Открай време у нас все не може да се реши проблемът със социалните осигуровки - хем са много високи, хем малцина плащат изцяло дължимия им размер. А с въвеждането на новата пенсионна система и със затягането на финансово-осигурителната дисциплина бремето, изглежда, става още по-тежко. Защото шансовете за укриване се стесняват и дължимото де юре все по-често се превръща в болезнено платено де факто. Въпреки че ножицата между де юре и де факто при осигуровките още не се е затворила толкова много колкото при данъците.

Вицепремиерът Лидия Шулева реши да направи решителна стъпка в тази посока. И тя като предшествениците си запретва ръкави да се пребори с масовата практика официално да се плаща минималната за страната работна заплата - и дължимите върху нея осигуровки, а на ръка да се дава останалата, по-голяма сума. Идеята на вицепремиерката е да се въведат долни осигурителни прагове по професии, които да са над минималната заплата и да се доближават до реалната цена на труда.

С допълнително събраните пари ще може да се свали ставката за ДОО и да се намали бюджетната субсидия за НОИ, която само за тази година е 546,5 млн. лв. (Това е с около 40 млн. лв. повече от сумата, която ще се събере от личните вноски от наетите.)

И сега законът задължава работодателя да плаща и удържа от работника осигуровки върху цялата сума на трудовия му договор, така че нововъведението формално не означава увеличение на вноските. Само дето трудовият договор масово все се върти около минималната заплата. А с минималните прагове задължителната осигуровка вече няма да е върху 100 лв., а примерно върху 150, 200, 300 или бог знае колко лева. Така



реалната цена на труда за работодателя скача,



разполагаемият доход на наемника - заради по-високите удръжки за лични вноски - намалява. Нарастването на реалното осигурително бреме пък ще играе задържаща роля върху ръста на заплатите.

Би могло да се получи и обратното. Част от бизнеса, вероятно по-крупните, финансово стабилни и главно чужди фирми, могат дори да спечелят. Защото и сега голяма част от тях не плащат заплати под тезгяха, а внасят осигуровки върху реални трудови договори. Така че след промяната дори може да се стигне до облекчение за тях - минималните осигурителни прагове могат да се окажат под заплатите, които плаща фирмата, и тя и нейните работници вече да са длъжни да внасят в НОИ по-малки суми.



Истинският проблем обаче е другаде



- в самата идея за диференцирани осигурителни прагове. Това означава, че трябва да са налице достатъчно точни данни за реалните заплати в редица браншове и професии. Което е практически невъзможно. Това значи данни за стотици професии, които, докато бъдат изброени и описани, сигурно ще се появят още, а други ще изчезнат. В същото време пазарът се променя и цените на труда растат или намаляват. Има разлики по предприятия в един и същ бранш. Същото е и по региони - наемникът в Пловдив по правило получава чувствително по-малко от наемника в София. Ако включим в сметката Трън и Търговище, нещата стават направо несъизмерими.

Ако изобщо е възможно да се въведат диференцирани осигурителни прагове, те не трябва да допускат никакви изключения. Защото ако се наруши принципът на универсалността на осигурителното бреме, неравното третиране на задължените лица и фирми ще е не само нещо несправедливо, но и ще създава конкурентни предимства за едни и загуби за други. Ако например се определи долна летва за осигуряване за една професия, която при някои работодатели или в някои региони на страната надхвърля пазарната цена на труда, това значи, че държавата се явява пряк утежнител на положението на бизнеса. А пък минималните осигурителни прагове на практика се превръщат в минимални работни заплати.



Може още много кусури да се изброят



при първи прочит на идеята на вицепремиер Шулева. Нека обаче социалната министърка първо да я представи в детайли, за да може да има истински обществен дебат по нея, преди - ако изобщо - тя да бъде реализирана от 2003 г. И ако не дава никакви признаци на живот, каквито са симптомите още отсега, без свян да бъде захвърлена. За да не се окаже после, че в напъните да бъде затворена осигурителната ножица се е разкачила.