Ако някой още се чуди от какъв зор правителството разпали скандала с посланиците и досиетата, вече има отговор: от голям зор. Премиерът Бойко Борисов е знаел, че се задава най-големият му досегашен политически провал и е бързал да го тушира с изпреварващ кризисен пиар (отвличаща вниманието пропаганда). Решението на Франция и Германия да блокират безсрочно приемането на България в Шенгенската зона е толкова тежък удар по образа на правителството, че няма как да бъде смекчен даже чрез оправдание с наследството на тройната коалиция.

Този път бившият премиер



Сергей Станишев не може да поеме отговорността вместо Борисов,



защото по негово време само Холандия искаше да накаже България заради престъпност и корупция чрез шенгенски шамар, докато сегашното правителство успя да добави за една година и двете водещи сили в ЕС - Франция и Германия, плюс още две по-малки (Австрия и Финландия). Най-обидното е, че Борисов до последно се кълнеше в приятелството на френския президент Никола Саркози (по полицейска линия) и на германската канцлерка Ангела Меркел (заради нейното настойничество над ГЕРБ), а точно те му издърпаха публично ушите. Сметката излезе крива: България трябваше да се срамува от своите посланици с досиета, а не от своите престъпници с връзки на високо равнище във властта, заради които вече четири години не е пълноправен член на ЕС. Но стана така, че най-полицейското правителство от началото на демократичния преход бе посочено като носител на зараза от организирана престъпност и "висока" корупция в ЕС, заради които по израза на Франция и Германия съюзът като цяло и всички държави поотделно се чувстват заплашени от "преждевременното" приемане на България в Шенген. В крайна сметка не осветените досиета на комунизма, а укритите досиета на прехода определиха отношението на Европа към държавата.

Тъй като и при управлението на Борисов престъпниците продължават да се ширят демонстративно на свобода, подигравайки се с критиките в беззъбите доклади на Еврокомисията,



дойде време самата държава да бъде пратена в европейския изолатор



Наказанието е не само за премиера, но и за целия народ, който си го заслужи, като му се хвърли на врата, без да си даде сметка от кои среди произлиза. Трябва да се признае, че заплахата тегнеше над България още отпреди приемането й в ЕС. Огласеният в "Уикилийкс" доклад от 7 юли 2005 г. на бившия американски посланик у нас Джеймс Пардю, посветен на организираната престъпност, стига до заключението, че единственият начин да се повлияе на българските власти е да се използва "европейският лост", като се отложи членството на държавата в ЕС. Повече от изненадващо е, че това е препоръчвано от единствената държава, която играеше ролята на наш лобист в ЕС. Когато България бе приключила вече преговорите за членство, посланик Пардю е написал следното "за сведение" в Държавния департамент на САЩ, като го е засекретил за 10 години: "Ние продължаваме да даваме техническа помощ за реформаторските елементи в българското правителство и в съдебната система и да говорим за нуждата от борба с корупцията и организираната престъпност, но истинският политически лост по този въпрос се държи от ЕС. Отлагането на приемането на България би било политически катастрофално за идващото правителство (на Станишев). Ако ЕС използва този лост, като поиска не само съдебна реформа с далечни цели, но и нейното ефективно прилагане, бихме могли да се надяваме, че вълната ще започне постепенно да се обръща срещу организираната престъпност през идните години".

България положи огромни усилия да предотврати тази опасност, като обеща, че ще се поправи след влизането си в ЕС. Скептицизмът бе голям и затова тя бе приета заедно с Румъния под условие, че ще бъде наблюдавана чрез специален механизъм за правосъдие и вътрешен ред. Очакваше се той да действа три години, но липсата на резултати (осъдени босове на мафията и техни политически покровители) го направи безсрочен. Борисов и неговият вътрешен министър Цветан Цветанов се оправдават с бездействието на съдебната система. Може и да са прави, защото тя няма как да не е съучастник с престъпността, след като всички виждат проблемите, но не виждат наказани. Но тези дни се видя и друго:



бездарието на полицията да събира доказателства,



от които няма мърдане пред съда и обществото. Огласените от Цветанов записи на подслушани разговори в горнооряховската болница, които трябваше да докажат вината на лекарите за смъртта на едно мъртвородено недоносено дете, се оказаха кьорфишеци. Търсената публичност се обърна като бумеранг срещу министъра и сега всеки бандит ще може да твърди, че на тази полиция толкова й струват доказателствата.

Какво да се прави? Първо, правителството трябва да спре да настоява, че няма никаква връзка между механизма за оценка на готовността за Шенген с общия механизъм за контрол по правосъдие и вътрешни работи. Вярно е, че шенгенският контрол е по технически критерии, но решението за приемане на нови държави е политическо. Щом страните членки правят такава политическа връзка, никой не може да им оспорва правото да имат възражения. България е в слаба позиция и не може да разчита дори на подкрепата на Еврокомисията, която, общо взето, споделя виждането, че двата механизма трябва да се разглеждат поотделно. Неслучайно вътрешните министри на Франция и Германия изпратиха общо писмо точно на комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, за да лишат България и Румъния от последното им убежище, където можеха да намерят съчувствие. Няма смисъл да се надува аларма за дискриминация, както прави Букурещ, защото, когато искат да бъдат третирани като другите държави, приети в Шенген (т.е. само по технически критерии), България и Румъния трябва да си дават сметка, че все пак се различават значително от тях, щом само те са сочени като носители на риск за общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Най-добре е



сами да поискат членство под условие,



колкото и да изглежда унизително за тях и неуместно за другите след злополучния опит на ЕС с механизма за контрол по правосъдие и вътрешен ред.

Двете държави трябва да поканят патрули от скептичните към тях шенгенски държави да контролират под общ надзор пропускателните пунктове и митниците по границите си, които биха станали външни граници на ЕС. Това означава България да допусне смесени патрули по границите си с Турция, Сърбия и Македония, т.е. по местата на най-интензивната контрабанда, на трафика на наркотици, хора и крадени стоки. Босовете на престъпните групи, а навярно и много политически лидери биха скочили като ужилени, защото, вземеш ли им "солунската митница", ще се чудят с какво да пълнят черните си каси. Сега е моментът да проличи кои политически сили са неделима част от организираната престъпност. България е поставена в неизгодното положение да доказва невинност, защото на Европа й дотегна да й сочи доказателства, че се разминава с базови принципи на правовата държава и демокрацията.