В центъра на София, в студено и тъмно хранилище се намират две стъкленици - в едната е сърцето на Иван Вазов, в другата - мозъкът му. Формалинът е изветрял. Няма пари за подмяната му. Черен пример за разрухата в къщата-музей на класика, чийто роман "Под игото" оглави преди година класацията на най-любимите книги на българите.

За плачевната ситуация в музея разказва уредничката му - поетесата Мирела Иванова. Какво се случва още там в юбилейната 160-а година от рождението на поета?

Служителите периодично са в неплатен отпуск. Няма отопление, няма телефон, електричеството също не е платено, респективно няма СОТ, за интернет сайт никой не си и помисля. По стените е избил мухъл. Мебелите са покрити с прах. Музеят най-често не може да приема посетители, а предварителните заявки са технически неосъществими. Затворен беше и в Деня на народните будители. Замразени са ред инициативи, например учебен център с аудио- и видеотехника (която вече е купена от фондация "Просвета", но така и стои неразопакована). Интериорните картички, брошурите, сувенирите, дисковете - всичко онова, което прави един музей музей, в случая звучи като фантастика.



"Това са фактите за съжаление -



коментира и директорката на Националния литературен музей Румяна Пашалийска. - Но емоциите ни не трябва да се съсредоточават само върху тази къща-музей. Към нас са асоциирани 15 отделни обекта. Между тях са 8 мемориални къщи-музеи - шест в София и два в провинцията, плюс три литературни кабинета. Всички те в момента преживяват изключително тежки времена".

Пашалийска твърди още, че не вижда никаква икономическа логика в начина, по който е формиран бюджетът на Националния литературен музей. В началото на 2010 г. Министерството на културата отпуснало 167 428 лв. От тях фонд "Работна заплата" - 132 824 лв. Перо за ремонти - 0. На 03.08.2010 г. е гласуван актуализиран бюджет в размер на 142 312 лв., от които - 112 900 лв. за заплати. За ремонти - отново 0. Абсурдът е, че новият по-нисък бюджет е спуснат със задна дата от 01.01.2010 г. Т.е. след като музеят практически е изразходвал по-голямата част от предишния си (бездруго мизерен) бюджет, се оказва, че всъщност го е надвишил. "Препоръчаха ни да ограничим броя на служителите - казва директорката. - Да, но той е свит до абсолютния минимум - в къщите-музеи щатът е само за един уредник. Това е причината колегите да са принудени да излизат



един след друг в неплатен отпуск



Чест им прави, че дори през това време не изоставят грижите за поверените им обекти, работят с личните си телефони, организират мероприятия... Но нали разбирате, че това са възрожденски усилия и не може да продължават безкрай?!".

На възрожденски принцип минава и целият Вазов юбилей. 160-годишнината му е отбелязана през март с голямо честване в Народния театър "Иван Вазов"; после с тържество в НДК; с изложба с над 150 оригинала на патриарха от фонда на Народната библиотека; с поклонение пред паметника на поета в деня на рождението му; показа се ремонтираната за първи път от 23 години документална експозиция. "Всички тези събития - подчертава Мирела Иванова, която стои зад тях, - се състояха без нито една стотинка. Нито писателите, които произнесоха словата, нито актьорите, нито музикантите са повдигали въпрос за възнаграждение. Всички го направиха в името на Вазов. Но нека не се лъжем - това е самодейност".

Логично е в тази ситуация Националният литературен музей и подопечните му къщи-музеи да започнат да търсят по-гъвкави мениджърски решения. Спонсори обаче не прииждат (появяват се бели лястовици като фирмите, финансирали частичния ремонт на къщата-музей на Никола Вапцаров, но те са единици). На този фон с радикално предложение, касаещо музея на Вазов,



излиза директорът на Народния театър Павел Васев



Той предлага къщата-музей да мине под управлението на Националния културен институт "Народен театър "Иван Вазов", който се намира в непосредствена близост. Мотивите са, че театърът разполага в своя щат с ателиета и служители - художници, декоратори, дърводелци, електротехници, хигиенисти и т.н., които могат да поддържат сградата и помещенията в идеален вид (да осъществяват ремонтите, почистването, поддържането). Но по-съществената част от предложението са съвместните културни проекти. Театърът може да освободи зали за лекции, литературни вечери, концерти, изложби и т.н., посветени на творчеството на Вазов. Павел Васев е готов да предостави 400 кв. м площ във фоайетата на втори балкон, където да се развие експозицията на музея, която в момента е в хранилищата. Предложението е отправено като докладна записка до министъра на културата Вежди Рашидов с изходящ №168 на 13 август тази година. До момента няма отговор. Причините най-вероятно са две.



"Не съм привърженик на идеята -



бори се срещу проекта Румяна Пашалийска. - Аз съм по-прагматично настроена. И Националният литературен музей, и Националният културен институт "Народен театър "Иван Вазов" са второстепенни бюджетни разпределители и няма основание само защото къщата и театърът са близо един до друг, а патронът им е един и същ, те да се съберат. Но сериозните ми възражения се базират на факта, че това са два различни вида дейност. Да, Народният театър разполага с повече персонал, с повече материални ресурси, с ателиета и т.н., но музейното дело има съвсем друга специфика. В един литературен музей могат да работят само оторизирани от Националния институт за културни ценности реставратори. Там нямат място какви да е дърводелци, тапицери и железари. Да не забравяме още, че освен работата с публиката музеят има своята "скрита" дейност - комплектуване, описване на фонда, картотекиране. Социализацията на ценностите, разбира се, е много важна, но все пак е само една от функциите".

"По повод предложението ми имахме среща със зам.-министър Митко Тодоров - обяснява Павел Васев. - Той каза, че отговорът може да се забави, защото в близко бъдеще в Министерството на културата започва анализ на това кои обекти са национални културни институти и кои не, тъй като те трябва да покриват определени критерии (например да не функционират само в определен регион и т.н.). "В този ред ще се разгледа и статутът на Националния литературен музей, тъй като неговите обекти всъщност не произвеждат нищо, нямат научна дейност и нямат приходи от посещения и други инициативи. Съществува вариант



тези къщи-музеи да преминат към Народната библиотека,



в което има логика, тъй като тя се грижи като цяло за писателските архиви. Ако Националният литературен музей, респективно стопанисваните от него къщи-музеи, загуби статута си на национален културен институт, според Закона за закрила на културата ще бъде и различно финансиран. Тогава ще трябва да покрива, да речем, 50%, от разходите си и ред други условия. Аз наистина съм против на този етап да се разтуря Националният литературен музей. Но и мисля, че не е невъзможно да се намери форма Народният театър да се грижи за поддържането на къщата-музей. Така пак ще работим заедно", каза Васев.