, което за България би означавало 120-130 млн. лева.

Сред инквизиторите ще бъде и статистическата служба Евростат, която ще получи право да обръща с хастара навън документацията на финансовите министерства. Дянков се увери вече в нейните възможности, когато в началото на годината се опита да я заблуди чрез несръчни фокуси, че се вмества в параметрите от 3%, докато тя го уличи в дефицит от 3.9%. За щастие поради валутния си борд България все още е в търпими граници, като външният й дълг дори не надхвърля 15% от БВП. Но тъкмо защото е на диета, нейната хронична финансова слабост би я направила много уязвима за всякакви нови наказателни мерки в ЕС и Борисов има основание да се плаши.