Новината, че правосъдното министерство планира да строи първия голям нов затвор от десетилетия насам, разбираемо предизвика най-силни емоции у онези, които ще му бъдат комшии - жителите на софийското село Волуяк. Притесненията им обаче нямат нищо общо със затворниците и конвоите, които ще минават покрай селото, а с очакванията за нов срив на цените на имотите в района. За всеки е ясно, че близостта до затвор е последното нещо, което би могло да направи един имот привлекателен за купуване.

Волуяк се намира на няколко км от столичния кв. "Обеля" и благодарение на стигащото дотам метро и ремонтираната магистрала "Люлин" от него се стига бързо до София. В комбинация със спокойствието заради липсата на промишлено производство в района това доведе до поскъпване на местните парцели до 80 евро на кв. м през последните няколко години. Така жителите на Волуяк замениха обработването на земята с продажбата й.

Гледката в центъра на селото е типична за всяко по-малко населено място у нас - кметство с площад пред него, около който има 1-2 магазинчета за хранителни стоки. В средата на работния ден единствените хора, които се мяркат, са две групички възрастни мъже, които се радват на зимното слънце, отпивайки от новата реколта ракия и вино. Заети с вкусовите качества на напитките, посрещат с леко отегчение въпроса за бъдещия строеж на затвора.



"Е ми да строят, бе, ние това не можем да го решаваме",



подвиква един от дегустаторите и веднага добавя мрачно: "В Казичене - гробище, тука - затвор, к'во да направим?" Приятелите му по чашка също се включват със скептичното предположение, че нищо добро няма да видят покрай строежа. "А да, бе, ще се отворят работни места?! Надзирател ще ходи ли някой нормален човек? А за строежа ще вземат пак турци. Фирми на Доган, тия-ония", прогнозира друг възрастен мъж, току-що излязъл от близкия магазин с две кисели млека и един хляб.

Той бързо влиза в темата и започва да убеждава останалите, че няма начин общината да е подарила парцелите на правосъдното министерство, върху които ще се изгражда затворът: "Измислил го е някой този затвор, за да продадат нек'ва земя. Кой подарява така земя, бе?! Нек'ва далавера има тука!" "С тоя затвор някой ако иска да продава, нема да може, то ще стане непродаваемо. Преди 2-3 години масово продаваха ниви, сега вече не", допълва първият мъж.



Не всички от излезлите на припек са толкова негативни



Бай Асен, бедно облечен и широко засмян мъж на 50-60 години, изтъква неочакван аргумент в полза на правителствения проект: "Не е лошо да си имаме затвор, хубаво е! Къде че ме разкарват по Пазарджик и не знам си къде. Па белезници ти слага и го е страх да не му избегаш... Аз лежах 6 години за неподчинение на контролен орган. Счупих им 3-4 леки коли, главите... А тия изстреляха 60 патрона по камиона, запалиха го, изгоре, ама за това не стана въпрос. Изкараха го все едно съм си ходил пеша и съм се закачил с тех", разказва новодошлият.

Раздумката приключва с няколко цветущи псувни по контролния орган и групичката дружно препраща темата за затвора към селския кмет, който в този момент пристига с черното си "Ауди" на площада. Оказва се, че тъкмо се връща от пазар на коледна украса, която да сложи на един бор пред кметството.





Кръстан Александров е кмет на Волуяк вече 7-и мандат



и с гордост отбелязва, че е последният кмет на селото преди 1989 г. и първият демократично избран след това. "Никога не съм бил на балотаж. Последният път ГЕРБ предложиха едно момче, но то каза "Аз срещу чичо Къци не мога да се боря" и се оттегли", допълва Александров. И се шегува, че според някои негови съселяни последния път е бил избран благодарение на гласовете на местните баби, след като приключила реставрацията на църквата в центъра.

Той обаче е на друго мнение по темата с бъдещия затвор. "Хората, мисля, не ги бърка това, че ще се направи затвор, защото е далеч. Пряк контакт нямаме с това. От тук до там има 4 км, защото землището ни е много голямо. Хората се надяват, че като се направи този затвор, ще имат достъп до земите си, с цел не да ги обработват, а да ги продадат", смята кметът. Обяснява, че трите парцела, дарени на министерството, се намират по-близо до Костинброд и Божурище - между жп линиите за Перник и за Драгоман, и път не ги свързва със селото. Затова се и надява проектът за затвор да облагороди района.

"Покрай затвора ще се изгради инфраструктура, казват, че медицински център ще има. Но поне ще има път, защото досега нямаше. Земеделска земя не се търси. Парцелите тук вървят между 40 и 60 евро на кв. м. Те се и изкупиха, много се разрасна селото - от единия край до другия е 6.5 км. Не е компактно, събрано село - строено е по протежението на жп линията", отбелязва Александров. И не пропуска да покаже снимки на реставрираната църква, на изградения наскоро канал в коритото на селската река Доло, както и на ремонта на някои пътища във Волуяк.

По думите му всички тези проекти са финансирани с дарения от местните жители, а не с пари от общинския бюджет. "Бате Бойко (премиерът Бойко Борисов, докато бе столичен кмет - б. р.) ни обеща улицата на гарата. Както обеща и го направи, чак не вярвах. Иначе районът около гарата е много зле - има много дупки и няма водопровод. 10 кубика бетон сме изсипали в дупките", казва още кметът. В това време в кабинета му влиза негова комшийка и не пропуска да се оплаче, че е останала изолирана от новия водопровод, защото няма с кого да се "кооперира" за разходите по изграждането му.

"Има заповед на Бате Бойко всеки, който строи, първо да си направи инфраструктура. Правиш проект за водопровод, изграждаш го, подаряваш го на ВиК и почваш да плащаш. Нищо не ти връщат, а лошото е, че новите, които идват, се включват във водопровода, без да дадат пари", реди отчаяно леля Пепа. По думите й това ще струва 10 000 лв. След това с кмета се впускат в обсъждане на местни клюки около семейството на митничар, което наскоро "вдигнало истински палати" в селото.

"Хората тук не са бедни. Повечето си имат леки коли. Няма тука бедни, които искат да работят, но не намират работа. Официално населението е 2800 души. Около 160 души се регистрират всяка година тук. Има битова престъпност като навсякъде - кражби от гаражи, желязо и т.н. Навсякъде е така, битовата престъпност се разраства, усилията са горе, а долу - цъфтят", допълва разказа си за местния живот кметът.

Междувременно от дегустаторите на площада вече са останали само трима и едно малко пластмасово шише с червено вино. Те отдавна са загърбили темата за затвора и вдигат наздравици за "светлото бъдеще". Все пак всяка промяна носи надежда за нещо хубаво, дори да е строеж на затвор.



ПРОЕКТЪТ

Изграждането му ще струва около 100 млн. евро - 4 пъти повече от сумата, която миналото правителство предвиждаше за същата дейност. Централният софийски затвор в момента е върху площ от 40 дка и там има около 800 задържани, докато в новия е предвидено да има места за 2000 души, като съоръжението ще се простира на парцел от над 500 дка. Според плановете на правосъдното министерство в него трябва да има специален корпус за по-тежките и доживотните присъди, болница за 200 души, общежитие за хора с по-леки присъди и специална зона за наркозависими. Планира се в него да бъдат преместени и българските затворници, излежаващи присъдите си в ЕС, които са между 1000 и 1500 души. От министерството се надяват да осигурят и еврофинансиране за проекта, но все още няма официална информация в какъв размер би могло да бъде то.