Посланик Джеймс Уорлик е застъпник на агресивното правосъдие и не пропусна да направи тезите си публично достояние. |
Но ето че американският посланик Джеймс Уорлик вчера посети главния прокурор Борис Велчев, за да изрази своите притеснения относно развоя на някои знакови дела у нас. Дипломатът визира решения по дела срещу някои фигури, "които са с не толкова добра слава и които по един или друг начин бяха пуснати на свобода или под домашен арест". Уорлик дори бил чул граждани да говорят,
че "тези лица като че ли стоят над закона"
И след срещата си с обвинител №1 американският посланик обяви, че тези дела ще бъдат преразгледани.
"Не е моя работа да споменавам конкретни дела, но всички знаят за кои небезизвестни личности става дума и които в момента са на свобода", заяви дипломатът. Но не е трудно да се досетим, че става дума за оправдателните присъди на Маргините и братя Галеви, както и за пускането под домашен арест на Алексей Петров, обявен от управляващите за глава на българския "Октопод". Когато Петров бе арестуван преди година, посланикът пръв публично поздрави премиера Борисов.
Уорлик дори изрази надежда знаковите процеси да бъдат разследвани агресивно, както "трябва да се случва с всички такива подобни дела". Всъщност той на няколко пъти спомена думата агресивно, но говори и за справедлив процес, след като "всички факти, свързани с едни такива дела, да бъдат сведени до вниманието на съответните съдебни инстанции".
От думите на дипломата така и не става ясно всъщност кого критикува. МВР - за това, че не събира достатъчно доказателства? Прокуратурата - че не ги представя в съда? Или пък съда - че не ги приема или не ги обсъжда? Но не може да не се забележи, че стрелите са основно насочени към прокуратурата и съда. Нещо, което
повече прилича на сляпо доверие към МВР и ДАНС
А основното в правосъдието са справедливостта и доказателствата. И когато ги няма, тогава правосъдието се изражда - или в корумпирано и снизходително, или пък в агресивна полицейщина. Безспорно еднакво вредни. А иначе са стари принципи, важащи с пълна сила и в САЩ. Като този, че е по-добре стотина виновни навън, отколкото един невинен в затвора. И този, че всеки е престъпник само ако срещу него има влязла в сила осъдителна присъда.
В случаите с разследването срещу братята Маргини и Галеви, както и срещу Алексей Петров няма влезли в сила присъди. Прокуратурата сдържано отбеляза, че е протестирала оправдаването им пред следващата инстанция и не става дума за ревизия на дела в съда. А за Петров още няма обвинителен акт.
Едва ли има честен българин, който да не иска да види организираната престъпност зад решетките. Заедно с корумпираните политици, министри, депутати, консултанти и чиновници. Но цивилизацията е избрала това да става чрез правосъдието, а не с шумни арести и улични разстрели.
Затова и във всяка държава, включително и в България, има огромна армия от служби, МВР, прокуратури. Те са призвани да залавят престъпниците и да доказват тяхната вина в съда. На тях им се отпускат милиарди от държавния бюджет, инвестират се огромни средства за образование, здравеопазване, култура и социални дейности. За да може с този огромен ресурс да се гарантира, от една страна, че престъпността ще бъде наказана, а, от друга - че това ще става справедливо и с достатъчно доказателства.
Сега основната боксова круша и оправданието на властта е съдът
Това обаче ще е до време. Защото е естествено всеки да попита къде са доказателствата. Или ако службите, МВР и прокуратурата твърдят, че такива има, ще трябва техни представители да кажат ясно кои са те. И това не става с общи приказки и хвърлени в пространството обвинения. Съвсем наскоро един случай мина между другото. Става дума за зверското убийство на жена в парк в Пловдив. Два дни след него МВР шумно се похвали, а прокуратура припяваше как е хванат убиецът - местен клошар. Направил самопризнания и имало достатъчно доказателства. Няколко месеца по-късно стана ясно, че неговото ДНК не съвпада с откритите на местопрестъплението следи. Може би клошарът си е наел скъп адвокат? Или е подкупил съда? А може би е част от организираната престъпност и е подкупил експертите, за да не му съвпадне ДНК-то?
Дори само един такъв случай е достатъчен, за да покаже, че
агресивното поведение и разследване -
така както се прави тук, не води до нищо добро. Особено когато е гарнирано с пропагандни трикове и с обвинения единствено към съда. Арестите трябва да стават само при налични доказателства, а не за да се осигури време и комфорт за търсенето им. Защото няма по-лошо от излъганото обществено доверие по дела, които после катастрофират в съда. И то без МВР и прокуратурата да могат да дадат сносно обяснение къде са им доказателствата.
Така че, щом американският посланик предпочита да участва във всекидневната работа на правораздавателните органи, е по-полезно не да призовава към агресия в разследването, а да обърне първо внимание на службите, вътрешното министерство и държавното обвинение, че цивилизованите правосъдни системи се движат по доказателства, а не по слухове и секретни сигнали за престъпления. И когато се твърди, че съдът е корумпиран и не отчита дадените му доказателства, изходът е само един - посочване на тези магистрати с имена и, уви, пак с доказателства. Останалото е политиканстване и полицейщина.