|
Най-големите партии засега са 2 - БСП (с повече електорат на книга) и СДС (който напоследък все успява да извади повече гласоподаватели в критичните моменти). Новоучредената НДСВ обаче направи заявка, че ще заеме сериозно място на сергията за електорат, при това спазвайки всички правила на политическата игра. Защото едно е да пристигнеш като наследник на българските царе и да обереш каймака на недоволството, съвсем друго е да се задържиш на сцената след някой и друг изборен провал. Затова си трябват стройна организация и идеология, която
да обединява съмишлениците и в болка, и в радост
В зората на демокрацията народът като невидял се втурна да притуря гордо името си във всяка абревиатура, която някой пишман политик беше успял да измисли. Малцина останаха верни на социализма. Сега по думите на др. Станишев положението се е променило - все повече народ се осмелява да се пресегне към червена членска книжка. Но това все пак са изолирани случаи. Като цяло в 2002 г. хич не е модно да си партиец. Това е отживелица от времената на митингите. Така че редно е партиите да направят членството привлекателно, да му турят някаква фльонга, да си платят за рекламна стратегия, ако искат да попълват редиците.
Най-новата примадона - НДСВ - никаква я няма в това отношение. В устава, писан и преписван десетки пъти заради двата учредителни провала,
трудно ще се намери изречение, което да ентусиазира
и поведе масите към светли бъднини.
Като се изключат общите лафове за свобода, справедливост, толерантност и равенство на възможностите и се пренебрегнат високопарните фрази като "субсидиарност", които никому нищо не говорят, в основния документ на НДСВ не се намират причини за членство. Едва ли има партия в България, която да не декларира, че изповядва тези ценности.
Една от привлекателните черти на всяка организация е възможността всеки член да участва в партийния живот, да има шансове за партийна кариера, да може да избира ново ръководство и да гласува за нов лидер. Това става чрез местните структури. Друг начин досега не е открит. Въобще
партийната философия се крие именно в ППО-ата,
кварталните клубове и прочее низови структури. Там по идея трябва да се ражда политиката, да се предлагат стратегии и да се възпитават бъдещите лидери. Така е в БСП, така е в СДС, така е в нормалните политически партии.
БСП си има стройна йерархична организация, достойна за стогодишна партия. Най-мъничката клетка е основната партийна организация по местоживеене. Общинската партийна организация е следващото стъпало. Общинският партиен съвет пък е ръководният орган. В София и градовете с районно деление се изграждат и градски организации, обединяващи районните такива. Следващото ниво са областни съвети на БСП. Те се формират от делегирани представители на общинските организации. Структура - слънце.
В БСП се става член, като подадеш писмено заявление до основната партийна организация. За да улеснят хората, които тепърва искат да стават членове, социалистите ще променят устава си на идващия през юни конгрес така, че желаещите да могат да подават заявления и в общинските съвети. Освен това ще отпадне изискването събранието на основната организация да разглежда молбата за прием. Един вид с акта на подаване на заявление автоматично ставаш член на партията, ходиш на събрания на ППО-то, бистриш политиката и ако си достатъчно активен, един хубав ден можеш да се озовеш като делегат на конгреса, избран от местната организация. А на конгреса всякакви работи са възможни - там
всеки делегат крие в раницата си председателски жезъл
И в СДС е долу-горе така. 10 души правят клуб, който се събира веднъж месечно. Има си общински структури, а в някои градове и районни. Има си областни и национални структури. Върховният орган при СДС е конференция, а при БСП е конгрес. Синият НИС е равен на червеното Изпълнителното бюро. Между два висши форума управляват Националният съвет на СДС и Висшият партиен съвет на БСП. Структурите на СДС и БСП бавно се припокриват, след като през февруари 1997 г. сините скъсаха с коалиционното си минало и си направиха партия.
Синята партия тотално се съобразява с общовъзприетото и у нас и в Европа партийно строителство. На последната си конференция - през март т. г., СДС направи още една крачка към уеднаквяване на уставите си с БСП. Сините решиха, че не конференцията, а Националният съвет ще избира оперативното ръководство - НИС, което пък бе посочено от председателя. Ей така стоят нещата и на "Позитано" 20.
Напук на установената практика, НДСВ няма местни структури. Никой от ръководството не успя да обясни защо учредителното събрание нареди така. В устава на царската партия е записано, че Политическият съвет избира и освобождава областни и общински координатори, чиято задача е да подпомагат дейността на НДСВ. Учредителите заложиха риска координаторите да се превърнат в местни васали, защото няма да могат да бъдат контролирани от партийните членове по места. На практика един-единствен човек, например в Червен бряг, ще има правото да спуска решенията на ръководството на местно ниво, да организира изборна кампания, да води регистър на членове и симпатизанти и още (нека си го кажем) да съветва на ухо централното софийско ръководство кой е
най-подходящият кадър за шеф на ТЕЦ-а в града
Останалите членове са безгласни букви.
За да вземеш партийна книжка с нарисувана раковина, трябва да подадеш молба до координатора, а той да я препрати към Политическия съвет. Съдбата на кандидата от село се решава между четирите стени на кабинета в София.
Всъщност членовете на НДСВ имат някакъв съвсем нищожен шанс да покорят партийните върхове. Наистина в устава прилежно е записано, че всеки, който притежава жълта книжка, има право да бъде избиран в органите на движението. На практика обаче, за да се случи такова чудо, този горд член на НДСВ трябва първо да бъде посочен за делегат на конгреса. Делегатите на книга се определят на първични избори. Само че никъде не е записано как се провежда такъв вот. За сметка на това пише изрично, че Политическият съвет определя "нормата на представителство". Т. е. органът, който трябва да се контролира от конгреса, посочва кой ще участва в този конгрес. Възможността за манипулация е прозрачна.
Неведоми са пътищата царски
В устава на НДСВ остана да виси необяснен член 16. В него пише, че "по въпроси, които не са включени в дневния ред на Конгреса, не могат да се приемат решения". Дневният ред, както можете да предположите, се съчинява от Националния съвет и точка. Значи оттук насетне нито един форум на НДСВ не може да включи местни структури в устава, дори ако 90% от делегатите искат да го направят, освен ако такава възможност не е хрумнала на царя (или на Пламен Панайотов), когато е писал дневния ред.
Такива ограничения няма в СДС. Една национална конференция може тотално да промени и устава, и програмата, и основните насоки в политическата дейност на партията. В устава на СДС изрично е подчертано, че конференцията "...може да решава всички въпроси от дейността на партията". С 2/3 от гласовете конференцията може дори да закрие партията.
Соцдемокрацията обаче не познава граници. БСП е единствената партия, която е записала в устава си, че за вземане на решения по особено важни въпроси може да се проведе партиен референдум. За Симеон Сакскобургготски референдум вероятно звучи мръсно по лични и исторически причини. Не им стигат референдумите на червените, ами са сложили в устава си още и възможност в рамките на партията да съществуват идейни движения, течения, платформи и обединения. Точно по този член Красимир Премянов и неговият "Открит форум" лазят по нервите на ръководството, но
никой не пипа с пръст инакомислещите
В БСП устава изрично е записано, че всеки член може да изразява несъгласия срещу взети решения. За такива своеволия в царската партия изключват. И седесарите са по-строги в това отношение. Там разните Бакърджиевци, Бисеровци и Софиянски не виреят. В устава на СДС си остана страшният чл. 10, в който пише, че за публично несъгласие с взети решения може да бъдете изключени от партията.
В НДСВ е абсурдно да се помисли, че е възможно да се направи идейно движение, в което, да речем, Емил Кошлуков свободно ще оборва тезисите на Панайотов.
Най-активният живот на една партия е по време на избори. Тогава всеки показва колко може, мерят се мускули и народът отвръща с бюлетина за избраника. СДС ползваше доскоро предварителен вътрешнопартиен вот, за да определи кандидатите си за всички видове избори. Сега сините си направиха Комисия по подготовка, издигане на кандидати и провеждане на местни и парламентарни избори, която се оглавява от Екатерина Михайлова. БСП излъчва своите кандидати по места, Висшият съвет само ги утвърждава и казва кои ще са водачите. Сега социалистите замислят Висшият съвет да може сам да нарежда кандидатдепутатските листи, като предложенията от общинските организации идват направо при ръководството. Тази промяна обаче може и да не мине. Според застъпниците й целта била ръководството да носи изцяло отговорността за работата и състава на парламентарната група. Сега например нямаме нито един лекар, нито един учител в групата ни, жалват се инициаторите.
При НДСВ няма пет-шест. Политическият съвет нарежда листите за депутати, кметове и общински съвети, без да чака предложения отдолу. Защото понятие "отдолу" не съществува. Властта е максимално централизирана.
Единствената червена точка в полза на жълтите
е решението им конгресът да утвърждава кандидатите за президент и вицепрезидент. Социалистите са делегирали това право на началството. В устава на СДС проблемът с издигането на президент не е застъпен.
Има още един съществен параграф в устава на столетницата, който превръща "Позитано" 20 в Меката на членството. "Всеки член на партията има право да получава помощ от БСП, когато е заплашван, преследван, злепоставян и оклеветен за политически убеждения и действия, които не противоречат на законите и на партията." Социалистите викат на това "другарство". В СДС пък толкова се наплашиха от клиентелизма, че записаха преди известно време в устава: "...членуването в СДС не създава предимства в правата на гражданите".
НДСВ е записало, че ще се бори за "солидарност", ама тя засега е останала да виси във въздуха.
Въобще файдата да си член на царската партия не е голяма. Стимулът е равен на нула. Да кажем, че в БСП хората влизат, защото са социалисти до девето коляно и вярват, че принципите на Дядото още са живи. Седесарите ходят да се записват на "Раковски" 134 от любов към западното общество, към частната инициатива, защото имат кошмари от времето на комунистическите лагери или защото са убедени, че без Филип Димитров и Светослав Лучников нямаше да помиришат национализираните фабрики на бащите си. В НДСВ няма подобни обстоятелства. Партията, която е кръстена на името на собствения си председател, предлага само възможност да се изпълняват ценните указания на гореспоменатия. Желание за членство в НДСВ може да възникне само ако някой вижда в партийния билет единствен шанс да оглави данъчната инспекция в родния си град или да попълни редиците на митничарите.
Да ни е жив и здрав царят, ама що ще чини Партията Му без Него?
|
|