Първан Русинов е заместник-министър на транспорта и съобщенията с ресор информационни технологии. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преди идването на ГЕРБ на власт е работил в Комисията за регулиране на съобщенията и като зам.-директор в БТК.





- Господин Русинов, представители на звукозаписната и филмовата индустрия пак настояват за мерки, които според тях ще намалят пиратството. Последното им хрумване е доставчиците на интернет да следят клиентите, които свалят "защитено" съдържание от мрежата и да прекъсват достъпа им. Според вас редно ли е подобна мярка да бъде записана в закон?

- По принцип това е една доста противоречива практика, дори не съм убеден дали някъде интернет доставчиците са задължени да следят клиентите си и да филтрират съдържанието. Прехвърлянето на това задължение на доставчиците без някакъв конкретен модел е по-скоро в противоречие с европейското законодателство. Има си компетентни органи за това, интернет операторите по-скоро са длъжни да съхраняват информацията и да я предоставят при поискване. Това е лично мое мнение.

- Вие ползвал ли сте някога електронна услуга от портала на електронното правителство и доволен ли сте от нея?

- Може да се каже, че да. Тествал съм ги, поне някои от тях, и отговорът ми е положителен. Информационните услуги, които много лесно се ползват, са например тези на Центъра за градска мобилност, на справката за репатриран автомобил, справката за осигуровките.

- Какви са пречките всички държавни институции да се свържат с този портал и да качат всичките си електронни услуги на него? Защо се налага 18 млн. лв. да отиват само за администрирането на портала, а много по-малко - за развитието на самите услуги?

- Първо, какво трябва да направи една администрация, за да си качи услугата на интеграционната платформа и съответно на портала? Като започне с описване на информационните обекти, подаване на заявление за присъединяване към единната среда за електронен обмен на документи, за което е необходима сертификация. Наистина, тази нормативна уредба създава някои пречки при реализация от администрациите. Т.е., за да се присъедини една администрация към обща система, трябва да се акредитират определени лица, което струва пари. Например, за да се сертифицира една система, администрацията се нуждае от сума между 10 000 и 100 000 лв., а не всяка от тях разполага с такива средства.

Що се касае до проекта, не всичките 18 млн. лв. отиват за администрирането, а от тях близо 10 млн. лв. ще покрият създаването на между 100 и 200 услуги от различни ведомства и администрации. Останалите средства вече отиват за реализиране на софтуерни инструменти. Защото не можем да накараме администрацията да ги произвежда сама, тя трябва да се възползва от стандартни инструменти безплатно. Част от парите отиват за самия портал - за да се направи по-интуитивен за потребителите и по-лесен за ползване.

- Можете ли да се ангажирате с конкретни срокове за пълната готовност държавата и общините да предоставят услугите си по електронен път на гражданите и бизнеса?

- С приключване на проекта тази система ще е много по-лесна за ползване. Не бих могъл обаче да прогнозирам кога всички администрации ще си електронизират услугите, ще преминат изцяло към електронен обмен на документи и кога ще са си интегрирали електронните услуги към портала на електронното правителство. Това е едно уравнение с адски много неизвестни.

- Значи няма да можем скоро да стигнем страни като Естония или Германия в областта на електронното правителство?

- Трудно е да се сравняваш с други държави, но ако наистина се реализира една целенасочена, финансово съизмерена стратегия, може да догоним тяхното ниво в рамките на 4-5 години. В Естония този процес е започнал през 1995 година от чиста дъска и е провеждан много систематично, много информирано и последователно. А нищо не може да се прекопира наготово. Това, което ние се опитваме да направим, е по-скоро да сглобим вече създадени парчета, които трябва да се трансформират. Това може да ни спести пари. И много е важно да се установи устойчивост, защото не е редно всяко правителство да започва от нулата и всичко, което е направено до момента, да се загърбва.

- Сумата от 300 млн. лв., която е похарчена досега в България за създаване на електронно правителство, не е ли прекалено висока за досегашния резултат?

- Така е - твърде висока е.

- Миналата година Европарламентът гласува към Програмата за развитие на селските райони да се отпуснат на България 40 млн. лева за осигуряване на скоростен интернет в отдалечени селища. Какво е направено досега с тези пари?

- Процедурата е в стадий прединвестиционно проучване за всичките 19 труднодостъпни региона. Тази процедура ще стартира всеки момент и ще я обяви Министерството на земеделието и храните, където са парите по Програмата за развитието на селските региони. Мисля, че в рамките на 4 месеца ще се направи прединвестиционното проучване и вече въз основа на него ще могат да стартират към средата на следващата година и поръчките за възлагане на изграждането на инфраструктурата.

- Инвеститори и експерти твърдят, че държавата и общините пречат за този и подобни проекти, защото ги мотаят за издаване на разрешителни. Мобилните оператори например твърдят, че узаконяването на всяко съоръжение отнема 3 години и при такива условия трудно ще се изгради мрежа в тези региони.

- По-трудно е, но факт е, че там, където има търсене, те успяват. Тези разрешения наистина се бавят с месеци и дори с години, което тях ги затруднява в планиране на инвестициите и мрежите, защото една мрежа е динамична величина и тя винаги се влияе от това, доколко е натоварена на определено място. Има законодателни текстове, които се нуждаят от промяна, за да може да има по-голям контрол и експедитивност при провеждане на тези процедури. Но това е свързано с прегледа на доста закони, свързани с устройството на територията, с горския, земеделския фонд и тъй нататък.

- Първият етап на цифровизацията на тв ефира в България трябва да е приключил до края на 2012 г. Има ли вече яснота дали това ще стане и как?

- Все още сме в процес на изясняване с какви средства и кога ще можем да разполагаме. Но това, което мога да кажа е, че ако наистина не се отпуснат достатъчно средства, ако не бъде проведена една много масирана кампания за популяризиране и не бъде по някакъв начин отчетена нуждата от подпомагане на определени социални слоеве, няма да може да бъде направен преходът до края на 2012 година. Защото процесът наистина е много сложен, можем да видим, че например САЩ са го отложили три пъти. И основните им аргументи бяха, че въпреки вложените финансови средства за популяризиране, населението не е готово. Подготвянето на населението означава наистина да имат проникване на сигнала и да разполагат с такива устройства, тоест да се прецени, че моментът е настъпил. Много е трудно да се каже колко пари трябват, но при всички условия става въпрос за десетки милиони.

- Само толкова ли?

- Зависи докъде искаме да стигнем. Това е необходимият минимум, за да се гарантира успешен преход към цифрова тв. Но ако трябва да включваме и разходите на домакинствата за оптимизиране на антенните системи по Закона за етажната собственост, можем да стигнем до главозамайващи суми. Всичко е въпрос на реализация и едно нещо може да бъде направено със страшно много пари, а може да бъде направено работещо с разумни средства. В следващите един-два месеца трябва да е ясно всичко за сроковете и финансирането, защото времето е малко.