Румяна Угърчинска е автор на нашумялата във Франция книга "Истината за атентата срещу Йоан-Павел II", която оспорва версията за "българската следа" и разкрива причастността на ЦРУ към атентата. Родена е през 1963 г. в София, но живее в България само 9 години. Завършва гимназия в Париж, а след това и магистратура по информация и комуникации в Сорбоната. Повече от 15 години се занимава професионално с разследваща журналистика. Вълнуват я темите за мафиите в Източна Европа, специалните служби, газовата война в глобализиращия се свят. Румяна Угърчинска представи в София българското издание на книгата си "КГБ и сие", издадена във Франция през 2005 г.

---------------------------



- Представянето на книгата ви "КГБ и сие" съвпадна със скандала около огласяването на българските дипломати, работили за бившата ДС. Как възприемате този окъснял дебат за лустрацията на бившите агенти на ДС?

- Първо, неприятното е, че това продължава толкова дълго. И че е частично. Самата дума "лустрация" идва от римско време - от "лустро", пречистване. След война или бедствие римляните са лустрирали всичко - нивите, стадата, войската. Но от раз, за да може да се тръгне на чисто. Отварянето на досиетата трябва да се направи веднъж завинаги, а не да се точи на час по лъжичка и да се използва като средство за шантаж. В начина, по който се отварят досиетата, се използват методите, които използваха репресивните органи преди, за да тъпчат хората и да поддържат страха. Това е ужасяващо.

- Може ли това да е дебатът на днешния ден?

- Точно това ме озадачава. Защо толкова късно след промените настъпва този дебат. Явно не е решен, когато му е било времето. Защо се публикуват в края на краищата тези списъци? Каква е целта от оповестяването им? Да се знае? Ако наистина е важно да се знае и ако решим, че тези хора не бива да бъдат допускани до държавна служба, това се записва в закона и се спазва. И то не само за тези, които са били вербувани, но и за тези, които са ги вербували. При назначаването си всеки да подава декларация и ако излъже, да му се забрани достъпът до държавна служба за 10 години! Непонятна е точно целта на това публикуване на списъци? Като знаем кои са агентите, какво правим? И ако ще има отзоваване, то трябва да засяга всички - депутати, министри, областни управители, дипломати. Или е скандално, че са работили за ДС, или не е. Едно от двете! Не може за едните да бъде така, а за другите - иначе. А пък ако е толкова болезнено и важно за обществото, съществуват и референдуми. Попитайте народа какво да правим с агентите!

- От книгата ви "КГБ и сие" може ли да се заключи, че западните елити си стиснаха ръцете с източната соцноменклатура за осъществяването на прехода към демокрация и пазарната икономика?

- Когато водих това разследване и писах книгата, едно нещо ми стана пределно ясно - че източните държави нямаше да бъдат ограбени по този начин, ако западните банки не им бяха постлали червеното килимче. Затова не бива да се търсят виновни само от едната страна. Виновни са и тези, които дадоха, но и тези, които прибраха парите в банките си. Възтържествува времето на аферистите, които още преди падането на Берлинската стена си бяха стиснали ръцете в името на един вид реалполитика, която позволяваше на по-големите западни предприятия да сключват договори със страните от източния блок, за да могат да продават своите технологии, а на СССР - да продава своите ресурси на Запад. Това съглашение беляза целия преход в Източна Европа. В интерес на всички бе той да премине безболезнено, безкръвно. В много случаи на Запад са знаели, че кадрите от Изтока, с които работят, са сътрудничили на тоталитарните тайни служби, но са си казвали: все пак те са елитът, те познават пазара, в тях е властта и това е достатъчно, за да им стиснем ръката. По този начин стана преходът. Така че за драмата на прехода в нашите източни страни си носим собствената вина. Но и Западът има своя вина. Това не бива да се забравя. Иначе новобогаташите нямаше да съществуват.

- Парите се оказаха, както винаги, по-силни от демокрацията.

- Така се оказа. Както се оказа, че в партийния апарат и редовете на службите е имало повече опортюнисти, отколкото идеолози. И след рухването на системата те си останаха само опортюнисти.

- Като журналист кое ви впечатли най-много в хода на разследването на дейността на бившите спецслужби?

- Най-много ме огорчи констатацията, че преходът е бил подготвян още от 80-те години на миналия век. Документите го потвърждават. Което означава, че цялата тая романтична революция от 1989 г. не беше точно това, за което я мислехме, а просто поредната манипулация. Това предпостави начина, по който протече целият преход. С прикриване на истината. Защо? Явно в съответните държави е имало среди, които са си правили сметката по някакъв начин да продължат да дърпат конците и да запазят властта, която са имали в ръцете си, преобразувайки я в икономическа. Ако съдя по броя инвестиции, които идват от офшорки в източните страни, не може да не си зададем въпроса откъде идват тези пари. Кои са тези невероятни инвеститори, способни да инвестират дори на загуба. Докато не се стигне до очистване на икономическата система и не стане ясно откъде идва капиталът, чий е, как е бил спечелен, как се внася, за какво и кой печели от него, какви доходи има, кой и къде плаща данъци, кой се облагодетелства от това, нещата няма да се оправят.

- И каква е ролята на КГБ в тази режисура, тъй като книгата ви е за това, нали?

- В режисурата, особено икономическата, ролята на КГБ е осезателна. Особено като се види сумата на капиталите, изнесени от Русия и Източния блок. Бяха приватизирани много канали, създадени по време на Студената война, които служеха за научно-техническо и друго разузнаване. Те се разпределиха между определени хора без никакъв контрол, без обществото да може да се докосне до истината. И в един момент бе обявена пазарна икономика в нашите държави. Но пазарна икономика не се обявява, нали? Започна едно разпределение, което все още не е ясно на обществото. И тъй като много често в тези нови икономически структури има хора, свързани с бившите служби, това подклажда още повече чувството за недоверие и за несправедливост. Дали това е било един огромен организиран план, написан и подпечатан с червените печати на КГБ, не вярвам. Нещата станаха прекалено бързо и някои кръгове и лобита просто си разпределиха нещата. Стана така, че самите създатели не съумяха да запазят в ръцете си контрола върху тази икономическа власт и настана хаосът, който наблюдаваме днес. Всичко това е последица от начина, по който беше осъществен преходът. Най-вече в икономиката. Но и в политиката се появиха разни ерзац либерали и десни лидери, които също се оказаха съпричастни към службите. И тук възниква въпросът: не е ли това вид манипулация, създаване на фалшива опозиция и в края на краищата на фалшиво демократично общество. Аз винаги поставям въпроси и търся факти, които да дадат отговор. В книгата излагам много факти, които подтикват към размисъл.

- Към днешна дата много български политици черпят легитимация от западната подкрепа. Ето, Бойко Борисов непрекъснато изтъква дружбата си с Ангела Меркел, Берлускони и ЦРУ, например. Смятате ли, че западните общества си дават сметка за фалшивата демокрация, която беше сътворена в страните от бившия соцлагер? Има ли разкаяние, някакво преосмисляне?

- Не, никакво. Западът много обича да дава уроци за права на човека, за демокрация, но те имат предвид демокрацията най-вече в собствените си страни. Тази, за която са се борили. За нашата сме отговорни ние. Че те не изиграха особено честна роля, е вярно, но те се занимават със своите национални икономически интереси. Защо трябва да искаме от тях да мислят на наше място и да ни защитават? Това чуждопоклонничество съществува открай време в българското общество.

Начинът, по който живяхме преди, ни научи да се пригаждаме към силния на деня, а така се върви към единомислие. Единомислието е много близо до тоталитарния режим. Не може да няма истинска голяма опозиция в една демократична държава. И не може несъгласните да бъдат изключени от обществото. Напротив, те трябва да бъдат постоянни партньори на властта. И по този начин властта е много по-силна. Една тоталитарна власт е слаба. Затова и рухна. Къде е гражданското общество в България? Никой няма да ни го създаде. Когато във Франция един политик сгази лука и това излезе публично, медиите и правосъдието реагират светкавично. Те са коректив. Това никой не им го е създал на французите. Нито е решено в Москва, нито във Вашингтон. А ние просто преместихме Политбюро от Москва във Вашингтон и се приключи с проблема. Ми дайте да го сложим в София. И ако може, в това Политбюро да има и инакомислещи, за да се получи дебат.

Давам си сметка, че когато човек не може да се изхранва, не може да си позволи да е свободен. Свободомислието е лукс. Но в много страни хората са готови на саможертва. Ще ви дам само един пример. Когато французите стачкуваха срещу пенсионната реформа, много хора се лишиха от едномесечната си заплата. Това означава, че за този един месец не са си платили наема, кредита, нямали са пари за бензин. Хората там всичко смятат, до сантим. Но те са жертвали всичко това в името на техните граждански права. Защото не са съгласни с един закон! Надявам се да доживея един ден да видя и българите да протестират за своите права!