Две държави от еврозоната вече са банкрутирали, а кой е по-корумпиран от разбойническия вертеп България? Председателят на ЕС Унгария гази свободата на печата - както правят Франция и Италия. А Белгия повече не е държава, а е неуправляем безпорядък. Добре дошли в лудницата "Европа".

Европа беше модел за света. От висотата на своите принципи тя поучаваше страни като Турция какво означава прозрачност, свобода на печата и демокрация. Освен това Евросъюзът бе символ на икономическа стабилност и просперитет чрез страните от еврозоната, приели обща валута. Създаваше се впечатление, че се е родила нова велика сила в света.

Сега, през януари 2011 г., европейският пейзаж изглежда драматично променен. Еврото е заплаха за нестабилната световна икономика и извор на евроскептицизъм от Гърция до Хага. Нарушава се свободата на печата като базова европейска ценност и в много по-широк периметър - отвъд Унгария доверието към ЕС е подкопано. Кой в тази лудница е най-ненормален?



Унгария



Първата жертва бе певецът Ice-T (Трейси Мароу). Новият медиен съвет NMHH определи песните му като "покваряващи младежта" и принуди радио "Тилос" в Будапеща да спре да ги излъчва. Заради нарушението си, че ги е пускало преди 21.00 ч., то очаква сега солидна глоба.

Правителството назначи NMHH да следи за "морала" и "обективността" на медиите. Журналистите са заплашени с глоби до 700 000 евро заради нарушения, които са описани много неясно в закона. Новите наказателни мерки се прилагат и към чуждите медии в Унгария.

Новият медиен закон в Унгария предизвика буря от критики в Европа, въпреки че от 1 януари Будапеща е неин председател. Законът гази свободата на словото и заставя журналистите да си налагат автоцензура. Еврокомисарката по медийните въпроси Нели Крус (Холандия) поиска разяснения от Будапеща.

Унгарските журналисти разчитат изцяло на ЕС, защото собствената им борба срещу закона не даде никакъв резултат. Дори преди влизането му в сила те започнаха да дават жертви. Унгарската държавна радиотелевизионна компания свали от ефир още на 30 декември трима журналисти, защото се бяха осмелили да критикуват новия закон.



Гърция



За да получите каквото и да е разрешение за бизнес, нормално е да придружите молбата си с подкуп в плик - факелаки на гръцки. Даването на факелаки в болниците е всекидневие. В белгийски телевизионен репортаж граждани казаха, че една трета от лекарите си искат допълнително заплащане за хирургични процедури, което може да достигне до 20 000 евро при мозъчни операции.

Корупцията е превърната в неизбежно зло от напълно безконтролната бюрократична машина, която впрочем докара страната до фалит. Никой не знае колко държавни служители има в страната и какво точно правят. Политиците се афишират пред избирателите като загрижени да им намерят работа в държавния сектор. Резултатът е изключително тромава държавна администрация, в която служителите се боричкат за подкупи, въпреки че получават много високи заплати като гаранция срещу корумпиране. Според сондажите младите хора не искат да се захващат със собствен бизнес, а търсят по-сигурна и добре платена държавна работа, което е катастрофа за икономиката.

За да излезе от болницата, Гърция ще трябва да се захване на първо място с корупцията. В момента страната се откроява като най-лошия пример в Европа, по-лош дори от България, която е прословуто корумпирана. В последния списък на Трансперънси интернешънъл Гърция е на 78-о място по корупция, по-зле от Колумбия, Китай и Салвадор. Трудно е да се изброят греховете й, защото Гърция е страна, която десетилетия е мамила другите, тя е страна на фалиралите. Данните за бюджетите й са били манипулирани до такава степен, че въпреки експлозивния дефицит функционерите й са продължавали да се пенсионират на 53 години. Правителството обещава да поправи положението чрез драконовски мерки, но ползата е под въпрос.

Никой не иска повече да вярва на Гърция - на първо място финансовите пазари. Състоянието се отразява най-добре в лихвите по държавните облигации: гръцкото правителство обещава 12% по 10-годишните си облигации, докато лихвата по холандските облигации е 3,5%.



Франция



Президентът Никола Саркози ще трябва да прочете наново Декларацията за правата на човека и гражданина, сътворена в собствената му страна. Тя послужи като модел за защитата на човешките права в Европа, но президентът е забравил. Саркози е обладан от авторитаризъм и се държи като деспот от XVIII в., който се отчита само пред Бога. Френският президент си прилича много с италианския премиер Силвио Берлускони по броя на скандалите, в които участва, и по пълното си презрение към правилата на демокрацията, показвано най-добре по отношение на медиите и френските журналисти. Саркози ги определя като "педофили" и "фашисти", когато не ги харесва.

Журналистите се сблъскват с много проблеми, когато се опитват да разследват тъмните страни в поведението на своя президент. Те се оплакват, че са подслушвани, а сп. "Поан" бе претършувано тайно, като неизвестни нападатели му откраднаха компютри и документи. Престижният всекидневник "Монд" обвини френските тайни служби за тези саботажи.

Саркози прилага и други начини за контрол над медиите. Той назначи лично шефа на френската държавна телевизия, а независимият съвет, който изпълняваше тази функция, бе пратен на почивка у дома. Заради неудобни публикации бяха уволнени журналисти от най-гледания телевизионен канал ТФ-1 и от вестника на десницата "Фигаро". Президентът е близък приятел на собствениците на ТФ-1, на "Фигаро" и на левия "Либерасион", както и на други богати редактори. И тъй като Сарко е на власт, поразително много са неговите приятели на висши постове в обществените и "приятелските" медии.

През октомври 2010 г. организацията Репортери без граници класира Франция на 44-то място в света по свобода на печата - доста по-зле от страни като Танзания, Уругвай и Суринам.



Италия



Свобода на печата в Италия? Забравете. Който иска да стане журналист в Италия, обяснява Хауърд Хъдзън от Европейския център по журналистика, трябва да завърши журналистическо училище и да стажува поне две години. После се явява на изпит пред комисия от 14 души, включваща и четирима държавни представители. Италианските журналисти се оплакват, че е трудно да вземат изпита, защото дори допускането до него зависи от "поръчител". Препоръката трябва да произлиза от утвърдена и авторитетна журналистическа организация, а в Италия всички са силно политизирани. Намирането на такъв поръчител означава, че журналистите трябва да са лоялни към него и съответно да не бъдат независими.

Още по-лошо е, че от миналото лято репортерите са заплашени от тежки глоби, ако разследват случаи на корупция, които още не са минали през съда. В Италия съдебните процеси могат да траят и 10 години. ООН и Репортери без граници призоваха Рим да отмени закона. Евросъюзът е забележително мълчалив, въпреки че свободата на печата и медийният плурализъм са гарантирани в новия Лисабонски договор.

Извън законовите ограничения премиерът Силвио Берлускони контролира голяма част от италианските медии: собствените си електронни и печатни медии плюс обществените. Критикуващите журналисти се уволняват. Характерно за Италия е, че там са размити, а понякога са заличени границите между правителството и мафията. Берлускони и компания промениха законите така, че престъпниците - и те самите - да бъдат недосегаеми. Подкопаха съдебната система до такава степен, че тя трудно функционира.

Премиерът управлява страната, както кръстник на мафията се разпорежда със своята фамилия: вижте американските дипломатически шифрограми в Уикилийкс, които го описват като безполезен и слаб лидер, чиято власт се крепи върху корупция и приятели от мафията. Миналия ноември съдът в Палермо определи като доказан факт срещата през 1975 г. на Берлускони с босове на мафията. И въпреки това той оцеля при вот на недоверие благодарение единствено на подкупи и заплахи, както свидетелстват негови опоненти.

Италия е една от най-болните държави в ЕС. Тя заема 67-о място в класацията по корупционен индекс на Трансперънси интернешънъл. Македония, Гана и Турция имат по-добра класация. По индекс за свобода на печата Италия бе поставена на 49-о място през октомври 2010 г.



Белгия



"Белгия повече не функционира, Белгия е провалена държава", каза фламандският националист Барт де Вефер, цитиран неотдавна от немското сп. "Шпигел". Повече от 200 дни продължават усилията да се състави ново правителство. В държавата, която вече не е държава, се водят преговори на фона на несигурно бъдеще и все повече се засилват спекулациите за разцепление поради загуба на контрол. Главният проблем е по-голямата финансова автономия на Фландрия и Валония. Такова е желанието предимно на фламандците. Френски говорещите социалисти начело с Елио ди Рупо се опитват да сложат спирачка, защото се страхуват от по-нататъшно обедняване на Валония и Брюксел.

Проблемите на Белгия могат да донесат неприятни последици за публичните финанси. Рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" понижи кредитния рейтинг на страната и вероятно той ще продължи да пада, ако скоро не бъде съставено правителство. Това означава, че с високия си държавен дълг Белгия се устремява към групата на южните европейски държави.