|
Новото време, "Мултигруп" изведнъж рязко смени тона. Миналата седмица Илия Павлов даде интервю, в което наред с прозрения "държавата - това сме ние" и "всичко, което е полезно за нас, е полезно за държавата" той рязко разкритикува желанието на правителството да запази контрол върху българското участие в петролопровода Бургас-Александруполис. "В стремежа си да контролира подобни проекти държавата обикновено ги проваля", разясни Илия Павлов. За разлика от нея "Мулти" изобщо не правела така. Не е без значение фактът, че интервюто бе дадено в деня, когато фирмата на "Мултигруп" - "Минстрой", помпозно откри купените наскоро мини в Златоград. На тържеството Илия Павлов и лидерът на ДПС Ахмед Доган за пореден път демонстрираха топли чувства.
Очевидно целта е въпросът за петролопровода от икономически да стане политически. И да се решава не от гледна точка на финансовата изгода за държавата, а според политическата конюнктура, в която ДПС играе водеща роля.
Илия Павлов може и да се изживява като Луи XIV, но не е
А държавата и "Мулти" не са едно и също нещо, колкото и на него да му се иска да е така.
Групировката предприе атаката точно когато нещата около петролопровода са пред щастлива развръзка. До края на тази седмица може би най-после ще бъде подписано дълго отлаганото тристранно споразумение между Гърция, Русия и България, с което ще започне реализацията на проекта. Логично е да се зададе въпросът защо, след като твърди, че е заинтересувана от старта на петролопровода, "Мултигруп" създава нови проблеми? Отговорът е много прост. За "Мултигруп" е важно проектът да тръгне единствено в удобния за нея вид. И тъй като опитът й да окупира българското участие в Бургас-Александруполис е на път да се провали, истерията е съвсем обяснима.
Как се стигна дотук?
Трябва да се признае, че замисълът бе добър и "Мулти" бе взела всички мерки, за да отстрани евентуалните си съперници за контрола върху петролопровода. Още от самото начало организацията на проекта бе възложено на зам.-министъра на регионалното развитие Хасан Хасан. Той нищо не разбира от нефт, но пък е верен войник на ДПС и безропотно изпълнява прищевките на приятелската "Мулти". И най-важното - изобщо не се притеснява, че действията му може да ощетят държавата за сметка на частни фирми. Защото нормалната икономическа логика изисква, когато има такъв стратегически проект, интересите на държавата да са добре защитени, фирмите, които ще го реализират, да се подберат по ясни критерии и най-вече да могат да осигурят финансирането на проекта. Хасан Хасан обаче прави точно обратното. Още от самото начало обяви, че държавата ще играе роля само докато консорциумът от частни фирми се сформира. После тя няма да се меси. Вместо да организира прозрачна процедура за подбор на участниците, той покани няколко избрани компании, които трябваше сами да разпределят дяловете.
-----------каре-----------
Така съвсем "естествено" се оказа, че водеща роля в консорциума ще има фирмата на "Мулти" "Минстрой". Останалите дялове се разпределят между "Газстроймонтаж", "Главболгарстрой" и "Техноекспортстрой". По някаква "случайност" трите фирми са пряко или косвено свързани с "Мулти". Приватизационният фонд на "Мулти" - "Ем Джи елит", държи 26% в "Газстроймонтаж". "Мултигруп" и "Главболгарстрой" участваха с общ консорциум в един от търговете за строителството на каскадата "Горна Арда", а шефът на "Главболгарстрой" Симеон Пешов е член на новото Г-13 - т. нар. клуб "Възраждане", в който водеща роля играе Илия Павлов.
В управата на държавната "Техноекспортстрой" пък е друг приятел на "Мулти" - бившият строителен министър Христо Тотев. Именно той навремето се опита да вреди групировката да строи без конкурс газопроводи чрез договора за цесия на дълговете на "Химко" и "Кремиковци" към "Булгаргаз". Общото между тези фирми е, че нито една от тях не разполага с достатъчно пари, за да финансира проекта - три от тях са собственост на РМД-та, а четвъртата е държавна.
-------------------
По предварителни изчисления той струва около 600 млн. долара или всяка от страните трябва да осигури поне 200 млн. Затова за параван в консорциума бе поканена и "ЛУКойл-България", на която бе отреден минимален процент акции. Т. е. този,
който осигурява парите, няма да има тежката дума
при вземането на решения в консорциума. Едва ли има сериозна компания, която ще се съгласи с подобен сценарий.
"ЛУКойл" обяви, че няма да участва в договорки "на тъмно" и иска ясни правила за подбор на участниците и за разпределението на дяловете в консорциума. Това бе първото зацикляне, което повлече след себе си второ. Отказът на "ЛУКойл" да участва в схемата стресна и останалите фирми, които си дават ясна сметка, че сами няма да могат да се справят с проекта. Те също поискаха да узнаят как министерството е разпределяло дяловете. Накрая дойде и последният удар по плана на "Мулти" - вицепремиерът Костадин Паскалев отсече, че държавата ще запази контрола върху дружеството, а фирмите, които ще участват в консорциума, ще бъдат подбрани по ясни критерии. Това вече дойде твърде много на "Мулти". Групировката със сигурност щеше да се разгневи по-малко, ако Паскалев просто бе лансирал свой фаворит за консорциума, защото така щеше да има база за преговори. Но ясните правила и особено тезата за защита на интересите на държавата
провалят целия "Мулти"-замисъл
Групировката никога не е обичала откритото състезание. Първо, защото това означава да се похарчат пари за нещо, което може да се получи даром. Второ, защото въпреки шумната си рекламна кампания тя не разполага с финансов ресурс да спечели подобна битка. И трето, практиката досега показва, че "Мулти" се държи по-скоро като брокер, а не като сериозен инвеститор. Тя не си пада по дългосрочни проекти, в които възвръщаемостта е бавна, а предпочита да осребри участието си колкото може по-скоро. В това няма нищо незаконно и дори би могло да мине за умна бизнесстратегия, ако не ставаше за сметка на държавата. В случая с петролопровода това може да има тежки последици за България. На практика продажбата дори на минимален процент от българския консорциум намалява българския дял като цяло в проекта. И всички усилия, които бяха положени за защита на равния дял на трите държави, се пропиляват с лека ръка.
В подкрепа на
брокерския замисъл на "Мулти"
говорят няколко факта.
Една от фирмите, поканени да участват в консорциума, си призна, че са я убеждавали да запише по-голям процент акции, отколкото може реално да плати. Обяснението е, че няма да й се наложи да брои парите, защото делът й веднага ще бъде изкупен от други компании, разполагащи с достатъчно средства. От известно време насам пък представители на "Мултигруп" са засилили контактите си с участниците в проекта от гръцка страна. А гръцка банка е пратила оферта на българските фирми, в която не поставя никакви други изисквания за отпускане на заем освен залог на акциите им. За сравнение - авторитетните банки IKB Deutsche Industriebank и "Париба" също предлагат да финансират българското участие, но при съвсем други условия - те искат гаранции, че петролът за тръбопровода е осигурен. Разликата е, че в първия случай целта на банката са акциите, а във втория - възвръщаемост на парите с печалба.
Сценарият на "Мулти" прозира и в противоречивите изявления на Хасан Хасан и особено в аргументите, с които той се противопостави на идеите на шефа си Костадин Паскалев. С мотива, че защитава националните интереси, Хасан се обяви срещу прозрачната процедура за избор на участниците в консорциума и особено срещу възможността акции да бъдат пуснати на фондовата борса. Той наблегна на факта, че избраниците трябва да са български фирми, а не просто регистрирани в България. Интересното в случая е, че в тези критерии се вписва по-скоро "ЛУКойл-България", срещу която е измислено това условие, отколкото предпочитаната от зам.-министъра "Минстрой". Първата има ясен собственик, регистрирана е в България и е най-големият данъкоплатец в страната. Втората е собственост на регистрираната в офшорна зона "Мултигруп", която даже не плаща данъци в България. Разбира се, тези критерии също са доста гъвкави - зам.-министърът е склонен да приеме, че "ЛУКойл-България" е българска, ако фирмата се съгласи да има малък дял в консорциума. Но я третира като чужда, ако претендира за по-голям дял.
Загрижеността на зам.-министъра за националните интереси също е временна - тя се изчерпва с формирането на консорциума. Хасан се обяви срещу всички останали идеи на Паскалев, които биха гарантирали националните интереси в дългосрочен план - споразумението между Гърция, България и Русия да е междудържавно, държавата да контролира българското участие, а компаниите, които ще се включат, да докажат финансовите си ресурси и да не могат да прехвърлят дяловете си на трети страни за определен период от време. Според Хасан логиката трябва да е точно обратната - държавата не трябва да се меси на бъдещата компания, която ще участва от българска страна, а от частниците не са нужни гаранции, че имат достатъчно пари да участват в проекта, нито пък да им се поставят ограничения за препродажба на дяловете.
Обяснението за това поведение също е просто. Всички ограничения, които поставя Паскалев, не се вписват в плана на "Мулти" за бързи печалби. Те ще й попречат да продаде дела си на най-заинтересованите играчи - гръцките и руските фирми, които със сигурност биха платили, за да увеличат дела си, а и да отстранят подобни "дребни" пречки пред стратегическия проект.
Точно затова "Мулти" съвсем открито политизира въпроса за петролопровода. Демонстрацията на топлите чувства между Доган и Илия Павлов трябва да служи за
ясен знак срещу основния враг на групировката
в момента - Костадин Паскалев. Паскалев може и да е шеф на Хасан Хасан, но няма солиден политически гръб, тъй като свързаната с него БСП отказва да припознае правителството за свое. За разлика от него Доган е част от управляващото мнозинство и откритата му подкрепа за "Мулти" не е без значение. Не случайно Паскалев заяви, че окончателното решение за проекта ще вземат правителството и парламентът. Там той би имал по-голям шанс да спечели срещу ДПС и "Мулти".
Всъщност трудния избор ще трябва да направи премиерът Симеон Сакскобургготски, който досега не е вземал страна в спора между министъра и заместника му. Дилемата никак не е лека. От една страна, са очевидните икономически аргументи за защита на държавните интереси. От другата - опасността да си усложни отношенията с единствения верен досега съюзник - ДПС, с чиято помощ успяваше досега да удържи силно разклатилото се на няколко пъти правителство. Залозите са направени. Остава да се види кой ще удари джакпота - държавата или "Мулти".