:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,929,753
Активни 79
Страници 4,750
За един ден 1,302,066
BONJOUR

Франция се събуди в полунощ от фашистки кошмар

Заспалият пред урните електорат се активизира на улицата, за да спре възхода на Льо Пен
Снимки: Ройтерс
Цяла неделя френските избиратели се радваха на слънчевото време, обикаляха по градинки и паркове и близо една трета от тях не си направиха труда да гласуват на първия тур на президентските избори. Вечерта електоратът седна пред телевизорите, за да се забавлява с шоуто "Избори 2002", и като научи резултатите, скочи като ужилен. Шок, гръм от ясно небе, земетресение! Кошмарът на демокрацията Жан-Мари льо Пен се класира за втория тур, като отстрани левицата от надпреварата. Небивало събитие в историята на Петата република.

Фашизмът настъпва!, изпищяха по-емоционалните и хукнаха на улицата, за да правят митинги в полунощ срещу възхода на крайната десница. Младежите, които бяха унесени най-дълбоко от изборна апатия, се втурнаха да издигат лозунги колко ги е срам, че са французи. Само преди три години Франция поклащаше поучително пръст по адрес на Австрия, която допусна във властта крайната десница на Йорг Хайдер. Тогава Париж настояваше за санкции от страна на Европейския съюз по адрес на Виена, защото националистите компрометират идеята за демокрация и човешки права. Сега люлката на съвременната европейска демокрация се чуди с какво лице да се покаже пред другите народи и как да ги учи на правилна политика.

За какви човешки права да настоява в други страни, след като Льо Пен победи не къде да е, а в Елзас, чийто център е европейската столица на правата на човека Страсбург? Лидерът на Националния фронт съкруши левицата в нейната крепост Лил и унизи десницата, като се подигра на съперника си за следващия тур Жак Ширак, че не му стиска да се изправи в телевизионен дебат с него.



Позор за социолозите



За първи път от 1969 г. левицата няма да участва във финалната борба за президентския пост във Франция. Сондажите предвещават лека победа на Ширак срещу Льо Пен на 5 май със 78% на 22%, защото шокираните избиратели ще се мобилизират, а крайната десница е постигнала максимума на активизация на своя електорат. Но французите днес вярват най-малко на институтите за проучване на общественото мнение, които от години ги приспиваха с прогнозата, че въпросът за Елисейския дворец ще се решава от съревнованието между Ширак и Жоспен. Те не отчетоха нито ефекта на очакваната масова апатия, нито разпиляването на гласовете между рекордния брой от 16 претенденти на първия тур. Парламентарната десница събра около 30% от гласовете. Толкова получи и традиционната левица. Ако към нея се добавят крайно левите, зелените и волните левоцентристи, ще се види, че като цяло левицата е имала потенциал на първия тур от 48%, които буквално е профукала.



Най-голямата работническа партия



Каквито и остри думи да се кажат за 73-годишния Льо Пен, все ще са верни. Той е демагог, ксенофоб, расист, арогантен, агресивен. Показва неуважение към чуждото мнение, налита и на бой, заради което е съден и лишаван временно от право да заема изборни длъжности. И въпреки това непрекъснато се издига. През 1974 г. започна с 0,7% на първите си избори и оттогава възходът му не е спирал - дори след разцеплението на неговата партия през 1998 г., когато заместникът му Бруно Мегре започна да му краде гласове. За чия сметка бе този растеж? Самият Льо Пен го каза тържествуващо още в началото на първото си обръщение в нощта след първия тур - за сметка на комунистическата партия, която за първи път е отстранена от изборите. Истината е, че в момента най-голямата работническа партия във Франция е Националният фронт, докато комунистите се превръщат в секта на интелектуалци. До началото на 70-те години те печелеха около 20% от гласовете, а сега толкова взема крайната десница.



В джунглата от слонове и динозаври



Кой е Льо Пен? "Социално съм наляво, икономически съм надясно, а национално съм за Франция", заяви той в нощта срещу понеделник. И се обърна към металурзите, миньорите и другите работници от промишлените предприятия, разорени по думите му от евроглобализацията на Маастрихт, към селските стопани с мизерни пенсии, към жертвите на несигурността в предградията и селата. Колкото и да изглежда противен, Льо Пен говори много верни неща. Истина е, че традиционната левица и десница от години не намират отговор на проблемите, които тревожат Франция - хроничната безработица, престъпността, корупцията, липсата на политическо въображение. Политиците са изхабени, защото елитът е консервативен и трудно се поддава на обновление. Хората определят лидерите ту като слонове, ту като динозаври и с досада гледат от десетилетия едни и същи физиономии от телевизорите си. Оживление настъпва само когато гръмне поредната "афера" и започне разследване за присвоени пари от някоя именита фигура. През последното десетилетие левицата и десницата постигнаха почти равен резултат по броя на скандалите за корупция.



Дълбоко в политическата кал



Няма съмнение, че вотът за Льо Пен бе наказателен за цялата политическа класа. Санкция бе и масовото въздържание на избирателите. Трябваше да се случи нещо разтърсващо, за да се разтовари страната от изхабените си лидери и да излезе от коловоза на дълбоката политическа кал. Първата жертва бе премиерът Лионел Жоспен. Не че той бе много по-виновен от другите, но постът му фокусираше върху себе си отговорността и на останалите. Жоспен схвана правилно посланието на избирателите и незабавно обяви, че се оттегля от политическия живот. Реакцията му бе толкова бърза, че остави социалистите без лидер за парламентарните избори след един месец. Дотогава те ще воюват на два фронта - за наследството на Жоспен и за доверието на електората. Възможно е вътрешната борба да доведе до ново изборно поражение на левицата и тогава тя съвсем да загуби властта.

На предишните парламентарни избори Льо Пен помогна на социалистите, като призова симпатизантите си да гласуват за тях, за да накажат личния му враг Жак Ширак. Сега той отстрани левицата, за да се изправи сам срещу традиционната десница. В зависимост от обстановката той сипе към едните и другите ту презрение, ту подигравки. И се харесва на избирателите, които го оставят да изговори онова, което им е на езика.



Омраза от сърце



Бил съм фашист, репликира ехидно Льо Пен в нощта срещу изборите. Че кой създаде фашизма? Не друг, а социалистът Бенито Мусолини. А кой проправи път на фашизма във Франция - пак социалисти, заяви тържествуващо той и назова няколко имена от политическия живот на 20-те и 30-те години.

Езикът на Льо Пен през последните години стана по-умерен, макар че продължава да вярва в "неравнопоставеността на расите" и настоява за изгонване на имигрантите, които отнемат работни места на французите. По-рано сравняваше болните от СПИН с чумави и определяше газовите камери като "подробност от историята", заради което трябваше да отговаря пред съда. Сега не набляга толкова на расистката омраза, защото разчита на гласовете на предградията, които са цветнокожи. Но набляга на национализма срещу обединена Европа, която според него съсипва националната икономика.



Оздравяващо сътресение



Пробивът на Льо Пен дискредитира Франция сред партньорите й в Европа, но той може да изиграе и оздравяваща роля. След Австрия и Италия крайната десница показва и във Франция, че намира терен поради износването на традиционните политически сили. Във френската левица вече се говори за преосноваване на комунистическата и социалистическата партия, а десницата крои отсега за конфигурация, подходяща за ерата след Ширак. Запазването на президентския пост няма да е голяма утеха, след като републиката е допуснала на прага на Елисейския дворец да застане фашизоид. Оттук нататък факторът Льо Пен ще бъде остен за френската демокрация, който ще я подсеща да търси по-енергично отговор на текущите проблеми.

Разединена Франция може би най-сетне намира обща цел - да се издигне преграда пред настъплението на крайната десница. От времето на Дьо Гол и Съпротивата левицата и умерената десница никога не са били толкова свързани в единен фронт. Ако не успеят, ще трябва отсега да се замислят как ще изглежда Шестата република.
 
Социалистът Жоспен се предава.
 
Парижанин обявява, че се срамува да бъде французин.
1049
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД