Някои норми на изборния кодекс са "откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години". Това е записано в мотивите, с които президентът Георги Първанов наложи вето на приетото в края на миналата година ново изборно законодателство. Констатацията му е напълно и безусловно вярна.

Само дето във ветото Първанов не атакува текстовете, които са наистина най-голямото отстъпление. Вместо това се съсредоточва върху такива, които съществуват вече 3 години и които досега не е критикувал по толкова категоричен начин. Най-голямо е президентското възмущение за регламентираната в кодекса уседналост. Тя обаче



бе възприета като принцип през 2007 г.



и промените, наложени от ГЕРБ, не са чак толкова големи. Както и досега, за евровота уседналостта е 3 месеца, а за местните избори скочи от 10 на 12 месеца. Странно е защо Първанов чак сега се сети, че изискването за трайна връзка между гласуващия и съответното населено място в някаква степен е логично за кметските избори, но за европейските не може да бъде обосновано с този мотив. Вярно е, че и през 2007 г., когато уседналостта бе въведена за първите европейски избори, президентът също изказа възражения срещу нея, но все пак не наложи вето.

Според кодекса за местните избори избирателят вече трябва да има постоянен и настоящ адрес в рамките на страната, докато сега се искаше постоянен или настоящ. Според Първанов този текст е неработещ, защото е възможно гласоподавателят да има постоянен и настоящ адрес в една община или населено място, но да не живее там. Да, така е. Но със съюза "или" текстът беше още по-неработещ. Въпреки това Първанов не е възразявал срещу него. Същото важи й за напомнянето, че Венецианската комисия към Съвета на Европа препоръчва срокът за уседналост да не превишава 6 месеца. Тази препоръка важеше и през 2007 г. Според Първанов е необосновано избиратели, които са променили адресната си регистрация в срок, по-малък от 12 месеца преди изборите, да гласуват на предишния си адрес. Преди 3 г. регламентът беше същият, само дето срокът беше 10 месеца. Дори в първоначалния вариант на тогавашните промени в Закона за местните избори онези, които бяха сменили личните си карти в рамките на тези 10 месеца, реално нямаше да могат да гласуват нито на стария, нито на новия си постоянен адрес. И по този въпрос президентът си замълча.

Отмяната на избора на районните кметове и вдигането на прага за брой жители, при които едно населено място може да избира кмет, също са сред мотивите за ветото на Първанов. Тези въпроси обаче винаги са били дискусионни и



всяка партия подхожда към тях, водена от своя интерес



В случая държавният глава откровено обслужва интересите на БСП. Социалистите знаят, че е почти невъзможно да спечелят кметско място в най-големите градове и затова се надяват да изкопчат поне някой районен. А малките населени места винаги са били считани за червени бастиони.

Ако Първанов наистина е загрижен за отстъпленията, които управляващите правят от досегашните постижения в изборния процес, първото, което трябваше да атакува е отмяната на интегралната бюлетина за парламентарните избори. Връщането на отделните бюлетини със сигурност ще върне и някои стари практики от близкото минало - "индиански нишки" и пр. Аргументът за връщането на отделните бюлетини е, че нововъведеният преференциален вот изисква да се изпишат имената на всички кандидати на всички партии. И тогава интегралната бюлетина става прекалено дълга. Аргументът е несъстоятелен и при наличие на политическа воля има техническо решение. Първанов със сигурност знае това и съвсем спокойно можеше да наблегне на него във ветото си. Въпреки че пак щеше да е непоследователен. Защото през 2009 г. за евровота тогавашните управляващи не въведоха интегрална бюлетина със същите аргументи, с които сегашната власт не го направи за изборите за НС. Тогава Първанов не възрази и по този въпрос. Но ако сега го беше направил, тази му непоследователност вероятно щеше да бъде подмината от общественото мнение. Защото интегралната бюлетина във вота за депутати настина беше едно от най-големите постижения на нашенския изборен процес.

Още повече че преференциите най-вероятно няма да проработят, тъй като приетият праг от 9%, при който избирателите ще разместват листата, е по-висок, макар и с малко, от границата 5-7%. Именно тази граница препоръчваха експертите и на всичкото отгоре



това бе и предизборното обещание на ГЕРБ



Първанов винаги се е представял за защитник на мажоритарния вот и имаше чудесна възможност отново да го направи във ветото си. Но и този въпрос подмина.

От всички аргументи на Първанов става ясно едно - той определено не е загрижен за доброто ни изборно законодателство. Президентът продължава да поддържа линията на пръв опозиционер срещу ГЕРБ, очевидно смятайки, че тя му носи дивиденти. Но в случая изпадна в смешната ситуация да налага вето на текстове, които де факто съществуват от времето на Тройната коалиция, на която той бе архитектът. С ветото си той обслужва БСП и прави реверанс към ДПС, които са му верни поддръжници и избиратели.

Единственият реален резултат от ветото е, че в парламента предстоят още ден-два дебати върху изборния кодекс. За съжаление обаче те няма да бъдат върху наистина важните за обществото текстове.