Интервю
Когато МВР влиза в гората с много шум, излиза с проскубан фазан
Колко са делата за тежката престъпност - икономическа и криминална, и с какви доказателства влизат в съда. Дали това е проблем на съда?! Преди него някой друг трябва да си свърши работата, казва зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев
Доротея Дачкова
| Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА Гроздан Илиев |
Гроздан Илиев е зам.-председател и ръководител на наказателната колегия на Върховния касационен съд от 29 април 2009 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски " през 1972 г. В магистратурата е от 1974 г. Започва кариерата си като районен прокурор в Елин Пелин, след това е зам. окръжен прокурор на София. От 1983 г. е съдия в Софийския военен съд, а от 1989 г. е във Върховния съд. | - | Г-н Илиев, редно ли е един вътрешен министър да чете информация, получена чрез използване на специални разузнавателни средства (СРС), и да раздава присъди от парламентарната трибуна, както направи Цветан Цветанов в случая с лекарите от Горна Оряховица? | | - | Не е редно точно аз да давам оценка на изпълнителната власт за това. Решили са, че е политически целесъобразно. Но дори прокуратурата да е разпоредила да се снеме съответният гриф за сигурност, огласяването на информацията не е професионално издържано. Огласяване на материали в публичното пространство, още по-малко когато са класифицирана информация, е допустимо по изключение само след разрешение на наблюдаващия прокурор. Но по принцип е непрофесионално да се огласяват материали, преди производството да е приключило поне на ниво обвинителен акт. | | - | В конкретния случай няма дори обвиняеми. | | - | Именно. Затова не толкова министърът на вътрешните работи търпи критика, колкото съответната прокуратура, че е позволила по този начин материали от конкретно дело да се появят така в публичното пространство. | | - | Какво е наблюдението ви по делата за полезното действие на данните, получени със СРС. Колко от тях служат за разкриване на истината? Подслушва ли се прекалено? | | - | Както се изразяваше един оперативен работник - за да стигна до зрънцето истинска информация, трябва да събера чували с информация. Това е тежка, продължителна работа. Но има тенденция СРС-тата да се ползват все по-често. Данните от тях не са основни доказателства, сами по себе си те не могат да обосноват осъдителна присъда. Наред с тях трябва да има и други доказателства. Вече има достатъчно статистически данни за това каква е тяхната реална значимост в наказателния процес. | | - | НПК вече разрешава обвиненията и присъдите да се базират на комбинация от показанията на свидетел с тайна самоличност и данни, събрани със СРС... | | - | Класическото подозрение. Засега в практиката няма такова дело. Смея да твърдя, че няма да има съд, който да постанови осъдителна присъда в тази комбинация. Като всяка оперативна информация, включена в доказателствения материал, и тази винаги поставя голяма въпросителна за своята достоверност. Сама по себе си тя не е достатъчна да се изгради вътрешното убеждение на съда за формиране на осъдителна присъда. Трябва да бъде обезпечена с други доказателствени източници, за да се гарантира нейната достоверност и убедителност. Един разговор например може да се интерпретира различно, ако не е свързан с друг доказателствен материал. Масовото използване на СРС дава след време обратен ефект. Когато всеки знае оперативните методи, противодейства - има едно наум, че го подслушват, наблюдават. | | - | С цялото това подслушване не се ли създава усещането, че живеем в полицейска държава? | | - | За чувства в професионален аспект ми е трудно да говоря. Но, да, усеща се засилено присъствие, по-скоро манифестирано. Обявява се, публично се демонстрира. Трудно ми е да кажа какви са реалните резултати. Но ще отворя една скоба. Алфонсо Сабела е прокурорът на Сицилия, който пое битката с мафията, след като взривиха съдията Джовани Фалконе. Той много образно дава рамката, в която се води битката. Казва - тези преди нас, влизайки в гората (разбирай подземния свят) с много шум, фанфари, оръжие, излизаха с някой проскубан фазан или заек. Ние, втората група ловци, постъпихме по другия начин. Спестихме си шума, но първо проучихме навиците на горските обитатели, пътеките, скривалищата, местата за хранене, водопой, почивка, за да сме наясно със съществата пред нас. След това влязохме в гората без много шум и си свършихме работата. |
И действително Сабела и ръководената от него специализирана група задържаха и извършителите на атентата срещу Фалконе, и всички босове на Сицилия. Ето двата подхода. Единият е широко манифестиран, публичен, пиар, който завършва скромно. | - | Като при нас... | | - | Другият е без много шум, но с добро познаване на обстановката. И резултатът е налице. И всички големи босове се озовават с доживотни присъди в затвора. Сабела цитира и случаи, в които има оправдателни присъди. Но не отправя упреци към съда. Ето я разликата. | | - | Нашите политици трудно се въздържат от коментари. В тази връзка, има ли политически натиск върху съда? | | - | По конкретни дела - искания за определени наказания няма. | | - | А когато премиерът и вътрешният министър обясняват как при еди- какви си доказателства никой съд не би пуснал някого? | | - | Министър-председателят не трябва да си позволява това. Съдът е единственият орган в държавата, натоварен да се произнася по конкретния казус за достатъчност на доказателствата. Непремерено е и изказването - аз ще взема папката с доказателствата и ще отида във ФБР. Моите уважения, но не това е институцията, която ще постановява достатъчност и годност на доказателствата в България. Когато ще взаимстваме един или друг институт, не само наказателен, ние трябва да го осмисляме. Искам да направя една ремарка за т.нар. нормативен фетишизъм. Ние смятаме, че като пренесем едно правило буквално, защото някъде работи много успешно, по същия начин ще заработи и в нашата действителност. Няма как да стане. Ефективността на законите зависи и от социалната среда, в която се прилагат. | | - | В тази връзка опасно ли е да се преминава към конфискация на имущество, без да има влязла в сила осъдителна присъда? | | - | Тук имаме различни виждания с изпълнителната власт. Тя се стреми тези процеси да се ускорят. Но всяко ускоряване е за сметка на правилата, които гарантират достоверност, равнопоставеност и сигурност на участниците в тях. По-разумно е една влязла в сила осъдителна присъда да дава основание за по-кратък граждански процес за конфискация. Сега е предвидено комисията да подготвя един материал, да го внася в съда и по него страната ще е натоварена да доказва, че доходът е законен. А би трябвало да е обратното. След като комисията ищец има на разположение цялата мощ на държавата, тя да проведе докрай процеса на доказването, че тези доходи са незаконни. | | - | Тоест законопроектът на Министерството на правосъдието крие капани. Включително и държавата да бъде осъждана в Страсбург. | | - | Това е най-малкото, да. Има опасност в много направления. Особено като се спести на комисията доказателствената тежест. Но ако тези, които са натрупали богатствата, не са спазвали правилата, модерната държава е длъжна да ги спазва, когато тръгне да отнема богатство. Ако държавата не играе по правилата, обществото се разпада. | | - | Има ли нужда от специализиран наказателен съд? Няма ли той да е от послушни съдии, които ще четат правилните присъди след шумните полицейски акции? | | - | Изпълнителната власт е решила, че това е институцията, с която тя ще се бори с тежката организирана престъпност. В други държави разбирането е по-различно. Пак ще се върна на Алфонсо Сабела. Там са подходили по другия начин. Извели са в отделна система, ръководена от комисия "Антимафия", разследващите органи и прокурори с изключителни и независими от изпълнителната власт правомощия и са ги хвърлили директно в разкриване на престъплението и събиране на доказателства. Съдилищата не са специализирани. Специализацията е долу, в разкриването и разследването на престъпленията, защото там е тежката работа. Затова в Италия резултатите са впечатляващи, имат осъдени и министър-председател, и президент за връзки с мафията. Пред съда нещата са ясни и канализирани. Но нашият законодател е решил да избере другия подход. Не мисля, че българските съдии са допускали толкова груби грешки, такъв неправилен подход, който да налага извода, че трябва да се търси друго разрешение в съдебната фаза на процеса. Колко са делата за тежката престъпност - икономическа и криминална, и с какви доказателства влизат в съда. Това дали е проблем на съда?! Преди него някой друг трябва да си свърши работата. |
|
Е, как така еднитке решават едно, а другите-друго(обратното!) А?! 
Ало, кьде го пьдарят?