Темата за бъдещия софийски завод за боклук съвсем влезе в политическия коловоз, след като през последните дни гражданите бяха атакувани с разнопосочни новини от опозицията и от властта.

Опозицията атакува министър Нона Караджова с канонада от въпроси в парламента, питайки има ли сериозен проблем около завода и резервен вариант за боклука, ако ЕК ни откаже финансиране на завода.

Властта до последно отрича да имат резервен вариант. Тази убеденост на кадрите на ГЕРБ извира от тежката дума, която шефът на ЕК Жозе Барозу е дал на премиера Бойко Борисов, че ЕК ще даде пари за столичния завод. За Борисов и партията му това е важен жокер за следващите местни избори догодина.

Политиците от ГЕРБ обаче не бива да се предоверяват на тежката дума на Барозу. Той беше обещал да направи Румяна Желева еврокомисар на всяка цена и тя дълго време ни убеждаваше, че друг вариант няма, но накрая Барозу се отметна, оправдавайки се със създали се обществени настроения. Напоследък и проектът на Столична община за интегрирано управление на отпадъците започна много нездравословно да се коментира от кого ли не в Брюксел. Целият проект е на стойност около 360 млн. лв., като 209 млн. лв. са за завода. София кандидатства за 256 млн. лв. от ЕС.

С последното писмо на Барозу до Бойко Борисов от петък той ни съобщи една добра и една лоша новина. Добрата е, че пари от ЕК ще дойдат, а лошата е, че ще са много малко засега. ЕК дава зелена светлина на два от трите компонента на интегрираната система. Те са готови да финансират депо за обезвреждане "Садината" и инсталации за компостиране на "зелени" и хранителни отпадъци.

Като бонус Барозу ни праща още една добра новина - с одобряването на първите два компонента от системата ще бъде прекратена наказателната процедура срещу България за нарушаване на европейските норми за обработка на отпадъците.

До месец в МОСВ очакват формалното решение на Еврокомисията, с което се дава зелена светлина за част от проекта за интегрирана система за управление на столичните отпадъци. До три месеца се очаква да приключат тръжните процедури на общината за строителни дейности и ако не бъдат обжалвани резултатите, строителството може да започне. Това означава, че в най-добрия случай



ново депо ще имаме след средата на април 2012 г.



Дотогава министър Нона Караджова увери, че сметището в "Суходол" ще приема отпадъците. Сроковете, заложени в проекта, са 14 месеца за строителство и провеждане на единични изпитания за депо за обезвреждане "Садината" и 19 месеца за инсталациите за компостиране на "зелени" и хранителни отпадъци.

Проектирането, строителството и провеждането на единични изпитания на завода за механично-биологично третиране ще отнемат 23 месеца, почти две години. Голямата неизвестна засега е кога ЕК ще даде зелена светлина за него.

В случая с проекта за столична система за отпадъците се сбъдна българската поговорка: И вълкът сит, и агнето цяло. Дирк Анер, шефът на ГД "Регионално развитие" в ЕК, изрично написа в писмото си до министър Караджова, че проектът ще се изпълнява в две фази, защото заявката за завода е, меко казано, спорна.

"Придържайки се към подхода на изпълнение в две фази (започвайки с депото за отпадъци), вие ще можете да спазите изискванията на по-ранен етап и ще разполагате с достатъчно време, за да разгледате всички приложими варианти за рециклиране, преработка, намаляване и оползотворяване на отпадъците", написа черно на бяло Анер през август. От опозицията в парламента веднага изтълкуваха това като разделяне на проекта. Зам.-министърът на екологията Ивелина Василева обаче каза, че проектът остава цялостен, но ще се финансира от ЕК на два етапа. За етапи говори и в ноемврийското си писмо до Борисов шефът на Еврокомисията.

Въпросителните около заявката за столичен боклук в Брюксел са толкова много, че дори се поставя въпросът дали е целесъобразно финансирането му, твърдят запознати. От писмото на Барозу става ясно, че в



ЕК няма положително решение за завода



на този етап. А от писмото на Дирк Анер може да се научи повече какво точно ги притеснява.

"Ние считаме, че анализът на вариантите, въз основа на които се прави избор на технология, има сериозни недостатъци и не съответства на стандартите, необходими при вземане на решения по големи проекти. Затова ви молим да преработите този анализ на вариантите. Сегашната версия не отчита в достатъчна степен рисковете при всеки отделен вариант и според нас за финансиране е избран най-рисковият вариант, базирайки се на свръхоптимистичен сценарий по отношение на финансирането и експлоатацията", пише Анер.

Пред "Сега" зам.-кметът на София Мария Бояджийска каза, че няма проблем с целостта на проекта, а в интервю за "24 часа" обясни, че няма да правят промени в концепцията на проекта. "Трите вида съоръжения, които предлагаме, остават", каза Бояджийска.

Зам.-министър Василева обясни, че в момента експерти от Европейската инвестиционна банка подпомагат Столична община за анализ дали е целесъобразен един от крайните продукти, които заводът ще произвежда - горивото RDF, да се разхожда из циментовите заводи в страната. И с просто око се вижда, че избраният от общината вариант с разхождане на горивата е скъп заради транспорта, ненадежден, защото циментовите заводи са частни дружества, и безотговорен, защото така гражданите на София ще се натоварят с по-висока такса смет. Преработеният до RDF боклук би могъл да се изгаря в столичната топлофикация, но, от друга страна, тя няма необходимата технология за този вид гориво. Тя е пригодена да работи с мазут и въглища. "Трябва да се направят нови котли с други технологии. Затова общината веднага трябва да се подготви да има общинска собственост върху мястото, където ще се извършва тази процедура, за да може да се ползва от "Топлофикация-София", казва левият депутат Петър Курумбашев. При положение че до този момент по тази тема изобщо не е мислено и всичко сега започва от "абв", новият завод наистина отива в необозримото бъдеще.

От общината се оправдават пред Брюксел, че едва през юни била извършена промяна в собствеността на "Топлофикация-София" и тя отново станала общинско предприятие. Затова и не се сетили за този по-евтин вариант -



да горят RDF в София, а не да го разкарват из страната



Ивелина Василева обясни, че ЕК били готови да дофинансират технологията, която да позволи изгаряне на крайния продукт от завода от "Топлофикация-София". Колко обаче ще струва това, тепърва започват да смятат експертите.

В ЕК задават и други неудобни въпроси. Например: Защо столичният завод за боклука не е разчетен да поеме част от боклука и на други общини от Западна България? Мария Бояджийска отрича този въпрос да е актуален.

От всичко, което се случва с виртуалния засега завод за столичен боклук, най-много страдат данъкоплатците. Отлагането му със сигурност е загуба за страната, защото можем да изгубим част от заделеното за това еврофинансиране и т.нар. втори етап на проекта за интегрирана система да остане за следващата финансова рамка, след 2013 г.

Пари за завод ще има, уверявал Барозу в писмото си до Борисов. Това обаче не е извинение, за да се попита кой ще понесе отговорност за цялата каша с този прословут столичен боклук. В петък от трибуната на парламента Георги Божинов разказа как завод можело да има още преди 10 г., но заради спор за комисиони се провалила идеята. Той поиска десните формации, управлявали столицата за този срок, да поемат отговорност. Но и червено-жълто-депесарското управление надроби доста каши с боклука на столицата заради неясни политически дивиденти. За жалост политиката у нас се храни от боклука от дълго време. Истината за завода за столичен боклук е грижливо балирана от политиците, но вече мирише много лошо. А губещи са не само столичани, но и всички българи.