На фона на съмнителните статистики за икономическия растеж, който се забелязва добре само от най-високите етажи на държавната йерархия, има един икономически параметър, който отбелязва безспорен ръст почти непрекъснато от 1995 г. насам -



бариерите за влизане



в избрания от новата фирма отрасъл. Това са ограничения, създадени от законодателството и администрацията с цел да сложат в ред и да регулират дейността, но всъщност се превръщат в преграда срещу навлизането на нови фирми във вече заетите стопански територии, а и изобщо срещу появата на нови играчи в икономиката. Тези бариери са важен елемент на икономическата (не)свобода - колкото по-ниско са поставени, толкова по-свободна е икономиката на страната, а увеличаването им е причина България да стои на едно от последните места в Европа по този показател. Тези бариери условно делим на два вида - финансови и административни. Казвам "условно", защото в крайна сметка преодоляването на ограниченията винаги опира до пари. Все едно дали ги плащаме за държавни, общински, съдебни или нотариални такси, за патенти, авансови данъци, депозити за плащане на цената на неконсумирана още електроенергия. Или пък ги губим от месеци бездействие, докато се извършат безбройните процедури за лицензиране, регистриране, проверки и ревизии. Доказано е, че всички административни реформи и еврохармонизации у нас неизбежно водят до



размножаване на бюрокрацията



и след всяка промяна броят на ведомствата, службите и агенциите неизменно расте. А любимото занимание на всяка такава служба е да води регистър на подведомствените си субекти и дори войни се водят за включване в устройствения закон, постановление или правилник на специален текст, който дава право на новопоникналата администрация да заведе някакъв регистър. Защото служба без регистър е като бик без рога и като куче без зъби. Виж, въоръжи ли се със собствен регистър, службата добива истинска власт. Тя може вече да издаде наредби (например за реда, по който ще става регистрацията), да събира такси (за регистрация и за промяна на регистрацията), да налага глоби (на онези, дето не са се регистрирали навреме) и да прави проверки (дали са верни регистрираните факти и обстоятелства). Затова напоследък

регистрите чет нямат



и всяка фирма е принудена да подава купища еднаква



информация в десетки ведомства. И навсякъде се започва от А и Б - дай актуално удостоверение за регистрация, дай нотариално заверено копие от БУЛСТАТ и от данъчната си регистрация. Годишният баланс и отчетът за приходи и разходи по цял свят считани за поверителна информация, която само публичните компании са длъжни да публикуват, у нас всяка фирма е длъжна да занесе в данъчното, в статистиката и в НОИ, а дружествата, освен това - в търговската палата и в търговския регистър на съда. Банковите си сметки сме задължени да обявяваме пред данъчните и НОИ, но наскоро чух, че и в проектодоговора за водоснабдяване е включено задължение абонатът да декларира всичките си банкови сметки, та монополистът по-бързо да ги запорира при нужда. Погрешно се различават



разрешителният и регистрационният режим,



защото е ясно, че всяка дейност, за която се изисква санкция, е ограничена. Има ли разлика между лиценз и регистрация, ако регистрацията също може да бъде отказвана, а ако не си регистриран, ти забраняват да работиш? (Точно такъв е случаят с обменните бюра например.) И разрешителният, и регистрационният режим пораждат, кажи-речи, същата тежест за засегнатите фирми и раждат възможности за рекет и за обогатяване на държавата и нейните служители. Всеки от нас, който е бил върнат 2-3 пъти на някое гише, вече е обладан от идеята да опита с някое подаръче или направо да плати, за да се сдобие с нужната хартия. Крайно време е



да намалим събирането на хартия,



като премахнем дублиращите се регистрации. Добре е да спре и събирането на еднакви хартии на десетки места в администрацията. Държавата харчи милиони годишно за компютри и автоматизация. Да отдели тогава средства и за една база от данни в Интернет, да събере регистрациите на всички фирми - съдебни, по БУЛСТАТ и данъчни, за да може всеки веднага безплатно да се самоуведомява за актуалното състояние на всяка фирма, та да не ни искат въпросните удостоверение на всяка крачка. Рекетът на регистрите няма да спре, докато със закон не се забрани на администрацията да въвежда ограничения чрез измислени регистрационни режими.

Регистрациите трябва да се уреждат със закон, за да не стават източник на нови забрани.