|
- Д-р Калъчев, НДСВ вече обяви готвените промени във всички здравни закони, обяви стратегията си за здравната реформа. Кога ще е готов ремонтът на реформата и каква е крайната му цел?
- Не променяме закони заради самото променяне. Ще променим това, което практиката е показала, че трябва да бъде променено. От тази гледна точка не можем да сложим срок на промяната на законодателството, защото сигурно и следващото мнозинство ще се занимава с някакви поправки, докато нещата не се нормализират и тръгнат по нормален механизъм. Най-вероятно ще има нужда от непрекъснати корекции. Според мен е по-добре те да се правят, за да се отговаря на нуждите на тази сфера - на пациенти, на лекари, на производители и търговци на лекарства, отколкото да упорстваме, че това е най-добрият закон. Най-добрият закон не съществува. Променят се отношенията, ситуацията. Иначе като визия какво трябва да бъде приоритет, мисля, че на първо място трябва да излезе законът за здравното осигуряване.
- Какви се стратегическите цели, кое е генерално сбъркано и трябва да бъде променено, за да бъдат на финала хората по-здрави?
- Реформата вече е задвижена, и то в степен, която прави невъзможна промяна на нейната посока. Ние нямаме за цел да променим посоката на здравната реформа като идеология на това какъв тип осигуряване ще се прави, какви ще бъдат здравните заведения, какви ще бъдат обществените взаимоотношения в тази област. Ние ще се опитаме да изградим противоречията там, където са най-остри. Няма да отменяме здравното осигуряване, няма да одържавяваме здравната каса, но ще увеличим във всички случаи отговорността на държавата и участието й в управлението на касата. Ще разширим възможността освен здравни заведения, регистрирани по Търговския закон, неправителствените организации също да могат да реализират дружества с нестопанска цел. В най-голяма степен това касае благотворителните организации - например православната църква. И не само нея, а и всички различни вероизповедания, които ще могат да издържат хосписи, болници. Не че сега ги няма, но в момента има противоречия, тъй като дъщерните дружества са реално търговски дружества. И се получава малко неприятен момент, защото като цяло организацията е с благотворителна цел, а има дъщерно дружество, което е с търговска цел. Това се явява смущаващо например за донорите от чужбина. Иначе държавните, общинските и частните здравни заведения остават търговски дружества.
- В момента има частни здравни заведения и фондации със същото име и регистрация.
- Трудно ми е да разбера как фондацията би могла да реализира печалба през здравното заведение. Няма преференции по ДДС. Какъв е смисълът печалбата на здравното заведение, ако работи с цел печалба, да минава през фондация?
- Смятате ли по някакъв начин да промените философията, че семейните лекари са "пазачите на входа" на системата, т. е. за да се лекува, човек трябва да мине през семейния си лекар и след това през още няколко нива, където излиза, че трябва да си плати. Така често не само се забавя лечението на болния, но и достъпът на пациента до специализирана помощ.
- Предвидили сме мерки срещу това. Трябва да има пакет услуги, които здравната каса плаща, който да е относително постоянен във времето. Той няма как да бъде вписан в закона, но ще бъде вписан като постановление на Министерския съвет или като наредба на здравния министър.
------------
Услугите по постоянния пакет трябва да бъдат неизчерпаеми, за да не се получава сегашната ситуация - услугата е платена от касата, но бройките, които тя поема, са свършили и пациентът трябва да си плати сам. Освен това администрирането на лимитите - касата решава на кой колко лимит за дейност да отпусне, което също води до плащане от страна на пациента. Например човек избира даден специалист, но на него му е запълнен графикът и той не може да те приеме без пари. Това може да се случи и с болниците - една болница е по-предпочитана пред друга. Но когато тя свърши лимита от касата, хората или трябва да отидат в друга болница, или да си платят, или да чакат.
------------
Ако махнем това ниво на ограничение, това ще доведе до спадане на извънкасовите плащания.
- Как ще стане това?
- Много просто. Ако се изпълни основният принцип - парите вървят след пациента. Това, което беше замислил доц. Никола Василев в отхвърления проект за Национален рамков договор за тази година, е на същия принцип. И той беше отхвърлен поради тесните корпоративни интереси на част от лекарското съсловие. Те отхвърлиха договора само за да запазят собствените си позиции. Василев беше написал следното - всички специализирани изпълнители сключваха рамкови договори само за цени и номенклатура. Т. е. нямаше квоти и лимити кой колко талони ще получава от касата. Т. е. колкото снимки и изследвания си направил, ти се плащат.
Беше свален и лимитът за пациентите на семейните лекари. Те можеха да сключват договори и ако имат под 800 пациенти. Така се даваше шанс на младите лекари. Но и това беше отхвърлено.
---------каре----------
В момента има голямо предлагане на лекарски труд и рязко ограничение за неговото ползване. И вместо да поевтиняваме услугата донякъде, ние държим изкуствено висока цена. Това е спекула. Например 1.20 лв. от касата за биохимично изследване е твърде висока цена. Срещу тази цена ти осигуряваш 10 000 безплатни изследвания в страната. Изкуствено държиш висока цена за малко бройки. Това е в ущърб на пациентите. Щом са толкова много изпълнителите, намалете цената на половина. Това е нормална пазарна политика. А сега какво става - държиш висока цена и я плащаш на малко хора. Това вече поражда корупция.
------------------
При същия бюджет на касата бихме могли да имаме много повече услуги, но на по-ниска цена. И това няма да доведе до намаление на доходите на колегите, защото цената ще е по-ниска, но прегледите и изследванията ще са повече. А и така ще се отсеят добрите лекари.
Не знам дали обществото осъзнава, но глобалната сума, която отива за здравеопазване, вече е много голяма. Спрямо 1996 г., при съпоставими валутни курсове, бюджетът на здравеопазването е бил 650 млн. лв. Сега е 1.200 млрд. лв., а не съм убеден, че здравният ефект е по-добър.
- Като стана дума за корупция, как смятате да пресечете възможностите за корупция при търговете за лекарства и безплатните списъци на здравната каса?
- Там доц. Василев също имаше добри положения. Той беше поставил ясно механизми какво и как ще се плаща. Там нещата стоят по същия начин. Това, което може да се прилага, е Законът за обществените поръчки.
- Вашата парламентарна група още не е решила как и кой трябва да управлява здравната каса. Кой според вас е най-адекватният вариант за управление?
- Има предложени 4 модела. Моето лично мнение е, че предимството на модела на НОИ е най-вече ясна отговорност. Защото шефът на НОИ Йордан Христосков е избран от парламента, ясно дефинирано е, че той отговаря за институцията, има над главата си един тежък надзорен съвет и нещата в НОИ вървят. Той няма възможността да се скрие зад колективна отговорност. За това моделите, които включват управителен съвет, ми се струват недостатъчно чисти, защото има възможност за бягане от отговорност.
- Някои би казал, че касата ще стане политически зависима.
- По тази логика и НОИ би трябвало да е политически зависим, ама не е. Христосков е избран от предния парламент, но с две трети от гласовете. А и сегашното мнозинство няма идея да го маха.
- Кой е подходящ за управител на здравната каса?
- Като фигура? Не съм мислил по този въпрос. А и сред парламентарната група не съм чул да се спряга този въпрос.
- Конкурсът за директор по сегашния закон тръгна...
- Това си е решение на сегашния управителен съвет. Но ако бъде избран добър професионалист, той да остане начело на касата и след промяна на закона. А и крайна сметка тази фигура просто ще трябва да спазва закона и да управлява според него. Моето лично мнение е, че би било добре управителят да е с медицинско образование, дори и фигура от академичните среди. Професорите са виждали много. Не само много медицина, но и човешки взаимоотношения. И твърде малко икономика, затова са относително по-неподатливи на корупция. В академичните среди има по-различен дух.
- А какво е бъдещето на доброволното и допълнителното здравно осигуряване?
- С промените в задължителното осигуряване ще се освободи място и за доброволното. Като има ясно дефиниран пакет услуги, които здравната каса покрива, ще има такива услуги, които ще бъдат приоритет на доброволното осигуряване и то ще може да се развива. Важно е то да се развива като здравно осигуряване на принципа на солидарността, а не като застраховане, каквото е в момента.
- Допълнителното здравно осигуряване доброволно ли остава?
- Има една идея за тристълбовото осигуряване - задължително, допълнително задължително и доброволно допълнително.
-----------
Въпросът е че в момента с тия осигурителни вноски, ако въведем още 2% осигурителна тежест, тя ще бъде непоносима - за работодателите, работещите и държавния бюджет. Но ако анализите на финансовото министерство покажат, че би могло да се намали пенсионната вноска при запазване приходите на НОИ на базата на спадаща в момента безработица и немалък растеж на икономиката, тогава би могло да се помисли - ако финансово министерство каже, че може да отпусне 4% намаляване на пенсионната вноска - за номинално намаление от 2% на осигурителната тежест, а другите 2% ще се прехвърлят в допълнително здравно осигуряване.
- Кога е възможно това?
- Не знам. Разчетите на финансовото министерство се очакват след края на юли. При много оптимистичен вариант е възможно промяната в осигурителната тежест да стане и догодина. Това ще стане, ако се окаже, че няма да пострада бюджетът на НОИ и че е възможно такова намаляване на пенсионната вноска.
-------------
- Допълнителното осигуряване ще е само извън пакета на здравната каса?
- Да. И ще има изборност на фонд. Както е при пенсионното. Ще има и възможност за прехвърляне в друг фонд, тъй като здравното осигуряване е краткосрочно ориентирано. Затова и там няма чак такива осигурителни рискове. Няма да е фатално, ако той фалира.
- Какво е бъдещето на резерва на здравната каса?
- Водят се разговори с финансовото министерство как би било възможно в течение на времето част от натрупаните пари да бъдат усвоени в системата на здравното осигуряване.
- Но така касата бързо ще фалира.
- Защо? Сега тя е натрупала излишъци, защото е плащала малко. В момента касата започва да плаща повече, но ние не пипаме вноската. Така изяждаме резерва от 800 млн. лв. за около 4-5 години. След 5 години обаче при заложен ръст на брутния вътрешен продукт 4% годишно, намаляване на безработицата на 10% ще се стигне до увеличаване на работната заплата и съответно вноската около 2 пъти. Т. е. средната работна заплата в момента е 300 лв., а след 5 години трябва да е от порядъка на 800 лв. при фиксиран курс. Тогава ще имаме и ония приходи, които сега не ни достигат и бихме могли да ползваме от тоя излишък. В момента обираме луфта, за да не натоварваме осигурителната система.
Има и нещо друго. Според разчетите на НОИ към 2008 г. се кръстосва линията на осигурените спрямо работещите. Т. е. броят на пенсионираните и работещите ще се изравни. Това също ще намали осигурителната тежест. При нормален ръст на работната заплата към 2008 г., попълване на професионалните и допълнителните фондове може да се увеличи здравната вноска на 8%, а да се намали осигурителната вноска по социалното осигуряване.