|
| ------------------- |
Да търсиш логика в думите на Борисов е уникално начинание. Хем сложно и невероятно от гледна точка на обществените му функции, хем по човешки просто и разбираемо. Ето какво каза той за евентуалната си президентска кандидатура, като преди това разказа за напрежението на премиерското бреме: "Като воля и психика съм категоричен, че ще удържа, и затова 99.99% считам, че друг ще бъде кандидат за президент от ГЕРБ, а не аз. Оставям 0.01%. Все пак не знаем дотогава как ще се развива държавата. Далеч е все още". Т.е. ако издържи на напрежението като премиер, ще остане такъв. Но ако се претовари, ще се спаси към президентството.
Точно това ще да е, защото ето ги и другите съждения на Борисов: "Президент е по-лесно. Премиер е огромна отговорност и много труд. Много, много, много напрежение. Всичко минава през вас, така че президент е престижно, приятно, удобно". Само на мен ли ми се струва, че думите са огромен скандал? Ангажиментът на Борисов пред 1.6 млн. българи - да ръководи изпълнителната власт, да накаже крадците и да прекара България през икономическата криза, не зависи от волята на хората, интересите на държавата, предизборните обещания и следизборните задачи.
А от кръвното, настроението и мускулния му тонус
Освен това Борисов не счита президентството за обществена институция, а за място, където просто се работи по-малко. И ако наистина се измори нечовешки, превие кръст, черната неблагодарност го разстрои физически и емоционално, премиерът на България не смята да се прибере вкъщи, а ще си почива, махайки достолепно от най-високия държавен пост.
Затова сега и феновете, и противниците, че и Ангела Меркел трябва да му купуваме "Ред бул". Иначе няма да е жизнен и енергичен и ще дойдат ония 0.01%, които са вратичката към зарязване на договора, сключен с избирателите миналото лято, и към поредното прекратяване на мандата. В зависимост от това "как ще се развива държавата".
Интересно какво ли трябва да стане, че държавните нужди непременно да изискат Борисов да е президент? Ще ни нападнат марсианците и той, генералът на народа, ще трябва да поеме армията във военно време?
Ако логиката като философска дисциплина все ни отвежда към заключения, които са недопустими за един премиер (да се чуди човек може ли да разсъждава точно така), то нека се доверим на психоанализа. Още Фройд е разработил метод на свободните асоциации, при който събеседникът казва всичко, което му минава през ума, без цензура. Така Борисов без цензура и очевидно спонтанно заяви преди десетина дни, че е планирал всеки ден първи копки и рязане на ленти до 2016 г. Тогава свършва президентският мандат, стартиращ догодина.
Премиерът може и да се е шегувал, но много интересни шеги го вълнуват напоследък. Защото навръх 9 септември в присъствието на московския кмет Лужков каза, че преди парламентарния вот двамата играли мач, Борисов победил, а руснакът му предрекъл, че ще спечели изборите. "Догодина предстоят президентски избори, явно пак трябва да отида до Москва и да го бия на мач", усмихна се Борисов. Пред Нова телевизия пък в любезна кореспонденция от Италия, където тежките държавни отговорности пак наложиха да играе мач, той бе доста по-сериозен и заяви, че кандидатирането му за президент "е тема, която сега не ме интересува". Всеки знае, че
щом един политик слага уточнението "сега", значи силно го интересува
На Борисов очевидно никак не е чужда идеята да се кандидатира. И тъй като темата вече се търкаля в публичното пространство, идва време да отговаря. И го прави в своя стил - чистосърдечно, искрено, тъй че винаги да може да стане обратното. Всички политици правят така, разликата е, че премиерът така човешки си разказва историята, че ти идва не президент, а крал да го направиш. Както стана тези дни в Гамбия.
Модерната българска политическа традиция сочи, че ако Борисов все пак се кандидатира за президент, то това ще означава, че успехът му е в кърпа вързан. Но не от високия рейтинг, който навремето подмами Петър Стоянов, а
с помощта на приятели и опоненти, които в нужда се познават
Както стана при втория мандат на Георги Първанов, спечелен в услужливото съперничество единствено на Волен Сидеров. Принос за което даде и самият Борисов.
Едни честни избори винаги са непредвидими дори и за чародей като генерала. Всеки може да ги загуби, но той не, защото политическата му кариера би завършила като гротеска. И ако тръгне към "Дондуков" 2, което в очите на доста негови фенове би изглеждало дезертьорство, това ще означава, че е получил гаранции да се състезава с неизбираеми съперници.
А накрая един кратък щрих към несгодите на премиерския делник, заради които Борисов се жали и крои планове. Думите, че ще реже ленти до 2016 г., бяха произнесени във варненския квартал "Галата", където откри газово находище. Няколко часа по-рано счупи шампанско в София за новата сграда на ГДБОП. Изявлението пред Лужков - за мача и изборите, бе направено при откриване на детски комплекс в курорта "Камчия" . Но набързо, защото същата вечер Борисов трябваше да играе нов мач в София.
Така между София и Варна, в бързане по самолети и рязане на ленти, които спокойно щяха да бъдат срязани и без него, преминаха два произволни премиерски дни. Интервютата не се броят. Но откога, дори и при такава натовареност, президентството стана пансион за уморени премиери?
Вземат ме баннат като опасен за ББ ... 
Любопитството след 50-те е по-често , карикатура на липсващата любознателност и усърдие , от преди тях . А песът ми тръгнал , пъртина към Президентска Република да проправя ... 
