Доган завива надясно, разтръбиха глашатаите му. И подгряха публиката със сензационен анонс, че скоро ще го чуем от собствената му уста. Така месианският ореол около главата на Сокола грейна отново предколедно. Какво ще рече десен завой за една либерална партия? Тавтология. Нонсенсът обаче не даде повод за по-задълбочени философски размисли. То и досега ДПС се бе курдисало в център-дясното барабар с НДСВ, а левият завой към БСП в рамките на тройната коалиция бе просто тактика. Тактика за оцеляване във властта. И тя сполучи. Както сполучи стратегическото оттегляне на Доган след възхода на ГЕРБ и гмуркането му в политическите падини в удобната поза "подводница". Единственият подводен риф, който можеше да обърка плановете му - "Цанков камък", се оказа буря в чаша вода и е на път да бъде преодолян по съдебен ред. Щом това стане,
Доган ще изпусне баласта
през клапите и ще изплува отново на повърхността заедно с легализирания си хидроенергиен хонорар от 1.5 милиона лева и незасегнат авторитет. Тъкмо този момент навярно чака лидерът на ДПС, за да "проговори". Също като Костов и Доган е склонен да се самомистифицира чрез продължително мълчание.
С възкачването на Бойко Борисов на премиерския пост ДПС заигра двойнствена политическа игра. В парламента групата му се държи като умерена опозиция. В медиите, управлявани от депесаря депутат Делян Пеевски и неговата майка, тонът е ласкателен и безкритичен към властта. Тази двойственост е логичен израз на Догановия предизборен мениджмънт. С едната ръка подава моркова, с другата - придърпва юларя. А междувременно се оглежда как върви преструктурирането на политическите сили и търси възможности за пробив.
Пролуката сега му се привижда вдясно. Оттам и анонсът за десен завой. "В перспектива потенциалът на дясното е значително по-голям, отколкото социологията е в състояние да улови днес", възвести Лютви Местан в програмно вестникарско интервю преди седмица. И пророкува, че
ГЕРБ ускорено освобождава десния периметър
Разбира се, там все още мърдукат СДС и ДСБ, но скоро двете партии ще започнат да понасят колатералните щети от провала на ГЕРБ и ще търсят да се разграничат от сегашната власт. Ако ГЕРБ проведе лустрацията на посланиците, сините ще загубят и своя античенгесарски патос. Изтощени от битките на прехода, двете партии не са в състояние да създадат противотежест на сегашната власт. Неслучайно от седмици се шушука за предстоящото възкресяване на Пламен Юруков като лидер на нова дясна формация - да, същият, който оглавяваше СДС от 2007 до 2008 г. и осигуряваше топла връзка на сините с ДПС. За място под слънцето се оглеждат и ЕНП на Мария Капон, ССД на Софиянски, радикалите на Бакърджиев и др. Все по-надясно от центъра се разполагат и експертите на НДСВ. В същата орбита се кани да кръжи и движението на Първанов - АБВ. Насипното състояние на десницата и раздробеният център само увеличават относителната тежест на електоралния монолит ДПС. Така че каква по-приятна компания за Доган от този политически пачуърк от поизгладнели капиталисти със силен нагон за власт.
Десният завой носи и друго послание - че
ще продължат болезнените реформи
Тоест курсът към прилагане на пазарния принцип в здравеопазването, образованието и социалната сфера ще остане непроменен. Разминаването между подобна политическа платформа и социалния статус на депесарския електорат изглежда не притеснява Доган, който се убеди за 20 години, че етническата спойка на избирателите му е по-силна от всичко останало.
И така месеци преди местните и президентски избори алтернативата на властта са отслабена левица, раздробена десница и поне двама мераклии за центъра. Самите управляващи пък постепенно губят рейтинг и все повече се засилва нуждата им от съюзници. Разположението на силите благоприятства завръщането на Доган през парадния вход на политиката. Без негова подкрепа ГЕРБ трудно ще спечели президентския пост. Оттам и снизходителното отношение на премиера към онази част от безобразията на тройната коалиция, свързани с ДПС. Същевременно Доган предвидливо си оставя още една възможност за маневриране - казано условно, "надясно". Така залогът скача и тече реално наддаване. В тази надпревара печелившият е само един.
Дали ще е наляво или надясно, завоят на Доган е винаги в една посока - към властта.
|
|