При бързите връзки, образната информация и електронните услуги добрата интернет страница повишава въздействието на всяка институция. Това с особена сила важи за университетите, където, предполага се, колегията е на "ти" с последните достижения на науката, техниката и изкуствата. Разбира се, за никой университет не би могло да се съди само по ония картинки и текстове, които специално назначени лица или ентусиасти самодейци пускат в мрежата с благословията на съответното ръководство. И все пак с интернет страниците университетите свидетелстват за своето състояние. Във виртуалното си представяне те са относително честни - показват това, което имат, и това, което могат. За повечето български университети то не е много.

В това убеждава последната класация на професионалните направления (вж. rsvu.mon.bg), където сред многото интересни неща между сравнение по заплати и места в студентски общежития най-незабележими са нещата, които по идея трябва да са най-видими - именно интернет страниците, в които се представят не обобщени направления, а самите висши училища.

Основната част от университетските сайтове е посветена на история, мисии, структури, ръководства, преподавателски състав, факултети и департаменти, учебни планове, проекти, възможности за ползване на учебна и спортна база и общежития. Всичко това винаги изглежда по-красиво от действителността. Същото е валидно за снимките на преподаватели и възторжени студенти в модерни лаборатории и компютърни зали, някои от които видимо са "копнати" от сайтове на чужди университети, или снимки от научни екскурзии. Повечето страници насочват към английска версия, често пъти under construction. В доста случаи езикът изглежда е овладяван след създаването на българския вариант. Това обяснява както закъснението на чуждоезиковата версия с месеци, така и популярния Microsoft жаргон в езика на Шекспир. Малка част е насочена към студенти и услуги. Тук най-работещият дял са справките за кандидат-студенти и приемни кампании. В повечето случаи пазарната ориентация на университетите се изчерпва в анонси за подготовка на кандидат-студенти в съответни курсове.

Тъй като в същинските университети от типа на СУ "Св. Климент Охридски", УНСС, ТУ-София, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и др. отделни факултети често пъти са в размера на специализирано висше училище, общата страница обикновено се разпада на факултетски, всяка от които се поддържа в различен режим и нерядко отпраща към лични страници на преподаватели. Проблемът за единството не съществува в по-малките и специализираните висши училища, където най-често господства желанието за компенсиране на маломерността. Какво ли няма тук - от линкове към Еврокомисията през адреси на туристически бюра до хороскопи. Почти навсякъде липсват други доста по-важни и очевидно тайни неща като бюджет, отчет на проекти, свързани учебни материали, електронен приемен час на преподаватели и др.

Скръбните недоимъци лесно се обясняват с "обективни причини". Те засягат държавната субсидия и манталитета за изразходване на университетските средства - заплатите и веществената издръжка поглъщат всяка възможност за смислено провеждане на научноизследователска и информационно-рекламна дейност. И все пак твърде любопитно би било да се научи горе-долу колко средства са отишли в многобройните проекти по създаване и поддържане на интернет страници във всеки университет за последните десетина години - вероятно това е една тайна, чието разкриване трудно би обяснило плачевното им състояние.

Несравнимо по-добре и по-свободно стоят нещата в частните висши училища. Интересът от реклама и изграждане на публичен образ пред несигурни клиенти предполага възвръщаемост на инвестицията; затова техните сайтове са по-грижливо правени и поддържани, а и със сигурност са погълнали по-малко средства.

По природа университетът е място, където човек по висш начин учи и го учат да се справя с трудни положения. Това отвежда към един друг проблемен кръг около модерните форми на комуникация и управление. Той засяга онези, в чието съществуване "мрежата" е нещо естествено - студентите. Несъмнено те са по-добре подготвени от преподавателите си за работа в електронна среда. У нас обаче по традиция студентите в държавните висши училища са изключени от помощни дейности в университетите за сметка на тежък административно обслужващ персонал. Това личи в дискусионните форуми, където това пренебрежение се посреща от не по-малкото пренебрежение на студентите към административната недъгавост. "Сметката", меко казано, е твърде скъпа откъм реалното си социално въздействие, освен че надхвърля възможностите на който и да е бюджет. Ясно е, че никой не може да примами добри специалисти с триците на щатните таблици в университетите. Ала усетът за реалност трябва да е по-остър от стремежа за запазване на работни места особено в библиотеки, интернет центрове, канцеларии и лаборатории. Навсякъде има достатъчно студенти, които биха могли срещу минимално заплащане или определен брой кредити да вършат ако не цялата, то поне част от техническата работа по поддръжка и обновяване не само на страниците, но и на административните дейности. Нима в нашите университети не се чува, че огромна част от българските студенти и средношколци, които имат мотивация за учене и реализация, намират удовлетворение на тази си потребност по мрежата и чрез страниците на университетите из цял свят? Нима не се вижда, че борбата за всеки отделен студент все повече ще нарушава спокойствието на университетските администрации? Нима не се споделя, че все по-голяма част от авторитетната научна информация по която и да е тема бързо може да се открие с масовите търсачки в репозиториуми, които нашите университети по правило пренебрегват? Ако съдим по сайтовете: очевидно не.

Накъсо: не е изненада, че сайтовете показват кризата във висшето образование. Изненада е, че те свидетелстват за разсеяното примирение на повечето университетски колегии с липсата на идеи и въображение за потребности, които трябва не само да се задоволяват, но и да се провокират. Ето защо повечето висши училища непохватно и горделиво отблъскват напора на действителните нужди и го отклоняват към собствените си трудности едва ли не с героизма на криво-ляво съставен електронен образ. Така при съзерцанието на виртуалния лик се натрапва усетът за отбиване на номера. Това съответства на усещането и от практиката в реалното образование.