7 висши училища доминират отчетливо в университетската наука. С високи постижения по този показател и челни места в почти всички направления са Софийският университет, Медицинският университет - София, Химико-технологичният и металургичен университет, Техническите университети във Варна и София. С научна дейност в областта на аграрните науки и животновъдството изпъкват Тракийският университет в Стара Загора и Аграрният университет в Пловдив.

Такива са резултатите по показател "Наука и изследвания" от рейтинговата система на висшите училища у нас (rsvu.mon.bg). Системата подреди 52 професионални направления по 51 индикатора, групирани в 6 групи. Наред с общата класация по всички показатели, тя предлага още три стандартни класации по отделни показатели - научна дейност, престиж, реализация. Системата позволява на потребителя да прави и индивидуални класации, като сам определя индикаторите, които да бъдат включени, и тежестта им при окончателното подреждане.

В областта на науката разликите между първия и втория като правило са огромни. Така например в областта на физическите науки първи е Софийският университет със 74 точки, следван от Шуменския университет с 57 точки. Зад ножицата от 17 точки стои драстична разлика в конкретната научна активност на двете висши училища. Така например за периода от 2005 до 2009 г. в международната база данни Scopus от Софийския университет в областта на физическите науки са регистрирани 1019 публикации срещу 21 публикации от Шуменския университет. 30 от статиите на СУ са били цитирани поне 30 пъти, срещу индекс на цитируемост на Шуменския 8.

Подобни стръмни разлики има и при други научни области. В областта на медицината публикациите на МУ-София са 3 пъти повече спрямо втория университет по този индикатор - Медицинския университет - Пловдив, големи разлики има и в традиционно силната научна област химични технологии.

Наличието на ярки разлики по този показател не е новина и години наред се поставя на дневен ред заради



липсата на каквато и да било политика



за приоритетно финансиране на силните в науката. Встрани от субсидията за обучение на докторанти университетите със силни научни сектори не взимат приоритетно средства от държавата и могат да получат повече пари само по линия на одобрени проекти от фонд "Научни изследвания". За всички университети субсидията за научна и художествено-творческа дейност от години се е заковала на 10 на сто от издръжката на обучението, какъвто е законовият минимум. Това е едно от перата в бюджета на университетите, което сравнително безконфликтно може да се обвърже с резултатите от рейтинга.

Внимателното вглеждане в 14-те индикатора от групата "Наука и изследвания" показва и някои слабости на избраната методология. Така в посочения пример с физическите науки университетът на трето място - Пловдивският, има доста по-добри показатели от класирания на второ място Шуменски университет. Броят на публикациите е 115 срещу 21, индексът на цитируемостта - 13 за 8. Пловдивският университет обаче отстъпва по два индикатора, свързани с щатния преподавателски състав. Тук Шуменският университет води и пред Софийския с огромен процент от щатния състав - 89%, участващ в международни проекти. При отчитането на този показател в проценти не е ясно доколко наличието на малък състав на щат и много приходящи преподаватели не води до изкривяване.

Най-големи изненади има при рейтинга по показател "Учебен процес". Тук "Сега" изготви собствена класация, като даде 100% тежест на категорията и включи в нея всички съставящи я индикатори. Характерно за тях е, че голяма част са субективни, тоест общата оценка по този критерий зависи в голяма степен от мнението на анкетираните студенти. По субективната преценка на студентите се оценява теоретичната подготовка, субективна е оценката за практическата подготовка, за задоволството от участие в стажове, за актуалност на преподавания материал и др. Сред критериите, които не са субективни, са дадената акредитационна оценка от НАОА, броят щатни преподаватели на 100 студенти, хабилитираните преподаватели на 100 студенти, процентът чуждестранни студенти.





Каква картина рисуват



тези критерии за измерване на качеството на учебния процес в едно от най-модните и разроили се през годините направления - правото? Когато отчитаме само тези индикатори, първи по показател "Учебен процес" е Югозападният университет "Неофит Рилски". В общата класация, с отчитането на останалите 5 групи критерии, ЮЗУ си поделя 5-ото място с НБУ, а 1-ви е Софийският университет.

Югозападният университет достига завидната първа позиция благодарение на изключително високата оценка, която е получил от студентите си. Теоретичната подготовка е оценена на 5.82 по шестобалната скала при 5.72 оценка за СУ, практическата подготовка е получила 5.50 при 3.87 в СУ. Така наличието на по-висока критичност сред студентите смъква общата оценка. При количествените показатели, несвързани със субективно мнение, ЮЗУ има чувствително по-ниски индикатори. Съотношението на щатните преподаватели към общия брой студенти е най-ниско в групата, съотношението за хабилитирани преподаватели - също.

В предложената методология за съставянето на комплексни оценки екипът се е опитал да избяга от това, като е дал вътрешна тежест на оценката на НАОА 50%, а индикаторите, свързани със студентското мнение, имат 25% тежест в групата. Въпреки това може да се мисли доколко наложително е наличието на толкова много субективни показатели и дали част от информацията не може да се мери по алтернативен път.

Най-относителни са резултатите при реализацията на студентите, въпреки че някои университети изпъкват по начин, който не може да бъде оспорен. Американският университет в България е категоричен лидер с високи средни осигурителни доходи по всички направления, в които обучава. Нещо повече - огромна част от студентите, които завършват АУБ, работят по специалността си. Това показва ясна мотивация при избор на висше училище и



ясно разпознаване на университета



на пазара на труда.

Както "Сега" писа, средните осигурителни доходи на младите висшисти, завършили в последните 3 години, се оказват добри, а безработицата - три пъти под националната, но извличането на изводи за качеството на един университет на база заплати е трудно. Само 18% от завършилите работят по специалността си, а заплатите зависят и от регионалните пазари на труда, изтъкнаха от самия екип.