|
Когато на нашия екип му се наложи да влезе за репортаж в новооткрития градски онкодиспансер в сградата на бившата 27-а поликлиника в "Младост 1", на прага ние също поехме дълбоко въздух в очакване на разтрисащи нервната система гледки. Нищо подобно. Дори не се забелязват и характерните черти от строителството (тип скривалище при бомбена атака) и интериора на монумента, наречен соцполиклиника.
На входа има новопостроена рампа за инвалидните колички, които чакат при вратата (по неизвестно каква логика едно време са строили поликлиниките, така че само здрави хора да могат да влизат в тях - с високи стръмни стълбища и дълги коридори). Сградата е изцяло ремонтирана, боядисана в пастелни тонове, на мястото на черните канапета с одрана кожа има оранжево-сини скамейки, навсякъде светят лампи. Дори няма болни с окапала коса, защото отиваме в диспансера, след като е приключил работният ден.
"Каквото можахме, хуманизирахме и успяхме да придадем човешки облик на онкологията", обяснява директорът д-р Асен Дудов. Диспансерът работи в тази сграда от един месец. Ремонтът и "хуманизирането" отнели една година. Преди това градският онкодиспансер беше в сградата на ракова болница. Там хората минаваха на другия тротоар, описва Дудов тягостните чувства, които налягат човек при вида на Националния онкологичен център. Още по-тягостно стана преди по-малко от година, когато изгоря покривът на сградата на последната инстанция за раково болните у нас. В тази сграда кабинетите ни се разделяха от тенекиени прегради, нямаше мивки и прозорци, казва Дудов.
Вероятно диспансерът е с толкова "хуманен" вид, защото няма стационар - пациентите отиват там само за химиотерапия и изследвания. По принцип за лечението на ракови болести се прилагат две или три процедури - хирургия, химиотерапия и лъчетерапия. Тук няма хирургия.
Ако знаете каква навалица е през деня, обяснява д-р Дудов. 34 000 са в момента регистрираните раково болни на диспансера. Плюс още 20 000, които се наблюдават, тъй като имат предракови образувания.
Диспансерът има най-големия капацитет за химиотерапия в страната - 50 вливания на ден. И не само това. В останалите болници лекарствата се вливат само докато пациентите лежат. А това може да трае от 30 минути до 3 часа. В софийския диспансер има двайсетина специални кабинки, където болният сяда на специално поръчан кожен стол с поставка, където може да сложи книга или вестник. Ако иска, може и да лежи. Всяка кабинка е снабдена и със звънец, така че ако пациентът иска да повика сестрата, трябва просто да натисне бутона.
Всъщност химиотерапията не е толкова страшна, както я показват във филмите, твърди Дудов. Тя не е болезнена и не е задължително да причини косопад и гадене. За сметка на това подобрява качеството на живот на болните.
На разположение на пациентите на диспансера е дълъг списък от нова и скъпа апаратура, която д-р Дудов показва с радост и гордост. Някои машини - като 4-тонния скенер - дори още не са разопаковани.
Клиничната лаборатория е с изцяло нова апаратура за изследване на кръв, биохимия, туморни маркери. Има нов хемологичен анализатор. Има нов мамограф от последно поколение. Плюс два нови ехографски апарата, устройство за безболезнена биопсия, анализът, на която е готов до 2 часа. Има и нов цитоскоп за изследване на пикочния мехур, оборудване за малка операционна, лазер. Всичко това привлича и хора, които нямат нищо общо с ракови заболявания, но просто искат да се изследват.
Освен охрана диспансерът е прикачен към СОТ - пак заради апаратурата.
Но най-хуманната част е, че в градския онкодиспансер всичко е безплатно. По принцип без пари могат да се лекуват онкоболни от София-град. Идват обаче и болни от провинцията. "Вадят си бланка за софийско жителство в полицията и се лекуват при нас", обяснява Асен Дудов. Идват дори за изследвания и хора без рак и дори без съмнения за рак. Дори и без три ката здравноосигурителни бумаги, а само по устна препоръка от лекар. И за тях засега е безплатно.
На бюрото на Дудов има примерен ценоразпис от друга болница за изследвания, но той още не е в сила. Дори и кодове за услугите нямаме на касовия апарат, казва лекарят.
За всичко това плаща столична община, която е собственик на лечебното заведение. 300 000 лв. е отпуснало кметството само за ремонта на сградата. Диспансерът сключва договори с общината за обем извършена дейност. Като се отчете диспансерът, общината дава пари. В областния софийски диспансер е точно обратното. Той е собственост на здравно министерство, което първо финансира, а после изисква определен брой медицински услуги. Затова и напоследък оттам се оплакаха, че карат хората да си купуват лекарства и храна, а дълговете са повече от половината от годишната издръжка, която е 130 000 лв.
В градския онкодиспансер не се дават пари дори и за потребителската такса от 1 лв. за преглед, защото лечебницата не работи със здравната каса. Вероятно скоро няма и да работи. На практика в здравните заведения с договор със здравната каса се плаща за всичко, купуват се лекарства и консумативи, чака се на километрични опашки за един прост документ, позволяващ ненапълно безплатен прием в следващо здравно заведение на договор със същата каса. В градския онкодиспансер нямо нито едно от тези неща.
"Защо да работим с касата? Сега можем да сключим договор за клиничната пътека за грижи за умиращи онкоболни. За един такъв пациент касата плаща 349 лв. за престой за 20 дни", обяснява Дудов. Но грижите за такъв пациент съвсем не струват толкова. Освен това "последните дни" на раково болните, когато те са на легло, в тежест на близките си и имат нужда от повече грижи, за да е достойна смъртта им, всъщност траят 4-5-6 месеца.
Когато разберат, че имат рак, хората не реагират така, както другите си мислят, казва Дудов. Не викат, не припадат, не се самоубиват. Някои изпадат в депресивни състояния. На други им трябва време да го осмислят. Минават през етап на недоверие, искат повторни изследвания, следват гняв или депресия и след това е осъзнаването. Болните го приемат по-лесно отколкото близките. Лекарите имат повече неприятни емоционалните изживявания с близките.
Естествено Дудов се опасява, че този оазис на безплатна медицина ще се превърне в обичайното за България здравно блато, каквито са повечето ни болници. Затова в онкодиспансера се канят все пак да наложат платени изследвания за хора без рак. Другото спасение е здравната каса да започне да плаща реално за преминали пациенти. А не както става сега - да плаща на дадено здравно заведение за 15 ехографски изследвания на ден, при положение че оттам минават по 40 пациенти дневно.
А как на един човек му личи, че няма рак? Ами това са тия, които идват, защото ги боли корем и смятат, че имат рак на стомаха.
На фона на този приветлив лукс дори и фактът, че все пак е лечебно заведение за раково болни, звучи някак по-оптимистично.
Все повече става ясно, че раковите болести са на генетична основа, разказва Дудов. "Става дума за протоонкогени, които под въздействие на редица външни условия могат да доведат до злокачествен тумор. Някои хора носят такива гени, но други не. Някои носят едни протоонкогени, други - други. За базата на тези доказателства вече се правят и лекарства, които действат на това ниво", казва лекарят.
Затова някои жени са предразположени към рак на млечната жлеза, а други - не, или в по-малка степен. Затова не е задължително да се разболееш от рак на белите дробове, колкото и да пушиш. Ако си предразположен към рак на гърдата, колкото и да пушиш, ако някога изобщо се разболееш от рак, ще е на гърдата, а не на белия дроб. Например в САЩ вече почти не пушат, но заболеваемостта от рак на белия дроб не е намаляла, обяснява д-р Дудов.
Плюс това на фона на всички вредни неща около нас цигарите не са толкова страшни, казва онкологът. Къде по-канцерогенни са газовете от колите, които ежедневно дишаме, подхвърля той.
Световната тенденция е за увеличение на раковите заболявания. Това се дължи на увеличената продължителност на живота и на повишеното му качество. Затова спада смъртността и заболеваемостта от мозъчни и сърдечно-съдови болести. Дори от 2000 г. в Америка ракът заема първото място по смъртност. Очаква се това да стане и в Европа. При нас е на второ място след сърдечно-мозъчната смърт.
По света 10% от туморите могат да се излекуват само с химиотерапия. Всеки втори раково болен при адекватно лечение може да се излекува. В България не е така - 9/10 от болните у нас умират, защото се лекуват твърде късно. Или няма къде да се прегледат на скенер, или не знаят къде да отидат, или не са насочени да подходящи изследвания.
|