Тодор Димитров е роден в Разград през 1970 г. По професия е юрист. Зам.-шеф е на комисията по правни въпрос. Беше и член на временната комисия за изработване на изборния кодекс.

--------

- Г-н Димитров, дори вашето предложение за 10% праг на преференциите в парламентарните избори да бъде прието в окончателния вариант на изборния кодекс, пак ще е двуцифрено число. А обещанията на ГЕРБ бяха за по-ниски стойности.

- Аз мисля, че прагът за преференциите от 10% за парламентарните избори е добър и е крачка напред. Точно в тази връзка направих предложението този праг да бъде намален, тъй като първоначално бе записано 20%. Мисля, че това отговаря на обществените очаквания и на практика ще има истински мажоритарен елемент при гласуването за народни представители.

- Според експерти по-голям от 5% праг не работи...

- Аз мисля, че по този въпрос има различни становища. Експерт като проф. Михаил Константинов смята, че праг от 10% е крачка напред и би бил работещ. Мисля, че това е балансираното предложение.

- Вие очевидно не споделяте опасенията на ваши опоненти, пък и на депутати от ГЕРБ, че ниският праг на преференциите ще стимулира купуването на гласове и контролирания вот.

- Точно в тази връзка е много важно да намерим балансираното предложение - да има праг, който да сработи, но да не бъде много нисък, за да се променят листите чрез купуване на гласове. Точно заради това ние не въведохме преференции за общински съветници, тъй като там много малко гласове могат да пренаредят листата. И това щеше да е стимул за купуване на гласове и контролиран вот.

- Имаше идея за окрупняване на избирателните райони, за да се постигне приблизително еднакъв брой избиратели в тях. Това щеше да спомогне за евентуален нисък праг на преференциите. Защо тази идея в крайна сметка не се реализира?

- Считаме, че на този етап не следва да има промяна в многомандатните избирателни райони. Може би ако има някаква административна реформа след време, тя може да бъде пренесена и в изборния кодекс. Ако имаме ново административно делене на България, същото делене би могло да се пренесе и в изборните райони. Освен това скоро не е имало преброяване, то предстои. И тогава ще се види какво точно е състоянието в страната, тъй като имаше сериозни миграционни процеси през последните години.

- От опозицията ви критикуват, че претупвате дискусията по второто четене на изборния кодекс.

- В никакъв случай не мога да приема такива критики. Изборният кодекс не се приема набързо и е добре обмислен. Ние направихме няколко кръгли маси. Близо 9 месеца този кодекс се обсъжда във временна комисия. Сега също текат много сериозни дебати и обсъждане. Не приемам такова деструктивно поведение и такива изказвания от опозицията. За съжаление не се постигна консенсус по изборния кодекс. Аз се надявах, че всички политици ще се обединим около становището, че е необходимо да има промени във всички изборни закони и те да бъдат кодифицирани. За съжаление при обсъжданията надделява партийният подход. Но ние ще направим всичко възможно до края на тази година изборният кодекс да бъде приет и на второ четене.

- От неправителствени организации ви критикуват, че ограничавате демокрацията на местно ниво. Те имат предвид отказа от пряк избор на районни кметове, вдигането на бариерата за избор на кмет в малките населени места и отказа от преференции в избора на общински съветници. Как ще отговорите на тези критики?

- За общинските съветници вече казах, че се притесняваме, че ако има преференции, това ще стимулира купуването на гласове и контролирания вот. За районните кметове имаше два възможни подхода - или да им се разширят правомощията и да бъдат избираеми, или да бъдат назначавани със сегашните правомощия. Ние приехме втория подход. В крайна сметка общинският кмет определя политиката, разполага с ресурсите и на практика районните кметове няма как да водят собствена политика, различна от тази на общинския кмет. Що се отнася до малките населени места - в момента кметове избират тези със 150 жители. Преди време е било 250, мисля, че е имало и текст за 500. Аз и другият съпредседател на ПГ Красимир Велчев смятаме, че най-добрият и балансиран подход е границата да е 300 жители. Водили сме доста разговори, включително със сега действащи кметове, с експерти, съобразяваме аргументите и на опозицията.

- Какви са ви съображенията за вдигането на прага?

- Има включително и икономически съображения. От данните, които имаме, в такива малки села много често се налага да има частични избори. Разходите за такива избори са едни и същи за село с 300, 500 или 700 жители. В условия на финансово-икономическа криза не е икономически обосновано за толкова малки селища да се правят такива частични избори.

- Но на подобна теза има сериозна антитеза - че не е редно да се пести от демокрация.

- Не пестим от демокрация, но трябва да се търси балансираният подход.

- Често вие, а и ваши колеги от ГЕРБ сте заявявали, че в изборния кодекс има сериозни мерки срещу контролирания вот и купуването на гласове. Бихте ли аргументирали това свое становище?

- Мерките са много. Например на пръв поглед най-елементарната мярка е вотът да бъде отбелязван в бюлетините само с X. Знаем, че досега различните знаци даваха възможност за контрол на вота при преброяването на бюлетините.

- Споделяте ли опасенията, че с този знак X ще има много невалидни бюлетини.

- Смятам, че ако има една добра разяснителна кампания в тази посока, няма да има толкова много недействителни бюлетини.

- Направихте стъпка напред по отношение на регионалните преброителни центрове и електронното гласуване. Но не е ли тя твърде плаха?

- Не. Във всички европейски държави, в които има електронно гласуване по интернет, то винаги е било предшествано от пилотен проект. Това е задължителна, а не плаха стъпка. Трябва чисто технически да видим дали този модел, който искаме да наложим, е достатъчно сигурен. Относно регионалните центрове също има известни опасения и затова приехме на следващите избори да има един регионален преброителен център.

- Защо според вас новият орган за конфликт на интереси, който беше създаден с последните промени в закона, ще е по-ефективен от сегашната практика?

- Като юрист нямам съмнения, че беше необходим такъв орган, който да е национален и надпартиен. Това ще е независим орган, съставен само от юристи. Досега в общинските съвети например имаше една комисия, която на чисто политически принцип няма как да върши работа, тъй като мнозинството няма да проучи сигнал срещу свой член.

- Защо се отказахте от паритетния принцип при формирането на новия орган?

- Правилно е тази комисия да бъде създадена на експертен принцип, не на паритетен.

- Но тази надпартийност не е ли по-скоро пожелателна, след като членовете на този орган ще се избират от парламента и ще се назначават от президента и премиера?

- Дали сме възможност всеки един народен представител да прави предложения. Ще бъдат избрани най-добрите експерти.

- Има големи опасения около промените в закона "Кушлев" - че те дават възможност за злоупотреба с власт, за нарушаване на човешки права и т.н. Как бихте отговорили на тези опасения?

- Мога да коментирам само законопроекти, които са внесени в НС. Този законопроект засега е само на сайта в Министерството на правосъдието и не е минал дори през правителството. Нека да видим окончателния вариант.