Трябва ли да се притеснява Черна гора, след като доскорошният премиер на Черна гора Мило Джуканович се оттегли от поста си в края на миналата година? На пръв поглед - не, защото, както и той самият заяви на прощалната си пресконференция във вила "Горица" в черногорската столица, "оставя страната в предверието на ЕС и много близо до НАТО".

Оттеглянето на Джуканович от властта след две десетилетия начело на Черна гора, както и на неговия най-близък сътрудник - досегашния вицепремиер Светозар Марович, обаче представлява



край на една политическа епоха



за малката адриатическа държава.

Но отива ли си напълно Джуканович от черногорската политика или просто се оттегля в позицията на влиятелен наблюдател на процесите в страната си, с когото всеки ще се съобразява от тук нататък? По-скоро второто, защото Джуканович си запазва лидерския пост в Демократическата партия на социалистите, най-старата и влиятелна формация в страната.

Но Джуканович със сигурност прави важна крачка не само като етап от своята политическа кариера, но и в историята на страната си, която от най-верния сателит на Сърбия в началото на 1991 г. извървя пътя до независимостта, която макар и късно се осъществи на 21 май 2006 г.

През последните десет години от управлението си премиерът Джуканович успя да възобнови черногорската държавност и да направи страната си сериозен регионален фактор на стабилност в Западните Балкани. Той успя и да предпази малката страна от бушуващите през 90-те години конфликти на постюгославското пространство и да превърне балканска република с 650 000 население в пример на етническа толерантност и мирно съжителство на европейската карта.

Управлението му обаче според черногорската опозиция не е толкова безспорно, защото по това време Черна гора стана символ на политическата корупция, контрабандата на цигари, а самият Джуканович се превърна според Небойша Медоевич в основен играч на мафията.

Един от близките съветници на вече бившия черногорски премиер обяви преди година, че Джуканович е



мафиот №1 не само в региона, но и в Европа



Това каза неговият кум Ратко Кнежевич в интервю за излизащия в Подгорица в. "Виести". Кнежевич добави, че се страхува за живота си и очаква след изявленията му в Подгорица да се събере "тесният кръг на смъртта", както много пъти в миналото. Кнежевич, който сега живее в Лондон и има британско и хърватско гражданство, каза още, че Джуканович и сръбският бизнесмен Станко Суботич-Цане са организаторите на "цигарената мафия" на Балканите, от която са спечелили милиарди долари. Кнежевич твърди още, че тютюневият картел на Джуканович и Суботич е участвал и в много убийства, сред които на собственика на хърватското сп. "Национал" Иво Пуканич, взривен през октомври 2008 г. в колата си в Загреб. Тези твърдения обаче така и не се доказаха по съдебен път и останаха в полето на политическото говорене от страна на неговите противници, които така и не успяха нито веднъж да го победят на избори открито през последните две десетилетия.

Твърденията, че Мило Джуканович е свързан с контрабандата на цигари през 90-те години, дойдоха от режима на покойния югославски и сръбски президент Слободан Милошевич, когато той реши да си върне Черна гора от Сърбия. Процес, който в един момент можеше да ескалира във военен конфликт, защото Белград много сериозно разглеждаше възможността да си върне силово в края на 90-те години загубените позиции в Черна гора. Джуканович винаги е знаел как да се измъква от конфликтните ситуации и най-безболезнено да се освобождава от "югославското" наследство, което му тежеше значително, когато реши да се освободи от своя политически ментор в Белград. През последното десетилетие той имаше доста сложни отношения със Сърбия. Едва ли лидерите от бившата Демократична опозиция на Сърбия (ДОС) ще забравят, че именно Джуканович и неговият апарат даваха убежище на много от тях, когато режимът на Слободан Милошевич в Белград беше по петите им, готов дори и физически да се разправи с тях. Много от тях си го спомнят в личен разговор, но публично отказват да го признаят.

Белград след демократичните промени от 5 октомври 2000 г. забрави или просто не пожела да погледне сериозно на идеята на Джуканович Сърбия и Черна гора да тръгнат всяка по своя път. А и Западът, воден от идеята, че помага на новия демократичен естаблишмент в Белград, направи всичко възможно да задържи Сърбия и Черна гора в едно общо държавно формирование. Конструкция, по оценката на мнозина анализатори доста асиметрична и не носеща нищо нито на Подгорица, нито на Белград. И тогава - през 2003 г., когато беше създадена Държавната общност Сърбия и Черна гора с активното съдействие на Върховния представител за външната политика и сигурността на ЕС Хавиер Солана, Джуканович успя да преживее разочарованието си и да го превърне в свой аргумент.

Времето доказа и тогава правотата му, че и това държавно творение,



зад което прозираше "югославският дух",



не успя да изкара много дълъг политически живот. Националистическото и консервативно управление на сръбския премиер Воислав Кощуница, изглежда спомогна волно или не Джуканович да организира и да проведе референдума за независимост на Черна гора през май 2006 година. Дори и тогава разводът между Белград и Подгорица премина много по-нежно и далеч от балканските страсти, за които имаше опасение международната общност през цялото време. От властта в Подгорица слезе, според критиците на Джуканович - мафиот N1, а според други - политикът с най много заслуги за това, което е днес Черна гора.

Някои побързаха вече да го отпишат, но все още е рано за това отписваме от "голямата игра", защото право на това има само времето и историята, които дават оценка на личността в политиката. Един етап от историята на Черна гора завършва, но и след Джуканович страната ще продължи своята стратегическа ориентация към Брюксел и Вашингтон. И опасенията, че оттеглянето му ще предизвика напрежение и нестабилност в Подгорица са на път да не се реализират.