Твърде много коментатори са се съсредоточили днес върху обяснението на финансовите проблеми на Европа. Безизходицата с финансова ситуация в Европа не може да бъде игнорирана, но трябва да се отделя внимание и на политическия/идеологическия вакуум, който съществува в Евросъюза.

Кризата в Европа е



криза на ценностите



Последните няколко години нямаше такъв еквивалент на идеализма, който циментираше европейския проект през 50-те години. Аз съм на страната на онези, които смятат, че идеите са важни и че Евросъюзът не може да бъде ръководен просто от квалифицирани технократи (колкото и ефективни да са те). За проекта ЕС технократите може да предложат мозъци (макар че това е спорно), но те не са в състояние да му дадат душа. А днес това, което липсва на европейския проект, е именно душата.

Следователно трябва да се захванем с търсенето на тази душа. Но кой може да направи това? Както твърди бившият германски канцлер Хелмут Шмидт, на Европа не й стига лидерство. Той е повече от прав. Ангела Меркел се държи повече като кмет на неголямо градче, чието съзнание не може да прекрачи рамките на собствения й избирателен окръг, отколкото като лидер на обединена Европа. В другите страни членки нещата не са розови. Във Франция позициите на Никола Саркози отслабнаха заради вътрешната му политика и опитите да намери политически импулс чрез популисткия трик с експулсирането на ромите. В Италия Силвио Берлускони също не може да претендира за ролята на образцов лидер (поради множество основателни причини).

Освен това очевидна е идеологическата криза в ЕС. Сляпото приемане на идеята за свободен пазар без регулиране нанесе щети върху икономиката на еврозоната и днес



този подход не е вече жизнеспособен



ЕС се превърна в политическо пространство, където консервативният манталитет на свободния пазар постепенно взе връх без съществен размисъл и дебат. Мнозинството от европейския политически елит мълчаливо наложи подобен тип правила и решения във всички сфери на европейската политика. Този елит пламенно поддържаше икономиката на "келтския тигър", определяйки го за образец, който трябва да следват всички държави в Южна Европа. Но кой ще поеме вината сега, когато Ирландия банкрутира?

Европарламентът, който трябва да бъде представителен орган на гражданите от Евросъюза, се превърна в център на различни промишлени лобита. Освен това идеологическата нищета на социалдемокрация заедно със слабостта на другите левофлангови сили, неспособни да решат съществуващите проблемите на ЕС, лиши европейското общество от приемливи алтернативни политически решения.

Слабостта при реализирането на идеята за Европа като алтернатива на националната държава доведе до възраждането на националистическия манталитет.



Популизмът преобладава във всяка част



на Европа, което разчиства пътя за избуяването на крайнодесните партии. Налице е голямо обществено безпокойство - от поборничката за равноправие Швеция до столицата на Каталуня. А безпокойството и тревогата пораждат опасни политически движения, които пропагандират идеята за националната чистота.

Проблемите на ЕС са резултат и от липсата на дееспособни механизми и на силна политика. Макар да се очакваше твърде много от реализацията на Лисабонския договор, изглежда, че все още липсва силна форма на икономическо управление в Европа. Много икономисти смятаха, че еврото може да бъде въведено като последна мярка - след създаването на функциониращ общ пазар на ЕС. Сега е твърде късно да се говори как по-добре е трябвало да се постъпва в миналото. Въвеждането на еврото стана първата голяма стъпка към общия пазар и европейските лидери носят отговорност за защитата на тази валута. Сега трябва да се вземат смели решения. Европейските ръководители трябва да прекрачат границите на собствените си държави, за да поощряват решения, които да отговарят повече на общоевропейските, отколкото на тясно националните интереси. Но малко вероятно е да имат смелост за такава стъпка.

Ако искат да възстановят част от спадналия си авторитет, европейските лидери трябва да говорят с езика на истината. Вместо да обясняват на обществото реалните проблеми, политиците имат навика да демонизират някои държави (от т. нар. PIIG група - Португалия, Италия, Испания, Гърция), за да оправдаят грешките в миналото. Заемите, които носят големи печалби на кредиторите, се представят като големи услуги за малките задлъжнели страни членки. Много малко са европейските официални представители, които ще кажат, че еврото



облагодетелства силните икономики



- повече от всички други икономики. Ще поясня тази мисъл. С приемането на еврото стана невъзможна девалвацията в страните от Южна Европа. В резултат стоките от Германия имат предимство спрямо продукцията на финансово слабите страни от ЕС, които не са могли да девалвират валутите си, за да увеличават експорта си. И докато Германия реализира растеж, който й позволява да трупа излишък, по-слабите европейски икономики могат да попаднат в непрекъснат кръг на рецесия, прибягвайки до социални съкращения. Сърцевината на несправедливостта е, че ЕС изисква въвеждането на най-строги икономии в сферата на труда и социалното осигуряване, но не предявява никакви изисквания за съкращаване на военните разходи в Гърция или Португалия, които купуват значителна част от въоръженията си в големите страни от Евросъюза.

В наши дни оскъдицата на смисъл в понятието Европа наистина плаши. В условията на сегашната криза това понятие може да се превърне в празна дума. Нещо по-лошо, както Лий Филипс (британски журналист - бел. ред.) отбелязва в серията от свои статии в "ИЮ Обзървър", Евросъюзът може да се превърне за своите граждани в синоним на безмилостен режим на икономии, което постепенно може да застраши и самото му съществуване.

Привържениците на единна Европа се терзаят за бъдещето на ЕС. Какво може да вдъхнови гражданите и политиците да продължат европейския проект? Може ли той да има ново начало? И ако има, как да се реализира?

------------------------

* Василис Маргарас работи в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел и е гостуващ лектор в университета в Уулвърхямптън, Англия. В системата на европейската регионална политика отговаря за гръцките региони. Проучва и пише по проблемите на отношенията между ЕС и Западните Балкани, кохезионната политика на ЕС, както и по въпросите на европейската сигурност и отбрана.