Споразумението за данъчните закони е разумна политика, подкрепена от мнозинството републиканци, демократи и независими и по президентските стандарти беше прокарано лесно. Но все пак президентът Барак Обама съумя да разбуни духовете на политиците по този въпрос. Вместо да обяснява икономическите ползи от закона и тихо да спечели кредит на доверие за момента на двупартийност, Обама предприе атака срещу партньори и опоненти.

"Републиканците станаха "похитители", които почитат "Светия Граал" на икономиката на данъчните облекчения. Либералните му опоненти се проявиха като "лицемери", които предпочитат собствената си чистота пред интересите на бедните. Президентът не само атакува политиката на почти всички от политическата класа. Той публично оспори и техните мотиви.

Трудно е да си представим президентските съветници, седнали в Овалния кабинет, да подканят към подобно поведение: "Господин президент, най-добрият курс в случая е да се нахвърляте към вероятните поддръжници на закона и да подкопавате политическата си база. Това ще покаже само колко принципен сте за разлика от корупцията и фанатизма навсякъде наоколо."

Няма ни най-малко съмнение, че



тази комуникационна стратегия е дело на самия Обама



Това е любимата риторична поза на президента: главен нравоучител. Той ту е предизвикателен, ту в отбрана, ожесточен или възмутен, рязък, суров или заядлив. Той е едновременно най-умното дете в класа и побойникът от училищния двор.

Има много проблеми, свързани с този режим на президентската комуникация, но главният е крайната себичност. В споразумението за данъците, ако се съди по поведението на Обама, не ставаше дума за икономиката или за страната. Ставаше дума за Обама. Ставаше дума за абсурдните отстъпки, които трябваше да направи той, за абсурдната опозиция, на която бе принуден да устои, за недостатъчната почтителност към неговата мъдрост.

Администрацията допълнително усложни комуникацията, като представи Обама за идеологически предводител на собственото си споразумение. Политическият съветник на Обама - Дейвид Акселрод, нарече данъчните ставки за високите доходи и имотните данъци "отвратителни". По правило членовете на екипа не трябва да използват такива думи, за да описват политика, която президентът е съгласен да приеме. Това прави президентът да изглежда склонен на компромиси и слаб. Вместо да е лидер, издействал популярно споразумение, Обама сякаш е политик, принуден под заплаха да наруши най-съкровените си убеждения.

По тази точка от президентството на Обама даже демократите могат да запитат: той наистина ли е толкова лош политик? Списъкът от погрешните преценки нараства. За да бъде прокаран пакетът за стимулиране на икономиката, администрацията предвиди 8 % безработица - предвиждане, което стана обвинение. Тя обеща да закрие затвора в базата в Гуантанамо, без да има реалистичен план как да направи това. Тя изпрати президента да осигури олимпийските игри за Чикаго и той се върна с празни ръце.



Тя обяви "лято на възстановяването" и това стана източник на подигравки



Тя се обяви за съдебен процес в Манхатън срещу Халид Шейх Мохамед, съорганизатор на атаките от 11 септември, на което се противопоставиха веднага почти всички официални представители на Ню Йорк. Прессекретарят Робърт Гибс поде битка срещу консервативни радиоводещи и срещу "професионалната левица", които отвърнаха на огъня. Изглеждаше, че президентът одобрява изграждането на джамия на "Кота Нула", където бяха кулите близнаци, но 24 часа по-късно се отказа. Той заяви, че републиканците са "врагове" на латиносите вероятно защото не можа да направи разлика между бейзбола и преговорите с боклукчиите.

В някои сфери - като образователната реформа или споразумението за данъците - управленската практика на Обама е по-добра от неговите политически качества. Но тези качества са от значение именно защото политическият капитал е ограничен. Ранното стартиране на амбициозната здравна реформа бе политическа грешка, както бил казал бившият вече началник на кабинета Рам Еманюъл.



Но всеки президент има правото да харчи от своята популярност



за неща, които смята за принципни. Политическият риск, предприет с убеждение и отворени очи, е похвален елемент на лидерството. Така че политическите грешки, допуснати от инат или лошо планиране, подкопават възможността за постижения. Вместо да бъде изхарчена, популярността е прахосана - нещо, което администрацията на Обама често прави.

И защо има толкова много непредизвикани грешки? Неефективността на политическия и комуникационния екип на президента е може би част от проблема. И сега администрацията дава знаци за значителни промени в персонала на Белия дом през новата година. Но тази седмица изникна едно алтернативно обяснение. Навярно демократите не са избрали нов Франклин Рузвелт или Джон Кенеди, а нов Удроу Уилсън - политик, саботиран от собственото си чувство за превъзходство.

В дебата за данъците Обама се прояви като свадлив съюзник и високомерен враг, който е съвсем слисан от противните реалности на политиката. Той не може да търпи идиоти. За нещастие той като че ли поставя всички несъгласни с него в тази категория.