Историческите извори рядко дават отговор на всичките ни питания. Понякога са прекалено бъбриви за неща, които не са ни твърде интересни, а мълчат мъченически по интересуващите ни теми. Друг път сякаш са се наговорили да ни объркват с витиеватия си език. Случва се също съвестно да заобикалят преките отговори, да увъртат и даже да послъгват. Затова - очите на четири в тяхно присъствие . . .

В дългата поредица от велики българи Наум Преславски остава сред най-слабо обсъжданите в изворите, въпреки двете жития, които са му посветени. Няма да разберем никога дали житиеписците слабо са го познавали или са сметнали за маловажно това, което днес се питаме. Вярно е, че житията по принцип описват обектите си строго, без намек дори за усмивка, но изворите рисуват Наум като наистина затворен в себе си, даже дълбоко нещастен човек. Не че може да се очакват шеги и закачки в подобно четиво, но житията на Наум Преславски са олицетворение на мировата скръб.

Вероятно заради твърдението, че останал "девствен от детството си та до край". Едва ли е голяма утеха, че доживява до дълбока старост, а "честното му тяло биде облечено от божествените ръце на . . . Климент Охридски и положено тържествено в гроба в дясното крило [южния дял на кораба] на храма [в днешната обител "Св. Наум"]. Бог пък го прослави с големи чудеса - всякакви болести и язви цереше и бесове прогонваше . . .". Последното твърдение от Второто житие на Наум Преславски е изключително популярно и днес. Могат да го потвърдят всички, които са посещавали някога "Св. Наум" и са виждали как отчаяни екскурзианти се залепват целите за надгробието в очакване да се осъществи някакво съкровено тяхно желание.

Сигурно от младежко нетърпение и неустоима жажда за подвизи Наум напуска осигурения си светски живот и се присъединява към светите братя Кирил и Методий, докато те са още в Олимп (Мала Азия), заемайки място сред първите им ученици. Вероятно никога няма да научим, но може да е имало и някаква друга, лична причина за решението на младежа - малко ли такива чисто теоретично може да възникнат в ранна младежка възраст.

Впрочем, напълно ясно е, че в ранните си години Наум е водил крайно обезпечен живот. Родителите му били "благородни", което трябва да се разбира буквално, т.е. Наум бил от аристократичен род. Въпреки това загърбва потеклото и осигурения си живот, и тръгва за Олимп. Случва се понякога.

Обикновено се смята за обичайно между духовници обръщението "брате". Така се тълкува и сведението в Първото житие на Наум Преславски, че е "брат, другар и състрадалец на блажения Климент [Охридски]". Ще си позволим едно по друго тълкуване. Наистина, няма никакви сигурни указания за кръвно родство между двамата велики българи, но някои съвпадения в житията им не изглеждат да са случайни.

Първо в семейната им среда. Житията са категорични, че Климент и Наум са съответно от "европейските мизи" и от "Мизия", т. е. родом и двамата са българи. За Наум вече бе казано, че е от богато аристократично семейство. Когато Климент заминава, за да учителства в Кутмичевица, княз Борис-Михаил "за по-голямо насърчение на другите . . . [му] предал като дар . . . три къщи в Девол , отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид и Главиница . . .". Никак не изглежда такива великолепни условия за живот и работа да са осигурени случайно, не и през IХ в. От Пространното му житие знаем със сигурност, че Климент има много и важни познанства в преславския дворец. "След това, като се посъветвал [цар Симеон Велики] с по-разумните от своите приближени, които всички били разположени към Климент като към свой баща . . . той [цар Симеон] го назначил за епископ на Дрембица". Не, и това не става просто така, не и през IХ в. Вече сме длъжни да направим предположението, че Климент, също както и Наум, е от аристократично семейство.

Наистина в земите, населени с езичници, учителите като Климент и Наум са натоварени със значителни отговорноси, близки до епископските, при това със солидна заплата (Ив. Добрев, 1985). Век и половина по-късно при византийския император Алексий Комнин (1081-1116) учителската заплата е приблизително 1,2 кг злато и 50 крини жито. Заплатите на Климент и на Наум едва ли са се отличавали съществено и въпреки това подаръците на княз Борис-Михаил няма как да са предназначени за някой случаен.

Съвпаденията дотук станаха доста и май не могат да се пренебрегнат. И Климент, и Наум са българи, което абсолютно категорично е посочено в изворите. И двамата са от аристократично семейство, или поне от семейство на висш държавен чиновник. И двамата в ранна възраст поели (заедно?) тежкия път към Олимп, за да се присъединят към светите братя Кирил и Методий. Уверенията, че Климент се присъединил към по-възрастния Методий (разликата в годините е съществена и надминава 20), още докато той бил управител на една област северно от Солун, трудно могат да се приемат с лекота.

За следващите десетилетия може само да се обобщи - където е Климент, там ще да е и Наум - следват братята Кирил и Методий почти (?) навсякъде. Ако пък са разделени, то ще вървят един подир друг - учителстват поред в населените все още с езичници югозападни краища на България, Климент строи обителта "Св. Пантелеймон", Наум - "Св. Архангел Михаил" (Ив. Снегаров, 1972).

Само призванието им е различно от един миг насетне. Макар двамата да получават едновременно високото учителско звание, малко по-късно Климент се заема с организационно-политически дела и е ръкоположен за епископ, а Наум, от когото не са запазени никакви литературни произведения, изглежда предпочитал преподавателската работа и редовните проповеди. Заедно се борят срещу нападките на местното духовенство и правят преводи. В Македонския кирилски лист е запазена защитата на неизвестен автор срещу нападките, че Кирило-Методиевият превод на евангелието е езиково несъвършен, та Наум и Климент и техните ученици се заемат с тежък многогодишен преводачески труд, и за да уеднаквят рода на имената в оригиналите с тези в българските преводи, за да не става объркване. Именно Климент и Наум са родоначалниците и опората на западнобългарската глаголическа традиция.

И накрая. Престарелият Климент е този, който измива и облича по-големия си брат Наум в мразовития наверно 23 декември 910 г. За последното му пътуване към вечността.



Извори



"Поради това, и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе [християнски] заповеди, преклоних се пред твоето смирение. И всички вие, мои братя, бащи и синове, които искате да се поучите, не придиряйте на мен, дръзналия за това, но постарайте се да се насладите, като се приготвите да слушате . . .

За това, и аз, смиреният, подканен, както рекох, да преведа тълкуването на светото евангелие, от гръцки на славянски език, като видях слова по-високостоящи от моето разбиране и сила, страхувах се и треперех . . ."

Из "Учително евангелие" на Константин Преславски, IХ в.



"Братя, нека да не остане без помен и презвитер Наум, този брат, другар и състрадалец на блажения Климент, с когото претърпя много беди и страдания от еретиците.

Когато назначиха Климент за епископ, същият благоверен цар Симеон изпрати другаря му Наум да учителства вместо него. И той [Наум], вършейки също богоугодни дела, остана девствен от детството си та до край. Построи обител - черквата "Светите Архангели" - при извора на Бялото море [sic!] и учителствува 7 години. Напусна учителството и отиде в обителта, гдето живя 10 години. И преди смъртта си прие монашески образ . . . И това нека се знае: презвитер Наум почина 6 години [през 910 г.] преди епископ Климент . . ."

Из Първото житие на Наум Преславски, Х в.

Превод на К. Куев по препис от ХV в.



"Този преподобен и велик отец Наум израсна в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители той счете благородството и богатството за плевели и се присъедини към равноапостолите Константин Философ и брата му Методий, които обикаляха и наставляваха мизийския [българския] и далматинския род, вървейки с тях навред, та чак до стария Рим . . .

А Наум и Климент дойдоха в иларийските и лихнидоски страни [Охридско]. И в Деволския лиман, на края на езерото на Охридския град, в междуречието, Наум съгради голяма обител и храм на чиноначалника Архангел Михаил и на всички небесни сили със средствата и по повелението на благочестивия български цар [княз] Михаил-Борис [Борис-Михаил] и неговия син цар Симеон в годината 6413 [=905] . . ."

Из Второто житие на Наум Преславски, ХIII в.

Превод на К. Куев по препис от ХVI в.