:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,226,632
Активни 80
Страници 15,585
За един ден 1,302,066
Криза

Съвременно отбиване на номера

Университетските сайтове показват примирението на повечето вузове с липсата на идеи и въображение за потребности, които трябва не само да се задоволяват, но и да се провокират
Димитър Денков
При бързите връзки, образната информация и електронните услуги добрата интернет страница повишава въздействието на всяка институция. Това с особена сила важи за университетите, където, предполага се, колегията е на "ти" с последните достижения на науката, техниката и изкуствата. Разбира се, за никой университет не би могло да се съди само по ония картинки и текстове, които специално назначени лица или ентусиасти самодейци пускат в мрежата с благословията на съответното ръководство. И все пак с интернет страниците университетите свидетелстват за своето състояние. Във виртуалното си представяне те са относително честни - показват това, което имат, и това, което могат. За повечето български университети то не е много.

В това убеждава последната класация на професионалните направления (вж. rsvu.mon.bg), където сред многото интересни неща между сравнение по заплати и места в студентски общежития най-незабележими са нещата, които по идея трябва да са най-видими - именно интернет страниците, в които се представят не обобщени направления, а самите висши училища.

Основната част от университетските сайтове е посветена на история, мисии, структури, ръководства, преподавателски състав, факултети и департаменти, учебни планове, проекти, възможности за ползване на учебна и спортна база и общежития. Всичко това винаги изглежда по-красиво от действителността. Същото е валидно за снимките на преподаватели и възторжени студенти в модерни лаборатории и компютърни зали, някои от които видимо са "копнати" от сайтове на чужди университети, или снимки от научни екскурзии. Повечето страници насочват към английска версия, често пъти under construction. В доста случаи езикът изглежда е овладяван след създаването на българския вариант. Това обяснява както закъснението на чуждоезиковата версия с месеци, така и популярния Microsoft жаргон в езика на Шекспир. Малка част е насочена към студенти и услуги. Тук най-работещият дял са справките за кандидат-студенти и приемни кампании. В повечето случаи пазарната ориентация на университетите се изчерпва в анонси за подготовка на кандидат-студенти в съответни курсове.

Тъй като в същинските университети от типа на СУ "Св. Климент Охридски", УНСС, ТУ-София, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и др. отделни факултети често пъти са в размера на специализирано висше училище, общата страница обикновено се разпада на факултетски, всяка от които се поддържа в различен режим и нерядко отпраща към лични страници на преподаватели. Проблемът за единството не съществува в по-малките и специализираните висши училища, където най-често господства желанието за компенсиране на маломерността. Какво ли няма тук - от линкове към Еврокомисията през адреси на туристически бюра до хороскопи. Почти навсякъде липсват други доста по-важни и очевидно тайни неща като бюджет, отчет на проекти, свързани учебни материали, електронен приемен час на преподаватели и др.

Скръбните недоимъци лесно се обясняват с "обективни причини". Те засягат държавната субсидия и манталитета за изразходване на университетските средства - заплатите и веществената издръжка поглъщат всяка възможност за смислено провеждане на научноизследователска и информационно-рекламна дейност. И все пак твърде любопитно би било да се научи горе-долу колко средства са отишли в многобройните проекти по създаване и поддържане на интернет страници във всеки университет за последните десетина години - вероятно това е една тайна, чието разкриване трудно би обяснило плачевното им състояние.

Несравнимо по-добре и по-свободно стоят нещата в частните висши училища. Интересът от реклама и изграждане на публичен образ пред несигурни клиенти предполага възвръщаемост на инвестицията; затова техните сайтове са по-грижливо правени и поддържани, а и със сигурност са погълнали по-малко средства.

По природа университетът е място, където човек по висш начин учи и го учат да се справя с трудни положения. Това отвежда към един друг проблемен кръг около модерните форми на комуникация и управление. Той засяга онези, в чието съществуване "мрежата" е нещо естествено - студентите. Несъмнено те са по-добре подготвени от преподавателите си за работа в електронна среда. У нас обаче по традиция студентите в държавните висши училища са изключени от помощни дейности в университетите за сметка на тежък административно обслужващ персонал. Това личи в дискусионните форуми, където това пренебрежение се посреща от не по-малкото пренебрежение на студентите към административната недъгавост. "Сметката", меко казано, е твърде скъпа откъм реалното си социално въздействие, освен че надхвърля възможностите на който и да е бюджет. Ясно е, че никой не може да примами добри специалисти с триците на щатните таблици в университетите. Ала усетът за реалност трябва да е по-остър от стремежа за запазване на работни места особено в библиотеки, интернет центрове, канцеларии и лаборатории. Навсякъде има достатъчно студенти, които биха могли срещу минимално заплащане или определен брой кредити да вършат ако не цялата, то поне част от техническата работа по поддръжка и обновяване не само на страниците, но и на административните дейности. Нима в нашите университети не се чува, че огромна част от българските студенти и средношколци, които имат мотивация за учене и реализация, намират удовлетворение на тази си потребност по мрежата и чрез страниците на университетите из цял свят? Нима не се вижда, че борбата за всеки отделен студент все повече ще нарушава спокойствието на университетските администрации? Нима не се споделя, че все по-голяма част от авторитетната научна информация по която и да е тема бързо може да се открие с масовите търсачки в репозиториуми, които нашите университети по правило пренебрегват? Ако съдим по сайтовете: очевидно не.

Накъсо: не е изненада, че сайтовете показват кризата във висшето образование. Изненада е, че те свидетелстват за разсеяното примирение на повечето университетски колегии с липсата на идеи и въображение за потребности, които трябва не само да се задоволяват, но и да се провокират. Ето защо повечето висши училища непохватно и горделиво отблъскват напора на действителните нужди и го отклоняват към собствените си трудности едва ли не с героизма на криво-ляво съставен електронен образ. Така при съзерцанието на виртуалния лик се натрапва усетът за отбиване на номера. Това съответства на усещането и от практиката в реалното образование.
12
4817
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
07 Ноември 2010 21:01
Чудесно е "набаран" проблемът, даже има и хубави "пирони" в критичните наблюдения. Г-н Денков, позволявам си да Ви предложа още един аспект от "красотата" на българското УбразУвание. В нито един сайт на ВУЗ няма да намерите препратки към "епохалните трудове" на учЕните от заведението (?!). Да не би те да се срамят от писанията си, че да не можем и ние да прочетем, обсъдим, а защо не и оценим ? Тогава свят ще Ви се завие от деянията на шайките .... (айде да не ме баннат пак). За проблематиката в статията Ви -

07 Ноември 2010 21:17
О, да. Денков би могъл да се поразпростре малко повече по темата защо е нужно да се поддържат тези огромни бюрокрации, вместо част от техническата работа да се върши от студенти, засега само я е зачекнал. А по света около 50 % от административната и техническа работа я вършат студенти.
Да не отваряме приказка за приемното време на администрацията в СУ - по четири часа дневно, два преди обяд, два след обяд. И с разминаване в разписанието на различните администрации, които обикновено ти трябват една след друга.
07 Ноември 2010 22:51
Липса на идеи и въображение - това е диагнозата на цяло поколение.
08 Ноември 2010 00:38
Не само на едно поколение, уви. На цялата т. нар. система.
08 Ноември 2010 00:55
08 Ноември 2010 04:47
Ха!
08 Ноември 2010 06:00
Природен закон: Масовизация = Профанизация.
Останалото са следствия..
08 Ноември 2010 07:25
Анацефал -
Когато казвам, че 90% от човечеството са междинни станции в кръговрата на веществата, мнозина ми се сърдят /иска им се да са поне началник станции/.
А се оказа, че Чехов смятал дори 95% за природно явление, просто билобаласт.
----------------------------------------- -
Блогът на Генек
08 Ноември 2010 09:24
Епохалните трудове не се побликуват, защото се купуват. Студента трябва да е чел само тях, ако иска да изкара изпита. Дори се прави списък, да не би няколко студента да се кооперират и да вземат само един екземпляр и после на ксерокса. Всеки с персонално копие. За статията
08 Ноември 2010 11:27
Можело значи.
08 Ноември 2010 15:37
Много едностранчиво третиране на проблема.
Университетът не е само образователна институция, а и средище на научно изследователска дейност. Освен това не може да се разглежда като някаква бизнес инициатива, която се оценява единствено по това дали носи печалба.
08 Ноември 2010 16:15
общо взето перото на денков ми допада, но тази е безсмислена статия. г-н денков има немалко влияние във философски факултет, а също и пред най-висшето ръководство на су. и каква е позицията на г-н доцента? на външен наблюдател. не бива така.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД