Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Както "Сега" писа наскоро, обезщетенията, които съдебната власт плаща, се увеличават, показа справка на Висшия съдебен съвет. 2 594 316 лв. трябва да бъдат платени само за първите 9 месеца на годината. За цялата м.г. сумата е била 2 102 304 лв., а за 2008 г. - 1 544 630 лв. Както обикновено най-много обезщетения плаща прокуратурата. До края на септември те са над 2.4 млн. лв. За съда сумата е 137 353 лв., но тя е по-голяма в сравнение с данните за цялата м.г. - 118 021 лв. По време на дебатите в парламента за бюджета на съдебната власт за догодина се разбра, че във варианта, предлаган от правителството, няма достатъчно предвидени пари точно за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За цялата 2011 г. в проектобюджета по това перо са заложени 2 млн. лв.

От делата по този закон лъсва черно на бяло как елементарни дела се точат с години и как тежката и доста скъпа машина на правосъдието се върти абсолютно напразно. За това плащаме всички.

Според ЗОДОВ



държавата отговаря за вредите, причинени на граждани



от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление (ако лицето бъде оправдано), прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, използване на специални разузнавателни средства.

Когато решава какъв да е размерът на обезщетението, съдът трябва да отчете тежестта на повдигнатите обвинения, колко време е продължило наказателното преследване, каква мярка за неотклонение е била наложена (дали е арест, гаранция, подписка) и за какъв период, как делото се е отразило върху физическото и психическото здраве на човека и върху взаимоотношенията му с близките и приятелите му. Зависи и дали делото е било с обществен отзвук и каква е степента на огласяването му.

През февруари т.г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решение на районния, с което прокуратурата е осъдена да плати 2000 лв. обезщетение на Й. А. С. (така е записано името му в съдебните актове, публикувани в интернет, б. а.) заедно с лихвата от 21 март 2006 г.

В исковата си молба Й. А. С. твърди, че на 26 юни 1998 г. срещу него е образувано дело, по което на 15 април 2002 г. е привлечен като обвиняем, разпитан и му е наложена "подписка". На 20 май 2002 г. материалите са му предявени. Според него в хода на разследването не е събрано нито едно доказателство, което да го уличава в престъпление. Все пак следователят го приключил през август 2002 г. с мнение да бъде предаден на съд.

Така срещу него е внесен обвинителен акт за кражба.



На 28 пилета, 1 пуйка и един велосипед!



Тръгва и дело, по което били проведени 5 съдебни заседания. На 26 ноември 2003 г. той е оправдан на първа инстанция от Районния съд в Пазарджик. На 18 юни 2004 г. оправдателната присъда е потвърдена от Окръжния съд. Но Върховният съд връща делото за ново разглеждане на окръжния. Проведени са нови две заседания и на 11 юли 2005 г. Й. А. С. отново е оправдан. Този път на 21 март 2006 г. върховните магистрати потвърждават решението на окръжните и оправдателната присъда става окончателна.

В иска си срещу прокуратурата Й. А. С. твърди, че поради продължителния период, в който е бил обвиняем и подсъдим, е изживял стрес, мярката му за неотклонение му ограничила правото на придвижване, доброто му име било накърнено, пиел успокоителни, дистанцирал се от околните.

При образуване на производството Й. А. С. е дал саморъчни обяснения, че "заедно с още един мъж са откраднали 28 пилета в един чувал, една мисирка и един велосипед - черен, мъжки". Й. А. С. е привлечен като обвиняем едва на 15 април 2002 г. и тогава е разпитан. Той не се е признал за виновен. В хода на предварителното производство единствено са назначени експертизи и са разпитани пострадалият и двама служители на МВР, пише в решението по делото по ЗОДОВ. Съдът акцентира, че за такова елементарно дело 4 години досъдебно производство са повече от неразумен срок.

В решението на ВКС от 21 март 2006 г. е записано, че действително съдебните състави са имали известно основание да се съмняват в достоверността на направеното изолирано признание на Й. А. С, тъй като има данни за упражнено в началото на разследването физическо насилие. По-същественото според съда е, че не са събрани никакви други доказателства, изобличаващи подсъдимите като съизвършители.

Пострадалият Узунов е посочил, че е откраднат дамски велосипед - в черно и синьо. Й. А. С. "признава", че е откраднал мъжки черен велосипед, и в хода на досъдебното производство това не смущава никого, учудват се магистратите.

Въпреки това защитната теза на прокуратурата е, че увреждането е причинено поради изключителна вина на Й. А. С. и затова не се дължи обезщетение. От държавното обвинение акцентират на саморъчните обяснения на Й. А. С., който не оспорва, че ги е написал, нито твърди, че го е направил под натиск. Според прокуратурата, тъй като мъжът бил посочил, че откраднатият велосипед е черен мъжки, то изводът е, че той не би могъл да го знае, ако не е участвал в кражбата.

По друго дело Районният съд в Левски осъжда прокуратурата да плати 2000 лв. обезщетение на Галин Димитров. В исковата си молба той твърди, че прокуратурата е започнала срещу него дело за незаконно оръжие и му е повдигнала обвинение. Внесен е и обвинителен акт. Съдът обаче изцяло го е оправдал с мотива, че извършеното деяние не съставлява престъпление.

Димитров твърди, че незаконното обвинение му е причинило вреди - доброто му име е било опозорено, станал е обект на публични подигравки и унижения, било му отнето притежаваното огнестрелно ловно оръжие, бил лишен от правото и възможността да ловува.



6 кубика дърва за 180 лв. пък струват на прокуратурата 1350 лв.



Това е обезщетението за причинените имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение за кражбата на дървата за огрев, присъдени на С. Р. Ж. от Районния съд в Елхово на 5 март т.г.

С. Р. Ж. е обвинен, че в края на месец май 2006 г. е отнел чужди движими вещи - 6 кубика дърва за огрев от дъб, цер, ясен и бряст на стойност 180 лв. от "Реа-Елена Будовска" ЕООД в местността Вълчарника край Ямбол. С влязла в сила в края на 2008 г. присъда С. Р. Ж е признат за невинен. Твърди, че като последица от образуваното наказателно производство е преместен на друга работа, която впоследствие е напуснал по собствено желание, както и му е било отнето ловното и личното оръжие. В иска си сочи, че е претърпял - ограничения, стрес, притеснения от отзвука сред приятели и колеги, което е оказало отражение върху самочувствието му и публичния му образ.

От друго дело по ЗОДОВ става ясно, че за разследване за измама, започнало през 1984 г. и прекратено през 1997 г., обвиняемият В. Г. Т., който е бил задържан от 19 ноември 1984 до 14 януари 1987 г., е уведомен едва през 2005 г.

С решение от 15 декември 2008 г. Софийският градски съд отхвърля иска за 30 000 лв. на В. Г. Т. срещу прокуратурата. Той настоява за обезщетението за вреди от мярка за неотклонение "задържане под стража", отменена на 14 януари 1987 г. заради липса на основание. СГС приема, че ЗОДОВ не е действал по време на задържането му и затова отхвърля иска. Горната инстанция обаче отменя това решение с мотива, че прекратяването на делото е през 1997 г., когато законът вече действа. В жалбата на В. Г. Т. се твърди още, че прокуратурата е препятствала производството по ЗОДОВ, като не е изпращала в съда следственото дело срещу него. По делото СГС много пъти е изискал преписката и производството срещу В. Г. Т., но в крайна сметка то не е намерено, за да бъде приложено.

От изпратените отговори става ясно, че последното движение на делото за измама е през 1995 г., когато е изпратено от следствието на СГП с отбелязване, че 77 тома се намират в столичната следствена служба. С писмо от 14 февруари 2008 г. СГП е заявила, че изпраща 60 тома следствено дело и още едно дело с отметка, че заради наводнение част от материалите не могат да се ползват. В СГС обаче писмото е получено без описаните в него приложения.

Делото за измама срещу В. Г. Т. е прекратено на 15 ноември 1997 г. заради липса на престъпление, след като е внасяно в съда и връщано за доразследване. Той е уведомен за това с писмо от 17 февруари 2005 г. и е поканен да се яви в канцеларията за получаване на копие от постановлението. За това е присъдено обезщетение от 5000 лв. с лихвите от датата на прекратяването.

За годините, откакто действа ЗОДОВ, никоя институция не си направи труда да анализира и елиминира причините, които водят до осъжданията на държавата. Още повече че никой не носи персонална отговорност. Осъдената е например прокуратурата. Прокурорът, мотал делото с години, обикновено продължава да взема заплата. И да затлачва други производства.