Не знам кой е индексът на щастието, но на нещастието са клечките за зъби. Най-нещастният народ на света - българите (според сп. "Икономист"), за пореден път яде толкова много по празниците, че най-щастливите - датчаните, със сигурност биха завидели. Ние не празнуваме, ние ядем. И още пием, побийваме и се гърмим.

На Бъдни вечер младежи се млатиха пред дискотека в столицата. Запитах се какви са тези хора, какви ценности споделят, мироглед и т.н., щом прекарват Бъдни вечер в дискотека. Те са отишли там да гуляят, защото по други поводи в дискотеки не се ходи. След три дни разбрах от медиите, че са най-нормални хора. А медиите тревожно известиха, че по Коледа хотелите ни останали празни. Нямало кой да ползва СПА центрове, да "пакетира" спане и закуска,



да хвърля стотачки на сервитьори



и да поръчва бисове на фолкдиви. Аз знам, че ако въобще е имало отлив в хотелите, то е поради намалението на доходите. Но ми се струва, че човек колкото и богат да е, най-нормалното нещо на света е на Бъдни вечер и Коледа да си стои тихо вкъщи. Но щом празните хотели, т.е. отсъствието на гуляй, безпокои медиите, следва да поздравим ония младежи, които са запразнили с цигари, алкохол, мадами и музика до дупка.

Ако икономическата криза някак е охладила мерака за пиршества в хотели и кръчми, "пукницата" (по народному) хич не секна в домовете. Проучване показа, че само за Коледа българите са напазарували стоки за 800 млн. лв., а преди 12 месеца толкова е било харченето заедно с Нова година. Какъв е изводът? Че сме станали по-богати? Естествено, че не. Има инфлация? Малка е. Изводът вероятно е, че именно отказът от хотели и скъпи кръчми е освободил пари, които са отишли за масата и подаръци. Просто кризата леко е изменила формата на гуляя. Ето ни една забележителна среща с историята - "пукницата" оцелява независимо от безпаричието. Тъй както културните, цивилизационни и нравствени характеристики на народите преодоляват превратностите на времето, така и тя си прокарва път към бъднините.

Като стана дума за подаръци, то упражнението да "напълним чантите" отдавна не е само стремеж да бъдат зарадвани близките. Това е една тежка битка със залог "да купим нещо по-скъпо, че да не се посрамим, виж другите какво ни подаряват", в която винаги всички излизат победители. Не знам как точно тук се пресичат щастието и нещастието. От една страна, тежката битка с всичките й "консуматорски" специфики изменя същността на празника, прави те нещастен. Но от друга, точно скъпото подаръче ощастливява много българи. Зависи от хората, нали? Но вижте колко много българи са щастливи да гръмнат пиратки в полунощ срещу Коледа. По-голямо безумие, тъпотия и душевна празнота от тази няма. Но хората, които ги хвърлят, са искрено щастливи. Погледнете им очите - неподправена радост от изтрещяването, дъненето, проглушаването, гордост.



В тон с всеобщия разгул бяха и телевизиите



Важно е да ги споменем, тъй като драгият зрител отдавна се е оставил те да формират културата, ценностите и възприятията му за света. Празничният концерт на БНТ бе воден от Камен Воденичаров. По Нова се вихреха Азис и Миро, допълвани от любезните им домакини Иван и Андрей, които пък, облечени като травестити, се пробваха да имитират фолкгърли. Нямаше нужда, тъй като bTV стартира новата година с "Пайнер". Без да обсъждаме таланта на гореизброените творци, следва да отбележим, че най-големите български телевизии ни пожелаха "за много години" с чалга, простотия и остър недостиг на хетеросексуалност.

Единственият светъл лъч пак бе Бойко Борисов, който тръгна за Бразилия по анцуг, пристигна в смокинг, взе акъла на Дилма и раздаде на Хилъри. Не може да се отрече - мъж та дрънка. Дрънка като нас.

Всеки измерва различно щастието. Защото това е нагласа. Би било хубаво хората да не го свързват с гуляи и първична простотия. По празниците личи обратното.