Криви сметки и лоши прогнози поставят финансите на България пред рискове и изпитания. Изпълнението на тазгодишния бюджет не дава основания за оптимизъм, а проблемите, трупащи се сега, залагат капани за фискалната 2011 г.



Есенен разбор



Данъчните приходи за 9-месечието са 9.942 млрд. лева, или 70.77% от годишния разчет според актуализирания държавен бюджет. За същия период на 2009 г. данъчните приходи са били с 1.05 млрд лева повече, като процентът на изпълнение е бил 73.76. Като имаме предвид резултатите дотук, вероятно годината ще приключи с 3-4% неизпълнение на планираните 14.048 млрд. лева данъчни постъпления, което значи 420-560 млн. лева по-малко.

Изоставане има и при неданъчните приходи за 9-месечието - те са 1.269 млрд. лв., или 75.32% от годишния разчет след актуализацията. За същия период на 2009 г. неданъчните приходи са били със 135 млн. лв. повече, като процентът на изпълнение е бил 70.88%. Имайки предвид занижения план за 2010 г. - с 350 млн. лева по-малко от 2009 г., - очаквам неизпълнение с около 35 млн. лева.

Очаква се приходите според актуализирания бюджет да не бъдат изпълнени с около 3.5%, което означава да са с около 600 млн. лева по-малко.

Най-голямо изоставане има в събирането на акцизите. При практически еднакъв план за 2009 и 2010 г. - за около 3.9 млрд. лева, приходите към края на септември изостават с 320 млн. лева спрямо същия период на 2009 г. независимо от увеличените ставки на акциза за тютюневи изделия и еленергия. Очертава се годишно неизпълнение на приходите около 400 млн. лева.

Има сериозно изоставане и при корпоративния данък. Събраното за първото деветмесечие е 1.11 млрд. лева - с 400 млн. лева по-малко от същия период на 2009 г. И въпреки че бе намален с 300 млн. лева, годишният план пак няма да бъде изпълнен с около 150 млн. лева.

При данъка на физическите лица събраното за деветмесечието е с 20 млн. лева по-малко от 2009. Годишният план, който бе занижен с 24 млн. лева, може и да бъде изпълнен.

При ДДС изпълнението за периода е с 325 млн. лева по-малко от 2009 г. Като се има предвид, че годишният план е за 580 млн. лева по-малко спрямо 2009 г. и поради по-високите цени на петрола, което означава и повече постъпления в Агенция "Митници", вероятно ще има изпълнение на плана.

При митата, които са с много малка тежест от 0.7% от общия размер на приходите, се очертава преизпълнение за годината с около 20 млн. лева. При имуществените данъци се задава неизпълнение с около 15 млн. лева - най-вече поради ниския обем на сделките с недвижими имоти и съответно спад на приходите от данък по възмездно придобиване на имущество.



Поглед към новата година



Най-лошото е, че проблемите с неизпълнението на Бюджет 2010 няма да приключат на 31 декември. Те се пренасят във вече гласувания на първо четене Бюджет 2011. Освен че е притоплена манджа, защото почти повтаря бюджета от тази година, той ще е под напрежение заради процедура за свръхдефицит, задействана от Брюксел заради дефицита през 2009.

В бюджетната макрорамка Министерството на финансите залага за догодина ръст на БВП от 3.6%, който да последва лек ръст на БВП от 0.7% през отиващата си 2010 г. Този сметки се базират на прогноза за ръст от 1.7 % на европейската икономика и световен ръст от 4.6%. Предвижда се касов дефицит от 4.6% от БВП за 2010, 2.5% от БВП за 2011, 1.5% от БВП за 2012, 1% от БВП за 2013 и балансиран бюджет през 2014 г.

Бюджетната макрорамка е рисков фактор поради неясноти около ръст в Европа и света. Прогнозата е правена с очакване световното потребление да се увеличи с 3.7%, а инвестициите да отбележат 4.5% ръст. Прогнозират се също ръст на вноса със 7.7% и ръст на износа с 12%. Очакванията на финансовото министерство са за дефицит по платежния баланс от 3.4% през 2010 и 2.9% през 2011. Преките чужди инвестиции се очаква през 2010 и 2011 да бъдат в порядъка на 2 млрд. евро на година, или 5% от БВП.

Кабинетът потвърждава целта си за влизане във валутния механизъм. Официална молба за допускане бе предвидена през април 2010 г., но тя така и не бе внесена - заради прекомерния дефицит на начислена основа за 2009 г. Допуск до валутния механизъм е възможен не по-рано от 2012 г., с евентуално допускане до еврозоната във втората половина на десетилетието.

Консолидираните приходи за 2011 г. са с прогнозен ръст от 5.3% и достигат 25.8 млрд. лева. Като процент от БВП това означава 0.8% спад спрямо 2010 до ниво от 33.5%. Номиналният ръст идва най-вече от очаквано увеличение на данъчните приходи с 5.8%. Очаква се ръст на директни данъци - най-вече корпоративния данък и социалните осигуровки - с 6.1%, и на косвените с 5.6%. Очаква се и съществен ръст на грантове с 14.6% на основата на трансфери от ЕС. Неданъчните приходи се очаква да спаднат с 2.8% най-вече поради ниски трансфери от централната банка и намалени продажби на нефинансови активи.



Надежди и рискове



Като извод единственият приходоизточник, чиято роля съществено се увеличава, са безвъзмездните средства от ЕС, които ще достигнат 2.9% от БВП при 2.7% за 2010. Тежестта на данъчните приходи ще намалее до 26.4% от БВП спрямо 26.8% от БВП през 2010.

В приходната част най-голям риск представляват директните данъци. Очакваният ръст от 17.4% на постъпленията от корпоративен данък чувствително надхвърля ръста на БВП и е трудно изпълним въпреки намаляването на срока на амортизации или въвеждането на 10% данък при източника при офшорни плащания. От друга страна, възможно е преизпълнение на непреки данъци не само поради ръст на потреблението, но и заради излизане на бизнеса на светло с преодоляването на глобалната икономическа криза. Приходите от акцизи са прогнозирани да намалеят въпреки очакваното увеличение на акциза на горива, което само по себе си носи допълнителен приход от 65 млн. лева.

Като цяло и при положение че няма неочаквани външни шокове, правителството вероятно ще изпълни предвидените приходи, като изключим прекалено оптимистичните прогнози за усвояване на еврофондове.

В разходната част проектобюджетът предвижда минимален спад на разходите, несвързани с ЕС вноската на държавата, с 0.1%. Като процент от БВП разходите през 2011 г. ще се свият с 2.7 до 35% от БВП. Преглед на структурата на разходите показва сериозен спад със 72% на средствата за природни бедствия и извънредни случаи.

Бюджет 2011 не предвижда сериозни структурни промени. Освободените средства от бедствия и аварии ще се разходват основно за текущи разходи, най-вече за издръжка (ръст от 9.2%), субсидии (ръст от 9.3%) и социални трансфери (ръст от 7.7%).

Плащанията на пенсии остават най-високото перо в бюджета, като са на ниво от 26.3% от разходите, или 9.2% от БВП. Нещо повече, плащанията по социални сфери като здравеопазване, образование и социални дейности нарастват. Все пак най-чувствителната промяна спрямо 2010 г. остава ръстът на жилищното благоустройство със 71.2%. Тази част на бюджета бе редовно с висок ръст през последните години, с изключение на 2010.

Друга сериозна промяна са прогнозираните плащания по лихви, които се очаква да нараснат с 30.3% вследствие на очаквания за нови заеми, както и ръст на лихвените проценти по текущи заеми. Капиталовите разходи се очаква да нараснат със символичното 0.3%.

За финансиране ще се разчита главно на външни източници. Предвижда се нетното външно финансиране да е 2.4 млрд. лева, достатъчно да се покрие бюджетният дефицит. Правителството планира да издаде дългови инструменти за 1 млрд. лева на външни пазари и да усвои кредитна линия от 200 млн. лева от ЕИБ за съфинансиране на европроекти. Като допълнение се предвижда издаване на ДЦК на вътрешния пазар от 800 млн. лева. Съгласно проектобюджета публичният дълг не трябва да надскочи 14 млрд. лева, или 18.2% от БВП. Максималната сума нов дълг е 3.5 млрд. лева, като издадените държавни гаранции не могат да надхвърлят 800 млн. лева.

Правителството очаква да получи и 450 млн. лева от приватизация на държавни дялове. Очакванията и за 2010 г. бяха доста амбициозни, резултатите обаче са близки до нулата.



* Авторът е бивш зам.-министър на финансите. Общински съветник на БСП в София.