:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,353,867
Активни 77
Страници 12,969
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Сателитна антена лекува носталгия

Ама колко актуални станаха тези дни терминалите на летище София! Темата запрелива отвсякъде. И докато преливаше, получи най-неочаквано развитие.

Първо тръгна нещо като виц - това били двете възможности за избор пред днешния българин. Мрачен виц, ако е виц, мизерен хумор. Само глупак ще се смее. Но се разпространи светкавично, със скоростта на лоша новина. Макар че никаква новина не съдържа.

Сега пък в залите на тези терминали поставиха автомати за кафе. Дълго време се опъваха и после изведнъж се разбързаха. По изключение придобивката откри министърът на транспорта. Изглежда, правителството сметна, че високите цени на кафето в заведенията на аерогарата по някакъв начин оскъпяват емигрирането и пречат на окончателното му масовизиране. И реши да отпуши процеса, като го поевтини - поне откъм кафето. Та двата терминала, като една транспортна двуцевка, без засечка да изстрелват българите накъдето им видят очите.

А животът ни - безотказно! - ще ги зарежда с еднопосочни пътници.

Днес заминават синовете и дъщерите на онези българи, които преди две десетилетия "останаха".



Останаха с надежди и може би дори с вяра



Както и от баналното чувство за дълг, за корен, за продължение. Е, в последните години повечето от тях пиха от скъпото кафе на летището - вече като изпращачи на своите деца.

Тази крачка в пространството всъщност е жестоката равносметка на гордото "оставане" на родителите. Тя слага чертата под тогавашния им избор, всъщност не под, а върху него - зачертава го. И децата споделят поражението ни - заминават.

Те са израснали в "новата" България, а някои са и в нея родени. Онези, които познавам, са от семейства, вече "опитомили" някак капитализма. Нагодени, препитаващи се, а с каквото трябва - примирени. С една дума - справящи се.

Те не бягат от мизерията, мизерията не плаши нашето съсловие.



Подозирам, че тръгват от погнуса



Неотдавна за Холандия си тръгна Павел Шиваров. Довел внуците си на гроздобер в България, да им покаже "малко красоти". Прибираше се без настроение, тъгуваше. "Мога да се върна - каза, - имам средства, двама души няма да се лишаваме от нищо. Но въздухът не може да се диша." Трудно му беше да изрази несъгласието си с живота, който все пак не той, ние го живеем. Корупция, демагогия, чалга - това го докарвало до бяс пред телевизора. "Аз тук се разстройвам - рече, - тук се хващам за сърцето. Там сутрешните блокове лекуват носталгията безотказно." Достатъчно било да гледаш парада на българските политици, да слушаш убогите им размишления, увъртанията и откровените лъжи, за да ти стане ясно, че трябва да стоиш по-далече от тях. "Да не говорим - вметна Шиваров, - че повечето са си направо за Ломброзо." Внушавал му опасност този телевизионен контакт. И, разбира се, печал. Така една нищо и никаква сателитна антена го примирявала с чужбината.

Та Шиваров се изказа и отлетя, не дочака евтиното кафе на терминала. А аз си мисля сега: щом него, коравия и препатил (познавам го добре) емигрант,



телевизионният екран така категорично го разделя с България,



какво следва за младите, дишащи без проблеми проблемния въздух на прехода и някой ден все пак осъзнаващи заплахата за тях самите, която из този въздух витае.

Заслуша се човек в самодоволното джомолене на управниците, вникне в петнайсетината израза, които се въртят в обращение, разчете заплахата и обикновената лъжа - и въздухът вече не е същият. Той не знае това, което знаят бащите: че преди да станат посредствени политици, те вече са били посредствени в други области. Не знае, че преди да се корумпират във властта, те вече са си били корумпирани на други "позиции". А преди да се присламчат към своята днешна политическа сила, повечето от тях вече са били корумпирани и посредствени в други политически сили.

Но все пак се досещат, че когато двама юнаци се наддумват на екрана, а истината на единия е обратна на истината на другия, то значи някой от тях задължително е лъжец. И може би точно по тази лъжа и точно по тази пълна липса на чест младият човек разпознава лошия въздух, дето го обгръща. Който е просветен и буден, той бързо осъзнава, че пълзящата деморализация (изпълзяла именно от политиката, а не от телевизията) го заплашва лично, и за всеки случай почва да избира куфари.

И докато избира, му светват и другите лампички. Например, че всеки път, когато сиви и правоверни партийци вкупом заемат хубавите работни места, точно толкова кадърни, подготвени професионалисти изгубват своя шанс в България. И им остава онзи избор - 1 или 2. Или че ако някак в навалицата настъпиш властта, или просто й минеш път по невнимание (а още по-лошо - на някого от нейните галеници), на другия ден ще узнаеш от медиите дали си ходил редовно на лекции например, а и въобще дали не си притеснявал негрите в каквато и да е форма. И че ако си имал нещо на сърце - план, идея, обет дори да дадеш нещо на страната си, в нещо да я подкрепиш, предпазиш, възвисиш, ти най-вероятно ще бъдеш нежелан, отритнат, стъпкан или ще трябва да минеш през иглени уши, за да сложиш своя дар в нозете й. Което, впрочем, можеш да направиш и от чужбина.

И на светлината на тези, и на сума ти още лампички (повечето от тях впрочем запалени също от телевизията и пресата) младежът взема своето решение. В държава, където най-важните решения се вземат на тъмно, това придава на неговото особена убедителност, дори заповедност. Остава само изборът: 1 или 2. Там пътникът може да удари едно прощално кафе - вече на ексклузивната цена за напускащи.

Но колкото да се оглежда на излизане - няма врата за затръшване. Една сателитна антена ще разреши огромна част от сантименталните му проблеми, които ще възникнат.

А ние с вас, оставащите, можем само да си припомним онази африканска поговорка, която вече съм ви казвал, но знам, че сте забравили:

И когато се давиш във водата, ти пиеш от нея.
86
8201
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
86
 Видими 
11 Ноември 2010 19:56
Българите нямат общо бъдеще - не искат да имат. А политиците кой ги избира, г-н Денков, да попитам ей така, между другото? Мъдрият български народ, нали? Който след това се държи като току-що дошъл от командировка в чужбина, тюхка се и вика: "Абе кой ми ги избра тия, бе, как може такива работи, това не се търпи". Прав е българският народ - нетърпимо е да е непоносимо:-)))))) След което част от него отново отива в командировка в чужбина, без намерение да се връща. Сателити обаче има - значи има надежда краят да е под упойка, предаван на живо. Умряла работа, с две думи.
11 Ноември 2010 20:01
"Подозирам, че тръгват от погнуса" "...Но въздухът не може да се диша."
Корупция, демагогия, чалга - това го докарвало до бяс пред телевизора".



Странно - вчера под статията за преводите на емигрантите обясних на един колега, по какви причини напуснах България през 1991. Една от основните бе именно посоченото по-горе. Погнусата от все същите муцуни по ТВ (Луканов, Лилов, Пирински, Младенов и т.н. изроди), демагогията, корупцията и, разбира се, режима на тока (в края на 20 век в Европа ), купоните и опашките от пенсионери за кисело и прясно мляко в 4 ам, изкуствения дефицит на осн. стоки, и т.н. Добавиха се после чалгата, турските сапунки, "Айдъли" и Биг Брадъри...


Колко познато тъжно звучи всичко, авторе !



Редактирано от - Mars Attack на 11/11/2010 г/ 20:05:27

11 Ноември 2010 20:01
За съжаление тъжно, но вярно. Не искам да вярвам, че няма изход. Предпочитам да се абстрахирам. Натиснете тук
11 Ноември 2010 20:32
Този текст достатъчно точно описва причините поради които напускаме.
Аз лично напусках 3 пъти (два пъти се подлъгах да се върна).
Повече не мисля да се завръщам.

Ето тук Натиснете тук доста добър отговор на статията на Иво Христов.
11 Ноември 2010 20:50
Радуле,


За линка -


А това - в подкрепа на моята теза, кой бе решаващият момент, който ни попречи да тръгнем по верния път: Натиснете тук
11 Ноември 2010 20:56
"Но какъв избор прави един човек в своето житие зависи само от това колко му стискат неговите обувки и не е почтено и възпитано да не се припознае правото на лична свобода, на свободата да дишаш и да се движеш"
(от статията, подадена от Радул, в подтекста на тази, която тук коментираме)
11 Ноември 2010 21:24
Достатъчно било да гледаш парада на българските политици, да слушаш убогите им размишления, увъртанията и откровените лъжи, за да ти стане ясно, че трябва да стоиш по-далече от тях.
И този "виц" не е от най-веселите.
-----
ПП
Този цитат ми напомня за "Пътеводителя":
"След няколко секунди се появи лицето на Гаг Халфрънт, усмихващо се с усмивката на човек, който знае, че се намира на десет светлинни години от вогона, чието лице виждаше пред себе си."

Редактирано от - водопроводчик на 11/11/2010 г/ 21:42:28

11 Ноември 2010 21:50
Защо дъвчим пак темата? За всички стана ясно че: ако са подготвени, и им стиска, и мислят за доброто на децата си, и т.н., трябва да напуснат БГ.
ИлЮзия е, че "имаШе едно време, един момент, през 1989, през 1997, през .... година, когато всичко можеше да тръгне по друг, правилен начин". В Бг нямаше такъв момент. Планът за заграбване на икономическата и политическата власт от червената номенклатура беше перфектно изработен и изпълнен. Началото на изработването на плана, доколкото имахме сведения, беШе около 1983 - 1984. Или даже по-рано.
Всичко каквото ви се случва, е част от този план, разбира се, с флуктуации. Не бе допусната никаква възможност за провал на техния план.
11 Ноември 2010 22:19
Дъвчем я темата за да не успеят опитите на Иво Христовци да подменят истината.
Защото истината за мнозинството от нас е различна от неговата.
Защото налагайки тази негова "истина" той погребева и мръсната история на тези 20 години, а тя поне за нас е важна
11 Ноември 2010 22:35
Какво ти пука за истината на Иво, или на Драган, или...? Ти нямаш ли своя глава да мислиш? Изглежда обаче че не си много добър във вземането на решения и в изпълнението им, щом 2 пъти си се връщал. Дано да не се върнеш 3-ти път, че ще станеш за резил даже на кокошките.
11 Ноември 2010 22:38
Няма страшно, вече гледам телевизия...
Като бях млад и глупав нямах телевизор, затова се лъжех лесно
11 Ноември 2010 23:12
слънце нема, 4-5 градуса на сянка е сега, с мрачно небе, разревава, а сателитна антена за мачове на българските отбори, другото не става, носталгия да, по киселото млеко, продават турско чифлик, почти като нашето, защо наши продукти нема е странно, има македонски, как да е, по 60 цента са бананите, защо два лева в българия, 150 Е струва месечно газ, ток, вода при минимум 1200 заплата, чисти за сезонните българи, осигуряват им храна и квартира по курортите, връщат се тия дни за евтинджос кафето, а българия без производство, работа за народа, нема шанс да оцелее, бавно, лека полека чезне, дано да не, не вервам ама, тъй сърцето види
11 Ноември 2010 23:13
Една сателитна антена ще разреши огромна част от сантименталните му проблеми, които ще възникнат.

Не съвсем. Една минимална част, може би.
11 Ноември 2010 23:32
...150 Е струва месечно газ, ток, вода...

То и тук е толкова...

____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…
11 Ноември 2010 23:45
начи си там, почити
шуус
11 Ноември 2010 23:54
"Като бях млад и глупав нямах телевизор, затова се лъжех лесно"
Така е, прав си. Кажи им го на тези големи Ентелегенти и Ентелектуалци, дето казват: "Аз не гледам телевизия, за да не ми промиват мозъка!!!!". За тях:
12 Ноември 2010 00:03
За сателитната антена - не знаМ, но на мен и в. Сега ми върши същата работа
12 Ноември 2010 00:15
anacephal -


(една от причините да го чета, от 2002 насам; пишa едва от 2008).

Редактирано от - Mars Attack на 12/11/2010 г/ 00:16:11

12 Ноември 2010 00:51
Много напоследък вица с двата терминала взе да присъства в българската публицистика, та си мисля, що ли някои автори не вземат да си изберат някой от тях? Претрупаното и излишно усложнено изложение винаги ми е напомняло родния академичен стил - като нямаш какво да кажеш, го направи многословно и трудно разбираемо. Така поне ще напишеш 40 реда /400 страници или колкото там трябва/.
12 Ноември 2010 01:03
Великолепно г-н Донков, истината е жестока, но нашите политици си остават все така ГНУСНО ПРОДАЖНИ. Подписката за референдум против приемането на Турция в ЕО беше последното преброяване на родолюбците в България и показва за кой ли път НИЗОСТТА на нашите политически престъпници. Та се стига до там, Симеон Кобурготски да ни обеснява във "Фрог Нюз" защо трябвало отново да превиваме гръб.Всичките ни телевизионни канали, с изключение на СКАТ са закупени от Турция чрез поставени лица и фирми дествуват дружно за съсипване на морала и вярата в бъдещето. Е как няма да заминават младите българи, как няма да заминават като ги прогонват насила.
12 Ноември 2010 05:16
Статията е вярна и хубава. Аз самият съм писал подобни разсъждения.
Мисля си, сега, като съм навън, защо стана така. Не всичко е пари, приятелю, пееше Лили. Ако ударя големият джакпот, примерно 2-3 милиона-ще се върна ли.
Няма.
А ако ми предложат пост, голям, ще се върна ли. Нали ще ме дават по телевизията, ще забогатея, Спомням си БГ Великден 2001
Спомням си Любка Качакова, Николайчо , и много други, които напуснаха Запада, за да станат милионери-политици-тук.
Дилемата милионер в Бг или обикновен човек, примерно поданик на кралицата-е интересна. И тук проговарят гените. Моят дядо, за който съм ви говорил, не е дядото на Любка и Николайчо-моят е имал с много труд всичко, и са го върнали в каруцата с дочения каскет. Той не е имал избор. Техните дядовци им разрешават да се върнат тук и да си направят резервати. Разрешават им да са хепи в среда на нещастни.
Моят казва, че нищо добро не следва от това. И кралицата мисли така. Затова-кукиш. Ма не питаите всички емигранти, ако забогатеят, ще се върнат ли.
Зависи от маята.
12 Ноември 2010 05:46
Те не бягат от мизерията, мизерията не плаши нашето съсловие.


Подозирам, че тръгват от погнуса


И по-рано щяха да го направят, ама преди 89 не пускаха. А иначе погнусата е една и съща от 45-та до сега...
12 Ноември 2010 06:54
Повратаната точка ще е 5 милиона. След като се намалим до толкова, може и да се подобрим...в нещо. Обикновено не греша в такива прогнози. В 1990 стояхме с една моя приятелка в едно кафене (жената на един списуваш тук форумец) и М. ми казва - добре де, колко ще трябва да стане маслото за да се появи по магазините. Казвам - 3.20 и ще го имаме, в изобиле. Така и стана.
12 Ноември 2010 06:57
Мисля, че е безмислено да се ронят сълзи за заминаващите деца на България - те не се изпаряват, пак си остават българи, макар и навън. И Вазов, Ботев, Левски, Раковски са живели навън, а са направили за свободата на България повече отколкото 3-те милиона вътре са сторили заедно.
12 Ноември 2010 07:01
Уважаеми Калин Донков,
този път не съм съгласен с Вас. "А ние с вас, оставащите, можем само да си припомним онази африканска поговорка, която вече съм ви казвал, но знам, че сте забравили".
Можем да продължаваме да си вършим любимата работа, заедно с децата си в родната си държава. Аз поне не се чувствам нещастен, а полагам сериозни усилия и тук да ми е хубаво. Понякога успявам, което и Вам желая.
На емигрантите не завиждам. Винаги са добре дошли и нямам причина да ги уважавам или не САМО заради статуса им. От 20 години всеки сам избира къде да му е по- добре, а щастието е друга тема..
Бъдете здрав.
12 Ноември 2010 07:49
И Вазов, Ботев, Левски, Раковски са живели навън, а са направили за свободата на България повече отколкото 3-те милиона вътре са сторили заедно.

Ти пък егати сравнението направи...
12 Ноември 2010 08:38
Принципът на сателитната антена е модерно повторение на вица за снимката на тъщата, носена в джоба срещу носталгия...
---------------------------------
Блогът на Генек


12 Ноември 2010 09:43
Хайде емигрантите по-горе да не обясняват търсенето си на чисто материално благополучие и охолство с някакви морални подбуди, че нещо почва да ме напира извътре!!!!!
Аман от лицемерие!

Редактирано от - sybil на 12/11/2010 г/ 11:39:38

12 Ноември 2010 10:18
Те не бягат от мизерията, мизерията не плаши нашето съсловие.
Осреднено мизерията у нас е тотална, но в допълнение с погнусата прави материалното и доховно усещане на нашего брата кандидат- емигранта решаващо и ... така теоретически и статистически емиграцията няма да секва. Това е максимално ускорен план за ликвидиране на народ и държава.
-
Остава главният въпрос "В името на какво загиваме?" Това все още не дразни болшинството ни (без значение в БГ или извън) и е поличба на съдбата. ... А иначе всичко е в името на материалното благоденствие на 7-8 хиляди връхни комунези, заради които си отива зян народ с трудна орисия и сложна история.
12 Ноември 2010 10:23
Хубаво или лошо е да емигрираш? /Каква е моята оценка за емигрирането/ Кои са причините за емигриране?
Това са въпросите, които стоят зад изговореното по темата.
На директните отговори моите директни отговори:
1. Емиграцията е въпрос на личен избор. "Хубаво" или "лошо" е оценката на страничния наблюдател на този процес. Много често тази оценка е в зависимост от въпроси, които самия наблюдател терзаят: а защо аз не емигрирах? и не се ли минах като не емигрирах?
2. А този, който е емигрирал е направил избора си добро или лошо нещо е емиграцията. Обратното връщане е свидетелство за преоценка на направения избор. Преоценките в живота на хората не са необичайни явления.
3. Хората предпочитат да са там, където имат по-добри възможности за реализация. Да ги виним ли затова? А ако насила ги задържаме и по този начин пречим за разгръщане на потенциала им, това по-добро ли е и за кого е по-добро?
12 Ноември 2010 10:32
Хайде, хайде! Не можели да дишат свободно, погнуса някаква ги гонела!
Да отидат в която и да е западна държава в едно гето, където са омешани местни безработни, имигранти събрани от кол и въже пък да видим дали няма да ги обземе погнуса. В тези квартали не слушат Вагнер и Пучини, а и книги въобще може и да не отварят. Там тези неща ги игнорират, а в България всичко им прави впечатление, предимно негативно.
То бива критичност, обаче това избиване на мазохизъм не нито плодотворно, нито градивно. Добре, решил си да емигрираш, но защо трябва при всеки удобен случай да изтъкваш каква простотия и чалга е в България, като че ли преди това си живял на друга планета и не си го забелязвал?
12 Ноември 2010 10:32
Аз по ред причини (семейни, психологически и пр.) просто не искам да емигрирам - не става от мен емигрант и туй то.
Имам обаче доста приятели, които си хванаха шапката и са кой в Испания, кой в САЩ...Липсват ми и аз на тях, и на тях им липсва България, идват си чат - пат ама не напират да се върнат окончателно. Те си знаят.
Идеята ми е, че е глупаво един чисто житейски изобр да се товари с някакви морални категории - който се изнесъл постъпил зле, пък който останал се показал като патриот или подобни глупости.
12 Ноември 2010 10:39
стандарт е сложна сравниловка, автомобилен път в германия и жълт в табели е магистрала в българия, камо ли холандия с осветените си и още по магистрали, и не всичко е пари, тротоари разкривени нема, върху добре валиран пясък се нареждат плочки без заливка, който работи върху инфраструктура отдолу вдига плочка, копа и оставя същото когато свърши, и немало било мизерия, живот в лишения при назе, на 400 чисти 100 отнема топлофикация при спряно парно заради отказа да ползваш услугата на монополист институция, за цени храни ако доде верига лидъл ще говорим пак, и борба с престъпност без закони и никога срещу виновни за сюрмашко битие било не ежедневна работа а свише цел, мале ле що е зомби, обсебия, лицемерство
12 Ноември 2010 10:53
Нн, голяма мъка е да ти чете човек написаното...
Не можеш ли нещо да направиш?
12 Ноември 2010 11:14
Няма ли да спрете да хленчите!? Бъдете просто човеци! "Ние сме във времето и времето е в нас" - не помните ли кой го е казал.
Роден и израснал в България. Учил и работил от малък в България. Любил в България, създал семейство в България - с 2 деца и много внуци. 67 години - само в България - изцяло в моята България. Попила потта ми, възторга и покрусата ми, надеждите и разочарованията ми. Тази оплювана днес от всякъде и от всеки неудачник родина ме направи силен и издръжлив. В тази България бях и съм господар на съдбата си и капитан на своята душа. Това съм аз! Горд българин.
Борех се за нея, страдах, падах, изправях се, преодолявах, променях я заедно с другите достойни българи - за себе си и за другите. Никога не хленчех! Няма да го направя и занапред. Не съм бил никога дори "вътрешен" емигрант. И никога няма да бъда. Никога не ще напусна България, независимо как я наричате. За мен България е страна на труда и честта . Такива бяха моите роднини и моите приятели, такива са и днес.
Моята България не е на хленчещите, злобните, мразещите и ругаещи хора. А вашата си я носете където искате! Най-добре в Патагония!
12 Ноември 2010 11:15
и мене ми се чини простотия е зло и единайсти грях, и алчноста унищожител на живота, и че съдбата определят желанията на ненаситни, и безсилен също като други непатриотари не слушам, нежели чета наспроти кръгозора
имах чест бае донков,
бате джимо мбиаш, арен и висок
12 Ноември 2010 11:16
Аз пък си мисля, че има нещо друго, по по-важно.
-
След като останеш и не си комунез, едва ли имаш перспектива за развитие, макар че малцина си намират място в солидна международна фирма и взимат глъдка чист финансов въздух. Ако това малцинство няма други душевни терзания печели с нелишаването си с Родината, което носи много неща непонятни за живеещите в БГ.
-
След като емигрираш, Родината винаги остава Родина. Гледам някои се опитват да се освободят ментално от тази кърмична връзка и предполагам, че не им е много лесно на душата. Емигрант или имигрант, нашенецът е вън финансово по-добре, но срастване със средата (материално и духовно) е възможно чак в класическа емигрантска страна (САЩ, Канада и т. н.). Ак някой успее да се адаптира и успее психически да се примири, че има нова Родина е също щастлив човек. И такива се намирет тук.
-
В задачката се пита колко са щастливите от едната и другата група? Сигурно много малко. Е, кой причини това ниско равнище на щастие? Естествено не пиша за политическата фекалия и помия или пък за прослойката техни слуги от държавното управление.
-
Главният въпрос е - на кого дължим съдбата си и що сме толкова улави, та не им търсим сметка, а?
12 Ноември 2010 11:26
"че нещо почва да ме напира извътре!!!!!"


Сгуню,


Ми отиваш в тоалетната и се освобождаваш, човеко (било отгоре, било отдолу, според нуждата), какъв ти е толкова проблемът ?


гледна точка,


Точно го казваш -


Крю,


Не е точно така: сговняването на ситуацията у нас не стана отведнъж, негативните явления се натрупаха в резултат на безобразията на местния башибозук в прогресивна прогресия от 1989 насам, и идва моментът, когато просто "сърце не трае", взимаш си куфарите, теглиш им една яка майна и - друм ! Това, че имало райони с отрепkи на Запад не е аргумент, че у нас на хората много им писва от местната помия и решават да се махнат. В нормалните държави има гета, но ако искаш, никога не ходиш там. Koето не значи, че това е добре и държавата трябва да действа за елиминирането им. А у нас тези, дето управляват и въртят далаверата, превърнаха цялата страна в едно голямо "гето" за собствения си народ, а те - оградени с 3-метрови бетонни зидове, плуейки в собствените си дворци, построени с окрадените от хората пари. В това е разликата.


Орлине,


Явно търсенето на сметка само с избори-фарс не сработва. Само яка сопа - простест, може да измете бесните кучета...

Редактирано от - Mars Attack на 12/11/2010 г/ 11:30:31

12 Ноември 2010 11:29
Калин Донков
Днес заминават синовете и дъщерите на онези българи, които преди две десетилетия "останаха".
12 Ноември 2010 11:36
Г-н Донков, недейте и Вие така жално...
На нас, живеещите в България ни е нужно поне малко усещане за красота, морал и надежда, че и свестни хора живеят наоколо. Сигурно и на Вас ви е трудно, но Вие сте Творец. Не потъвайте в терминалните теми. Безмислено е.

Редактирано от - Играчка Плачка на 12/11/2010 г/ 11:40:49

12 Ноември 2010 11:36
Хайде емигрантите по-горе да не обясняват търсенето си на чисто материално благополучие и охолство с някакви морални подбуди, че нещо почва да ме напира извътре!!!!!
Аман от лицемерие!




Писна ми от лозунга - "Мразя държавата, обичам родината" !!! Който е "имал топки" е останал тук, който не - е потърсил по лесния вариант - терминалите 1 и 2.
12 Ноември 2010 11:45
Силно волеви акт, безкрайно смела постъпка или избор поред самоубииство е заминаването, емиграцията.Оставането е за обеспечените или страхливите и никакво "чувство за дълг, за корен, за продължение" не са повлияли за това решение."Тази крачка в пространството всъщност е жестоката равносметка на гордото "оставане" на родителите."Оставането не е гордо, пак повтарям то е избор на малодушните, гордо е заминаването.Автора е в позиция на оставащ и от там идва заблудата му че е горд "оставащ".
12 Ноември 2010 11:51
Ако някой си мисли, че в повечето западни страни (напр. САЩ) корупцията е по-ниска или много по ниска отколкото в България, лъже се.
.
Повечето български емигранти се чувствуват добре в западната страна просто защото не познават опасностите, които ги дебнат там. Като започнат да общуват с местните, завържат истински приятелства, научат наистина добре езика, излезат от стереотипа да ходят през седмицата на добре платената си работа, да си плащат наема на евтиното апартаментче и в събота и неделя да ходят в парковете, почват да осъзнават, че нещата са като в България.
Е, корупцията е малко по-рафинирана, но като процент от дохода, който ти се взема, нещата са съизмерими с като в България.
.
Колкото за чувството на страх и обреченост на емигрантите, които си идват за една седмица в България, познато ми е (и аз съм го изпитвал), обаче мога да твърдя, че е атавизъм.
.
Преди 2 години като се върнах и аз не смеех да си оставя колата на улицата (спомен от 2000-ната година, когато ми откраднаха една кола на следващия ден след като си дойдох от чужбина), като излизах премествах монитора от бюрото до прозореца на пода (спомен от разбитите мазета през 90-те години) и т.н.
.
Истината е, че като изключим кльокащите плочки и паркираните коли по тротоарите, при които няма значително подобрение, останалите неща в България са се променили до неузнаваемост в последните години.
.
И корупцията е приемлива - вместо да плащаш десетки хиляди в узаконена корупция като на запад, тука даваш стотици (в неузаконената корупция) и си решаваш проблема.
.
Знам, че гледището м и изглежда шокиращо за превъзнасящите се по развития запад, но нещата са точно такива.
И на запад и тука за масовия (малко под средната класа) жител животът е уреден и лесен (разликата е, че масовият жител в България живее с 600лв. заплата). Обаче ако искаш да се измъкнеш и да правиш нещо, в България това със сигурност не е по-трудно отколкото на запад.
12 Ноември 2010 12:01
в ams'dam ако си запътен за червените фенери минаваш през моста на отрепките, инак не знам гета да има, и често чувана е българската реч и естествено българина първом е лош защото българин и след това приет, и който без характер е поел, добро е сателита дома да си гледа, да мечтае дорде е млад, ил да проклиня в заника на изгубените дни
12 Ноември 2010 12:02
Колкото за Байландо, Голем Брат, Идол, Танцувай с Мен, Гала, Мондьо и пр., от които наисина ми става гнус да си пипна телевизора (както се изрази Марко Селски) - това са все пошлости, които си вървят на запад и са изобретени там.
.
Проблемът е, че и в България големите еврейски медийни корпорации вече владеят пазара. Целта им е ясна - да развращават население като същевременно си докарват добра печалба.
12 Ноември 2010 12:20
Съгласна съм с много от нещата, които Горскио казва.
Е, корупцията е малко по-рафинирана, но като процент от дохода, който ти се взема, нещата са съизмерими с като в България.

Да нямаш предвид данъците?
12 Ноември 2010 12:23
Когато планирах покупката на собствено жилище през далечната 2003 година, нарочно взех една стая повече от необходимите за семейството ми. Сега тази стая се нарича "Терминал 3 на Летище София".
12 Ноември 2010 12:26
Марс,
Аз нямам проблем, а вие!
Не е срамно да си загрижен за себе си и за собственото си материално благополучие!
В крайна сметка ако за себе си не се погрижиш първо, за кого друг?
Но вие се оправдавате и си търсите извинения и морални индулгенции.
Най-вече пред себе си!
Ето това дразни!
България би не знам каква си, хората тук били еди какви си, животът тук бил лайно .....
И благородния и светъл дух забягнал в чистата чужбина! За да отърси себе си от мръсотията и духовната нищета на тукашната реалност!
Пфу!!!
Всичките сте там защото сте търсили просперитет, осигуреност и материални блага - накпратко казано - пари!
Както всички емигранти, от всички времена и страни!
Нищо ненормално - човешко е, макар и не особено благородно!
Не мотивите на емигрантите дразнят, а тяхното лицемерие!
...............
И героят на статията - не издържал на тукашната действителност, не я понасял! Ами да си ходи! Никой зорлем не го държи! Какъв му е проблема - че не му влизаме в положението ли? Ха!
12 Ноември 2010 12:33
Ама колко актуални станаха тези дни терминалите на летище София!



Ама колко актуални станаха тези дни споровете и насъскването на емигранти срещу неемигранти!
12 Ноември 2010 13:03
аха, съскат, а че работа, живот немало, никаква надежда, дам, виновно е критично мислене за ефективи, приложими решения, и менталност равна с другите начело, що е лошо живот в тишина, спокойствие, сигурност, в природа, сред любезни, ненатрапни люде, и не съм зачул при мигранти ни еднаж презрение и присмех за народа дето оцелява тук, сал грижа и тъга, и в кое си право, извисена етика, добри дела на ползу отечеството сте преизвестни на светът и нелюбезни, в завист що сте
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД