Няма спор, че туристическият бизнес е глезеното дете на всички правителства досега. Нито един друг бранш не може да се похвали с по-ниска ДДС ставка или пък с милионите, които данъкоплатецът дава за целенасочена реклама на отрасъла по света и у нас. Само за три години и само за реклама са отишли над 20 млн. лв. Какъв обаче е ефектът от тези привилегии? Парадоксално, но никой не може да отговори на този въпрос. Особено пък с конкретни цифри. Защото, както признават и туристическите босове, и ресорните държавни ведомства, никой не е правил такъв анализ.

Справка на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма показва, че през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. само за реклама на туризма са похарчени близо 22.5 млн. лв. През 2008 г. са били отпуснати 10 млн. лв., следващата година - 9 млн. лв., а заради кризата сега парите са намалели до 3.5 млн. лв. Близо 85% от тях са отишли за популяризиране на страната ни зад граница. Но през 2011 г.



за рекламиране ще се дадат рекордните 34 млн. лв.,



като 26.2 млн. лв. от средствата ще дойдат по линия на оперативна програма "Регионално развитие", а други 8 млн. лв. ще даде държавният бюджет.

Как се харчат тези пари? От септември например започна рекламна кампания на България по тв каналите Eurosport, Euronews, National Geographic Channel и Discovery Channel. Тя се финансира от еврофондовете и струва близо 7 млн. лв. От тях 6.8 млн. лв. са отишли единствено да се закупи рекламно време в телевизиите. Те завъртяха 4 клипа, направени още през 2008 г., които примамват туристите у нас със слогана "Магията живее тук".

7.8 млн. лв. са дадени за отпечатване на брошури в тираж 635 хил. на чужди езици. Други 5.4 млн. лв. ще отидат, за да се завъртят рекламни клипове в българските радиа и телевизии, а също и за реклами в печатните медии.

"Досега не е била измервана ефективността от кампаниите, получавани са само данни за провежданите кампании със сертификати на излъчванията, достигнати аудитории, публикации, импресии. Не може да се даде отговор колко точно са били приходите в резултат само на проведена кампания", обясниха в отговор до "Сега" от икономическото ведомство. Но вече се работило по въпроса - стартирал е проект по оперативна програма "Регионално развитие" за оценка на ефективността на националния маркетинг и мониторинг на ефективността от маркетинговите дейности. През 2011 г. би трябвало да е изработена методика, с която да се оценява ефективността на рекламните кампании. Естествено, това пак струва пари - 225 хил. без ДДС.

Пръскането на пари за реклама без конкретна визия предизвиква възмущението и на самия туристически бранш, който доскоро се оплакваше, че държавата не дава никакви пари за популяризирането на туристическите ни прелести.



"Това са хвърлени пари на вятъра",



смята изпълнителният директор на "Балкантурист" Недялка Сандалска. Според нея първо е трябвало да бъде изработена национална стратегия за туризма. "Сега се рекламираме в чуждестранни телевизии, които не се гледат от нашата целева аудитория", обяснява тя. 10-те ключови пазара за България - Германия, Великобритания, Русия, Чехия, Швеция, Румъния и др., използвани за основа на кампаниите, вече не са същите, каквито са били преди години. Според Сандалска най-добре е рекламите да се насочат към пазари като китайския, японския, американския и др., чиито туристи тепърва трябва да ухажваме.

В последните дни на миналата година имаше още един ярък пример за отпускането на пари за реклама без особено ясен резултат. 2.8 млн. лв. от еврофондовете са предвидени, за да се проучи трябва ли на България ново лого, или ще остане досегашната жълтеникаво-кафява роза, която е обект на доста критики и сарказъм. С парите ще се направят маркетингови проучвания какво смятат за логото туристите от ключовите пазари. След това фирмата изпълнител ще проучи какви са предимствата на основните ни конкуренти - най-вече Гърция и Турция, да проведе разговори с браншовите организации и да направи препоръки за визията на бранд България. Едва тогава ще се направи и пилотен бранд на един от туристическите региони у нас.

Но ако измерването на финансовия ефект от рекламите е трудна задача, тъй като това е все пак цяла наука, която в България е почти непозната, то решението на държавата да подпомогне туристическия бизнес с по-нисък ДДС може да се анализира с конкретни цифри. Според данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) ефектът за хазната от платени данъци в туризма е доста скромен. Години наред ДДС беше 7% за груповите пакетни почивки, включващи пътуването, настаняването, храната и анимацията, и 20% за индивидуалните почивки. От тази година ставката се уеднаквява на 9% и за двата вида пакети, което също е привилегия спрямо останалите браншове на икономиката.

"Поискахме данни от НАП какво ДДС е платено при ставка 7% през 2009 г. и се оказа, че става въпрос за 37.5 млн. лв.", обясни Светла Костадинова от ИПИ. Тя твърди, че няма и ясни данни каква част от туристическите услуги са били облагани с по-високата ставка. Всъщност според изчисленията на ИПИ



хазната търпи сериозни загуби от преференцията



"Сметките показват, че при ДДС от 9% приходите ще бъдат 47 млн. лв., а при 20% достигат 100 млн. лв.", обясни Костадинова. Според нея туристическият сектор е жив пример за това как лобизмът в България дава резултат, въпреки че е в ущърб на обществото.

От Министерство на финансите уверяват, че промяната в процентите на облагане с ДДС на туристическите услуги ще се отрази неутрално на бюджетните приходи. Причината е, че намаляването на ставката на индивидуалните туристи (от 20% на 9%) се компенсира от увеличението на сега действащата ставка за организираните туристически услуги (от 7% на 9 %). Според експертите на ИПИ обаче това е доста спорно, защото по-голямата част от заетите в туристическата индустрия досега най-вероятно са се възползвали от преференциалната ставка от 7%.

Самите представители на туристическия бранш пък също не могат да дадат точен отговор какви приходи постъпват от платено ДДС в хазната. "Данните на министерствата на икономиката и на финансите са различни и затова трудно може да се каже какви са приходите от данъци в туризма", обясни Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Има сериозни разминавания дори по отношение на данните какви изобщо са приходите, генерирани от туризъм. Например за миналата година според статистиката приходите от нощувки на български и чуждестранни туристи са над 626 млн. лв. Те обаче са сметнати при 287 хиляди легла в България. Това е доста спорен факт, защото още през 2008 г. броят на леглата надхвърли 1 милион. Изводът е ясен - в бранша просто крият информация и голяма част от хотелиерите работят в сивия сектор.

В търсене на ефекта от туризма могат да се ползват и данните на БНБ, макар че централната банка взема предвид само приходите от международен туризъм. Според последните данни приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс за януари - декември 2009 г. възлизат на 2 559.1 млн. евро, което е с 0.9% повече в сравнение със същия период на 2008 г. Приходите от международен туризъм за 2010 г. са обработени само до септември и се оказва, че от началото на 2010 г. до края на деветия месец от годината са 2 407.2 млн. евро, което е с 2.6 % повече в сравнение със същия период на 2009 г. Т.е. ефектът от всички усилия и пари е почти невидим. Редно ли е тогава привилегиите да продължават?