През 1993 бе съставен (а през 1995 влезе в сила) проектът "Партньорство за мир" (между 27 държави: 16-те от НАТО плюс Русия и други от разпадналия се червен блок). Тогава "Джейн'с" излезе с таблица на военните бюджети - какъв процент от БВП са те в 27-те и в други страни.

Излезе, че в Испания военните разходи са 1.6% от БВП; в Германия - 1.8; в Италия - 2; в Швеция - 2.4; във Великобритания - 3.1; в Израел - 10; в Саудитска Арабия - 13.8.

Красноречиво говореха и процентите, отнасящи се за:

Унгария - 1.6; Полша - 2.5; Словакия - 3.1; Турция - 5.6; България - 6; Албания - 8.3; Афганистан - 15.

И - накрая - не говореха, а просто крещяха процентите за САЩ (4.2) и за Русия (21.5).

Сега никой не ми казва каква ще е цената на евентуалното членство на България в НАТО. До втръсване едно и също: няма безплатен обяд - това е очевидно.

Не вярвам на очевидното от малък, когато ми казаха да не пипам една жица, но очевидно нямаше ток в нея и аз я пипнах.

Исландия е под чадъра на НАТО, без да има военни разходи. Получава наеми за базите на алианса на своя територия. Исландия няма армия. Нито безработица - заетостта се движи между 99 и над 100% (понеже някои исландци работят по съвместителство на повече от едно място).

Гърция и Турция имаха армии, но за да се стабилизират, и те не даваха, а получаваха.

Поомръзна ми и поучаващото "Който не храни своя армия, храни чужда". Сред бедстващите държавици на централноамериканския провлак има едно изключение - Коста Рика. Тя е "малък егалитарен рай на спокойствие и демокрация след революцията през 1948-1949, която ликвидира армията, пренасочи военния бюджет към образованието и създаде патерналистична и силна държава, която може да не е богата, но в която средната продължителност на живота (почти 77 години) е не само най-високата в Латинска Америка, но по-висока и отколкото в Дания" (този цитат е от "The Economist", April 6th 2002).



Като сайънс-фикшън...



Също като сай-фай, политиката е за неща, които могат да се случат: (#1) утре; или (#2) в далечното бъдеще; или (#3) никога.

Чувам, че България щяла скоро да влезе в ЕС. Чудесно - това е вариант #1. Но знаем, че за да ни приемат в ЕС, ние трябва да достигнем 40% от средния за ЕС БВП на глава от населението. Казват ми, че ако в ЕС годишният ръст е 2%, а нашият 5%, ние ще достигнем заветните 40% след 76 години; значи вариант #2 - ще влезем в ЕС в далечното бъдеще. Подскажете ми - по #1 или по #2 ще се развият нещата?

Що се отнася до НАТО, изключвам вариант #2 (далечното бъдеще). По-вероятни ми изглеждат вариантите #1 или #3 (утре или никога).

#1 ще е, ако в края на годината Румъния и България получим покани. Ще обидя вашата интелигентност, ако ви заподозра, че гледате сериозно на дипломатическото шоу по лобирането за НАТО. Шоуто е ординерен маркетинг, който ни внушава, че трябва да се изчервим от гордост, ако ни закичат с четирилъчката.

От ХIII век насам политическите школи поучават: щом някой иска ти да поискаш каквото той иска, и ти кажеш, че го искаш, излиза, че ти си длъжник нему вместо той на теб. После той ще ти каже: плащай! Или - както сега е модерно: няма безплатен обяд.

Вярно, няма. И на Исландия, Гърция и Турция им казаха: вие ни трябвате, ние ви купуваме и плащаме. Правим ви оферта, която вие не можете да отхвърлите.



...и социални примитиви



Натоманията ме плаши - както ентусиазмът за силите на оста Рим-Берлин-Токио навремето. Румъните дори пратиха дивизия на Източния фронт. И само в медиите да е натоентусиазмът, той пак ни поставя в лоша позиция.

Ако ни поканят в НАТО, то няма да е, защото сме се демократизирали или икономически сме цъфнали и вързали, макар че тези неща са много важни. То ще е, понеже сме влезли в геостратегическия разчет на Вашингтон (какъв е той, вече е друг разговор).

Вариант #3 (никога да не влезем в НАТО) е възможен в три случая:

1. Ако възникне троен антитерористичен съюз САЩ-Русия-Израел, неразчитащ на Източна Европа и още по-малко на Западна.

2. Ако в България се развихри първично гражданско общество в хармония с развихрилия се първичен капитализъм. Гражданското общество се родило, когато мъжете казали: грабвайте пушките, да го хванем този негър и да го линчуваме! У нас хората се организират, за да пазят с оръжие реколтата и имотите си.

3. Ако алиансът стане история. Недалеч от Оксфорд има едно местенце, което се нарича Дичли Парк (Ditchley Park). Там периодически има срещи на англоамериканското разбирателство; напоследък с участието на повече националности. На тазгодишната среща в Дичли Парк САЩ предупредиха своите партньори, че Вашингтон може да действа УНИЛАТЕРАЛНО. И тогава "НАТО може да се види извън бизнеса".

Предложете ми по-добър превод на "NATO MIGHT FIND ITSELF OUT OF BUSINESS".