|
| Живко Георгиев |
- Г-н Георгиев, участник в проекта АБВ каза, че ще правят нещо като алтернатива на прехода. Това възможно ли е?
- Не знам какво точно се има предвид в този случай, но безспорно могат да се правят много неща, които са алтернативни на този тип практики, характерни за прехода. Може да се търси алтернатива на прехода в начина, по който се разработват политиките, реализирани от държавата. Досега се правеха главно в лагера на управляващите, главно в администрацията на държавата, в най-добрия случай с привличане на партийно лоялни експерти. В крайна сметка се получаваха партизирани версии на здравната, на регионалната, на образователната и т.н. политика. В резултат на което следващото правителство считаше за свой дълг да замести заварената политика със своя собствена, произведена по същия начин в партийния им цех. Нямаше много опити (сигурно, ако се замисля, ще открия едно-две изключения) в правенето на политики да участва нещо, което е свободно от логиката на партийното мислене и доближаващо се до логиката на националното мислене. С една дума - рядко се е случвало не клубен, а национален отбор да разработва политиките в един или друг сектор. Така че това може да бъде алтернатива на типичното за прехода. Другият тип алтернатива би могъл да се търси в активирането на гражданското общество в разработването на политики. Не че в началото на прехода нямаше опити граждански организации да участват активно, но капацитет имаха т.нар. тинк танкове (think tank), които в крайна сметка също биваха свързани с някакви идеологически комплекси и даваха до голяма степен частна гледна точка към бъдещето на страната. Друга алтернатива е усилието да се разработи някаква по-дългосрочна визия, ориентирана не към изборите, а за по-дълъг времеви хоризонт.
- Звучи доста амбициозно, но някои наблюдатели казват, че Първанов просто прави червен ГЕРБ. Какви са приликите и разликите?
- Не ми се струва, че ГЕРБ е много близка аналогия с проекта АБВ. Това ново движение очевидно не е от лидерски тип. И няма да бъде. Там няма да има едно доминиращо "аз", а ще се търси "ние", някаква друга форма на заедност. Не заради психологическите характеристики на Първанов, но и заради характеристиките на ключови фигури в движението. Нито Костадин Паскалев, нито Ивайло Калфин са готови да играят ролята на миманс, на статисти. Второ, хората, които са сред инициаторите на АБВ, органично не са способни да произведат популистки продукт. Затова няма как да се пръкне популистка партия. Няма го езика, няма ги поведенческите модели, които те правят потенциално добър популистки тип политики или лидер.
- Но пък няма гаранции, че те имат капацитет да произведат стратегически проект и да го отгледат.
- Тук гаранция няма, но като цяло в типа структура безспорно има доста голям потенциал. Дори само тези хора, които се събраха в НДК, без да познавам всички, като човешки потенциал сумарно са абсолютно конкурентоспособни на всички политически партии. Ако ги сравним с капацитета на ГЕРБ, БСП и "Атака", са абсолютно конкурентоспособни. А това е само видимата част на айсберга. Капацитетът - дали го има или няма, ще разберем по политическия продукт, който биха произвели. Предстои да се докаже тази претенция. Но не ми изглежда да е интелигентски клуб. Имаше много социални практици, не само кметовете, но и хора от браншове съюзи, което е добра гаранция, че не би се залитнало лесно не само по популизма, но не биха залитнали в абстракционизъм, характерен за теоретично мислене, или в технократичен уклон.
- Кои биха били стратегическите партньори на новото движение - "Синята коалиция", БСП, ДПС?
- Ако движението държи на първоначалните си заявки, не виждам проблем да си партнира с всички политически сили, които не са изкушени от популизма. Най-трудно би им било с ГЕРБ и "Атака". Там виждам демаркационната линия.
- Хората около президента ще разработват управленските проекти и така сигурно ще се стигне до правителство в сянка. РЗС също ще правят такова, а при НДСВ вече действа. Тези правителства мода ли са или необходимост?
- Словосъчетанието, които чух в НДК, е "парламент в сянка", не правителство. И наистина движението по-скоро има претенцията да прилича на парламент в сянка. Вижте, голяма част от експертния капацитет на България вече не е партийно оцветен. Партийните членове в България са 2% от населението. За правителствата в сянка не виждам особен смисъл, но като форма на систематичен контрол е интересен инструмент. Не е лишено от смисъл. Още повече че едно правителство в сянка би могло да бъде доста полезен инструмент да осветли определени ходове на управляващите. Самите управляващи са много в сянка.
- Как се отразиха разкритията за имотите на Цветан Цветанов върху рейтинга му, а и върху този на кабинета?
- Както можеше да се очаква - негативно. Между 10 и 14% е спадът. Това, естествено, повлече и рейтинга на кабинета. Няма как да не повлияе отрицателно. Цветанов успя да стане най-рейтингова политическа фигура за някакъв период от време, не само заради поведението си като котка, която лови мишки, без значение какъв е цветът им, а и заради допускането, че в поведението му освен прагматична ефективност има и белези на морал. Той беше човекът, който сигурно в най-голяма степен през последните месеци си позволяваше морални съждения и оценки, естествено, за други. Той почти се самоназначи за основен говорител от позициите на чистия морал. Когато си се нагърбил с подобна роля, ти си много уязвим, ако не си достатъчно чист в морален смисъл.
- Защо хората оттеглят доверието си от него - защото се оказа сред богатите, а тях не ги харесват, или защото се чувстват излъгани?
- Не е проблем, че се е оказал богат. Бойко Борисов е по-богат от него. В интерес на истината не съм вещо лице да им остойностявам богатството, но проблемът е, че Цветанов е станал богат в периода, когато навлезе в политиката. Политиката като средство за забогатяване няма как да бъде обяснена като съответстващо на моралните стандарти събитие. Ако цялото това имущество, което не е бог знае какво, се беше случило до навлизането му в политиката, нямаше да има никакъв проблем. Но има лошо съвпадение и това не е случайно. А и не е убедителен в публичните обяснения, които дава.
- Ще продължи ли да пада рейтингът му?
- Трябва да питате Яне Янев, той зависи от това. Не знам Янев какви папки има още. Твърде вероятно е. Ще му е много трудно да го задържи, хайде така да го кажа, каквито и пиар ресурси да използва. Очевидно пиар екипът му е слаб като кризисен пиар.
- ГЕРБ успя ли вече да влезе в народната мантра "всички са маскари"?
- На път е. В интерес на истината полага усилия, мъчи се, не е да чака да се случи по някакъв естествен път. Големият принос идва от всички разкрития за лобистки истории, неприятните наблюдения за това как работи местната власт, как работи депутатският корпус, какво се случва с представители на висшите етажи от властта в няколко министерства, където имаше рокади и съдебни процеси. Това е в някакъв смисъл нормално. Но на ГЕРБ ще му се отрази силно, защото това, което го доведе на власт, беше достатъчно масово разпространеното усещане за липса на справедливост. Него някакви морални очаквания го доведоха на власт, не толкова прагматични. На ГЕРБ никой не му приписваше свръхкапацитет да се справи с кризата. Имаше свръхочаквания, че добре ще работи срещу корупцията и организираната престъпност. Но не се случва в пълен обем. Да, имаше война срещу организираната престъпност, но някой особено да е пострадал от тази война? На някого да е сторено нещо прекалено лошо? Къде ги тези знаково пострадали? На пръсти се броят. Никой не може да повярва, че един-двама само са лошите в страната. И очевидно все по-слабо работи защитната версия на ГЕРБ, че просто съдът не си гледа работата. Достатъчно непрофесионални действия имаше от страна на полицията.
- Защо според вас Борисов прие да се запише в историята като убиеца на БАН? Заложени са пари по-малко от нужните дори за заплати?
- Едва ли от зла воля. Очевидно тази абревиатура не му говори нищо. Очевидно не вижда по какъв начин финансирането на БАН може да му осигури някакъв краткосрочен демонстрационен ефект. Бюджетът тази година очевидно е адресиран към предстоящите избори. Успехите на БАН не са нещо, което може да се покаже по телевизията. Не е нещо, за което лесно можеш да посочиш конкретен позитивен ефект от твоите управленски решения. Докато с магистралите е съвсем друга история. Очевидно магистралата е по-годна като обект в обичайните риалити шоута на управляващите. Само че за сметка на какво? За сметка на науката, за сметка на развитието на определени региони на страната. Има проблем с приоритетизацията.
- Или криза в мисленето на управляващите?
- Няма достатъчно мислене, макар че има симптоми и на дефектно мислене. На мислене, подчинено на други логики, не на национално отговорно държавническо мислене. Но едва ли ще спечелят от този тип мислене.
