Най-важното предизборно обещание на ГЕРБ по отношение на Изборния кодекс бе това, че ще има реален мажоритарен елемент във вота за депутати. Идеята на ГЕРБ бе това да стане чрез преференциално гласуване с нисък праг. Герберите наистина записаха текст, според който всеки избирател ще може да отбелязва предпочитан от него кандидат в листата на партията, за която гласува. И ако този кандидат събере определен брой преференции той ще минава на по-предно място в листата.
Преди изборите обаче хората на Бойко Борисов говореха за нисък праг на преференциите, в рамките на 5-7%. За подобен праг се изказват и експерти, според които, ако той е по-висок от тези стойности, преференциален вот реално няма. В първоначалния вариант на кодекса обаче управляващите записаха 20%. Впоследствие правната комисия прие 12%, а залата в крайна сметка гласува 9%. Тази показна отстъпчивост обаче трудно може да прикрие факта, че прагът си остана по-висок от обещаното. Вярно, малко по-висок. Но може би достатъчно, за да не задейства реално преференциалния вот.
Вотът с преференции бе причината, поради която
герберите отмениха интегралната бюлетина
на парламентарните избори. Според тях технически не е възможно да се изработи интегрална бюлетина с нормални размери, в която да са вписани всички партии и имената на техните кандидати. С тази промяна обаче управляващите направиха крачка назад в борбата срещу контролирания вот. И нищо чудно на следващите избори отново да гледаме "индиански нишки" и други позабравени практики. От БСП бяха категорично против връщането към отделни бюлетини и доста гръмогласно защитаваха интегралната. В миналия мандат обаче социалистите предпочетоха отделните бюлетини за евровота със същите аргументи, с които това сега стори ГЕРБ. Според кодекса на евровота прагът на преференциите ще бъде 6%. Досега той бе 15%.
Много е съмнително, че гласуването само с X, както постановява кодексът, ще компенсира липсата на интегрална бюлетина във вота за НС в борбата срещу контролирания вот. Но е твърде вероятно гласуването с един-единствен знак да доведе до голям брой невалидни бюлетини.
С кодекса управляващите нанесоха сериозен удар на политическата представителност по места. Те отмениха избора на районни кметове, намалиха броя на малките населени места, които ще си избират кмет, запазиха т.нар. общинска избирателна квота и същевременно редуцираха с 20% броя на общинските съветници в страната като цяло. Факт е, че районните кметове в момента имат много малко правомощия, които не дават основание за тях да има пряк избор. Но може би,
ако ГЕРБ бяха убедени демократи,
трябваше да тръгнат в посока на разширяване на правомощията на районните кметове.
Въпросът за това колко жители трябва да има едно село, за да си избира кмет, винаги ще бъде спорен. Запазването на общинската избирателна квота обаче със сигурност не е добра новина. Тази квота е числото, което се получава, когато броят на подадените гласове се раздели на броя на местата в съответния общински съвет. За да участва в разпределението на мандатите, всяка партия трябва да преодолее тази квота, т.е. да има гласове за поне един общински съветник. Никак няма да е чудно, ако по този начин екзотични политически формирования на местни феодали изместят традиционните партии от общините. Съкращението на броя на съветниците с 20% също работи в тази посока.
Заради общинската избирателна квота общинар ще се става по-трудно, отколкото депутат, особено в малките общини. На места бариерата за съветници може да достигне до 15-20%, а за НС е 4% . Недоумение буди и текстът, според който, ако изборът на кмет се оспорва в съда, на поста остава старият или и.д. кмет, избран за периода на изборите, ако титулярят е участвал във вота.
Кодексът въведе и изискване за уседналост
на местните избори и тези за европарламент. На местния вот уседналостта ще е 12 месеца, като специално догодина ще бъде 10. Голямото нововъведение е, че избирателят вече трябва да има постоянен и настоящ адрес в съответната община или на територията на страната. Досега се искаше постоянен или настоящ, което на практика обезсмисляше уседналостта. За да се регистрира по настоящ адрес, избирателят вече ще трябва да предостави или документ за собственост на имота, на който се регистрира, или договор за наем. Уседналостта в кодекса може и да спре прииждането на изборни туристи отвън, но трудно ще се справи с вътрешното движение на гласоподаватели в страната, което според някои вече е започнало.
Парламентът сложи край на удостоверенията за гласуване на друго място. Те ще останат само за хората, служебно ангажирани с провеждането на вота. Тези удостоверения се превърнаха в символ на изборния туризъм. От друга страна обаче, те съдействаха за повишаване на избирателната активност.
Ако въобще има текстове в кодекса, които променят нещата към по-добре, то това определено са онези, които касаят регистрацията на партиите за изборите. Според новите правила всяка партия ще трябва да се регистрира отделно в ЦИК, за което ще й се наложи да събере 7000 подписа и да внесе депозит от 10 000 лв. Впоследствие регистрираните партии ще могат да сформират коалиции. И отляво, и отдясно бяха категорично против тези правила, обяснявайки, че по този начин се ограничават малките партии. Истината обаче е, че ограниченията са само за онези формации, които трудно могат да съберат и 70 подписа, но все пак лидерите им са депутати. Подобни партийки винаги са живуркали под могъщото синьо и червено крило. Според кодекса ЦИК ще може да отказва регистрация на партии за участие във вот, ако установи, че не са провеждали предвидените в устава заседания на върховните им органи повече от два пъти.
Кодексът затегна режимът на регистрация,
но пък чувствително отпусна финансовата примка, която стяга партийните харчове по време на вот. Депутатите вдигнаха четирикратно сумата, която партиите и коалициите ще могат да харчат за парламентарния вот. Вместо досегашния 1 млн. лв. за партиите и 2 млн. за коалициите политиците ще разполагат с 4 млн. лв. Запази се сумата от 2 млн. лв. за президентските избори. На общо 8 млн. лв. пък ще имат право партиите за местните избори. Парламентът обаче захлопна вратичката пред възможността фирмите да финансират скрито предизборни кампании чрез безвъзмездно предоставяне на офиси, билбордове, коли, зали, плакати, дипляни и др. Според приетите текстове безвъзмездни услуги могат да правят само физически лица, при това след като подпишат декларация, че става дума за лична, а не за фирмена собственост.
Особено важен е текстът, че всички дарения над 1000 лв. вече ще се правят само по банков път. Досега лимитът за това бе 5000 лв. По този въпрос управляващите се вслушаха в мнението на неправителствения сектор. Негови представители изтъкнаха, че възможността за големи дарения в кеш отваря широко вратата за навлизане на сивата икономика в политиката. Те изнесоха данни, според които в САЩ подобни дарения могат да бъдат до 100 долара, а във Франция до 150 евро.
Максималният размер на даренията от един симпатизант е 10 хил. лв. на година. Както и досега ще бъдат забранени анонимните спонсори, парите от юридически лица, религиозни институции, чуждестранни фирми, правителства и пр. В Сметната палата ще се поддържа единен публичен регистър на кандидатите за вотовете. В него ще се вписват сумата на даренията, имената на дарителите, физическите лица, предоставили безвъзмездно вещи или услуги, декларация за произхода на дарените средства над 1000 лв., имената на социологическите, рекламни и ПР агенции, с които партиите работят.
От ГЕРБ обаче не се престрашиха да премахнат имунитета за кандидатите във всички видове избори. Веднага след като се регистрират, претендентите за някой от висшите постове няма да подлежат на задържане или привличане под отговорност, освен в случаите на заварено тежко престъпление. С имунитет няма да се ползват онези, които са били задържани преди датата на регистрацията си. Те ще могат да се кандидатират, но срещу тях ще могат да бъдат повдигани и нови обвинения. Няма да се спира и започнало вече наказателно преследване. Юристи от ГЕРБ обясниха, че хора, които в момента на регистрацията са в ареста или са обвиняеми, няма да имат имунитет. Той ще важи за кандидати с вече приключили дела. От неприкосновеност няма да се ползват и застъпниците на кандидатите. На последния вот за НС от кандидатдепутатския имунитет се възползваха няколко души, срещу които към онзи момент се водеха дела. Сред тях бяха известните като братя Галеви Ангел Христов и Пламен Галев от Дупница.
Работата по Изборния кодекс продължи цяла година, като кулминацията й бяха последните две седмици от нея, когато в пленарна зала вървяха денонощно разгорещени дискусии. Ще е много пресилено да се твърди, че този титаничен труд е дал добри резултати.
35 млн. лв. може да не стигнат за изборите догодина
Досега изборите обикновено се оскъпяваха, защото изборните закони се приемаха в последния момент и нямаше време за нормални поръчки. Този път ГЕРБ изработи Изборен кодекс поне 10 месеца по-рано, но това не означава, че изборите догодина ще бъдат по-евтини. В кодекса са заложени нови харчове, а и много от приетите регламенти и изисквания тепърва ще се прецизират и пресмятат.
БСП обвиниха управляващите, че освен интегралната въвеждат и обикновена бяла бюлетина за гласуване. Депутат от опозицията грубо пресметна, че ако за отпечатването на интегралната бюлетина ще отидат около половин милион лева, то за вота с обикновена бяла бюлетина ще се похарчат десет пъти повече - около пет милиона лева. Това зависи от броя на регистрираните партии. Обикновената бюлетина остана заради въведения принцип за отбелязване на преференция. Герберите доказаха, че иначе бюлетината ще бъде дълга около три метра и ще бъде невъзможно да се работи с нея.
Обикновено досега се печатаха бюлетини, равни на броя на избирателите и увеличени с 10%. Сега законодателят записа, че при гласуването с интегрална бюлетина всеки има право, ако сгреши, да поиска нова /само веднъж/, което означава, че трябва да има отпечатани поне 14 млн. интегрални бюлетини, а това ще вдигне цената двойно.
Като отговор на обвиненията на опозицията ГЕРБ записа, че в изборната стаичка ще има модулна кутия за гласуване за избори за народни представители и за европейски парламент. От нея ще може да се вади само по една бюлетина. Целта е да не може да се контролира вотът, като се следи от коя купчинка свършват бюлетините. Според депутати от ГЕРБ, които въведоха модулните кутии, те трябва да бъдат снабдени със сензор, който да издава звуков сигнал при изтеглянето на бюлетината. Така ще се разбира дали някой не изтегля повече бюлетини от модулната кутия, за да злоупотреби с тях. При отварянето на капака на модулната кутия от членове на избирателната комисия, за да добавят още бюлетини, тя също ще издава звук. Когато депутатите записаха това нововъведение, те нямаха представа колко ще струва цялото начинание. Зависи дали модулните кутии ще бъдат изработени от плексиглас или пластмаса, зависи дали ЦИК ще реши да има сензори, обясни един от тях. Според депутатите от правната комисия тези модулни кутии ще струват между 2 и 10 лева, но според други това е доста занижена цена. Освен това идеята е за всяка регистрирана партия да има отделна модулна кутия. Това означава, че при 13 500 секции в страната и регистрирани примерно десет партии за вота ще са нужни поне 135 000 модулни кутии. Ако цената им е 10 лв. това прави над 1,3 млн. лв. Такива кутии обаче трябва да има и в мисиите ни зад граница.
Освен това трябва да се поръчат и т.нар. подвижни тавички за гласуване по домовете от хора с увреждания. За тях мнозинството също има идея да бъдат направени от плексиглас и да имат капак, така че да не може да се проследи от коя точно купчинка е взел бюлетина избирателят.
Въведеното изискване ГРАО да проверява придружителите, защото за тях вече има забрана да придружават повече от двама с решение на ТЕЛК, също струва пари. Придружителите ще се записват в протокола на комисията и след това ще минават на проверка.
ГЕРБ бяха записали, че при подаване на заявления за гласуване в чужбина, в резултат на които се разкриват избирателни секции, те ще трябва да се подават лично в мисията ни чрез електронен подпис по интернет или чрез нотариално заверена декларация. От ДПС скочиха и обявиха, че това много ще оскъпи вота за избирателя, защото нотариалната заверка в чужбина струва доста пари, а и трябва да стигнат до място, където има нотариус.
Не е ясно колко ще струва и въведеното гласуване по електронен път чрез интернет. В последния момент мнозинството отмени текста в кодекса, който изискваше и за тази система да важи законът за обществените поръчки. От опозицията възразиха, че така тя може да бъде манипулирана от управляващите, ако те изберат оператор, който би работил в тяхна полза. Освен това при провеждане на конкурс, който не е по ЗОП, поръчката може сериозно да се оскъпи.
С 50% ще бъдат увеличени парите, които досега са получавали като възнаграждение членовете на ЦИК, когато двата избора съвпадат. Догодина в един и същи ден ще избираме кметове и президент. Възнагражденията на членовете на секционните комисии пък ще се удвоят.
За двата вота догодина ГЕРБ са заделили 35 млн. в бюджета. И двата вота обаче имат два тура и тези пари може и да не стигнат.
БСП обвиниха управляващите, че освен интегралната въвеждат и обикновена бяла бюлетина за гласуване. Депутат от опозицията грубо пресметна, че ако за отпечатването на интегралната бюлетина ще отидат около половин милион лева, то за вота с обикновена бяла бюлетина ще се похарчат десет пъти повече - около пет милиона лева. Това зависи от броя на регистрираните партии. Обикновената бюлетина остана заради въведения принцип за отбелязване на преференция. Герберите доказаха, че иначе бюлетината ще бъде дълга около три метра и ще бъде невъзможно да се работи с нея.
Обикновено досега се печатаха бюлетини, равни на броя на избирателите и увеличени с 10%. Сега законодателят записа, че при гласуването с интегрална бюлетина всеки има право, ако сгреши, да поиска нова /само веднъж/, което означава, че трябва да има отпечатани поне 14 млн. интегрални бюлетини, а това ще вдигне цената двойно.
Като отговор на обвиненията на опозицията ГЕРБ записа, че в изборната стаичка ще има модулна кутия за гласуване за избори за народни представители и за европейски парламент. От нея ще може да се вади само по една бюлетина. Целта е да не може да се контролира вотът, като се следи от коя купчинка свършват бюлетините. Според депутати от ГЕРБ, които въведоха модулните кутии, те трябва да бъдат снабдени със сензор, който да издава звуков сигнал при изтеглянето на бюлетината. Така ще се разбира дали някой не изтегля повече бюлетини от модулната кутия, за да злоупотреби с тях. При отварянето на капака на модулната кутия от членове на избирателната комисия, за да добавят още бюлетини, тя също ще издава звук. Когато депутатите записаха това нововъведение, те нямаха представа колко ще струва цялото начинание. Зависи дали модулните кутии ще бъдат изработени от плексиглас или пластмаса, зависи дали ЦИК ще реши да има сензори, обясни един от тях. Според депутатите от правната комисия тези модулни кутии ще струват между 2 и 10 лева, но според други това е доста занижена цена. Освен това идеята е за всяка регистрирана партия да има отделна модулна кутия. Това означава, че при 13 500 секции в страната и регистрирани примерно десет партии за вота ще са нужни поне 135 000 модулни кутии. Ако цената им е 10 лв. това прави над 1,3 млн. лв. Такива кутии обаче трябва да има и в мисиите ни зад граница.
Освен това трябва да се поръчат и т.нар. подвижни тавички за гласуване по домовете от хора с увреждания. За тях мнозинството също има идея да бъдат направени от плексиглас и да имат капак, така че да не може да се проследи от коя точно купчинка е взел бюлетина избирателят.
Въведеното изискване ГРАО да проверява придружителите, защото за тях вече има забрана да придружават повече от двама с решение на ТЕЛК, също струва пари. Придружителите ще се записват в протокола на комисията и след това ще минават на проверка.
ГЕРБ бяха записали, че при подаване на заявления за гласуване в чужбина, в резултат на които се разкриват избирателни секции, те ще трябва да се подават лично в мисията ни чрез електронен подпис по интернет или чрез нотариално заверена декларация. От ДПС скочиха и обявиха, че това много ще оскъпи вота за избирателя, защото нотариалната заверка в чужбина струва доста пари, а и трябва да стигнат до място, където има нотариус.
Не е ясно колко ще струва и въведеното гласуване по електронен път чрез интернет. В последния момент мнозинството отмени текста в кодекса, който изискваше и за тази система да важи законът за обществените поръчки. От опозицията възразиха, че така тя може да бъде манипулирана от управляващите, ако те изберат оператор, който би работил в тяхна полза. Освен това при провеждане на конкурс, който не е по ЗОП, поръчката може сериозно да се оскъпи.
С 50% ще бъдат увеличени парите, които досега са получавали като възнаграждение членовете на ЦИК, когато двата избора съвпадат. Догодина в един и същи ден ще избираме кметове и президент. Възнагражденията на членовете на секционните комисии пък ще се удвоят.
За двата вота догодина ГЕРБ са заделили 35 млн. в бюджета. И двата вота обаче имат два тура и тези пари може и да не стигнат.