През есента премиерът Бойко Борисов обясняваше как трябва да изтърпим до 1 януари и ще усетим благотворните ефекти на здравната реформа. Тогава обаче здравният министър беше друг, бъдещето на реформата - също. Дни след 1 януари министърът е различен, приоритетите - и те, и дори министър-председателят не обещава нищо. Вероятно защото основните реформи са отложени за най-рано 2012 г. - закриване на болници, налагане на задължителна здравна карта, електронни карти на пациентите, диагностично свързани групи.

Но съвсем няма да е коректно да твърдим, че промени тази година няма да има. Напротив - ще има. Само че те заплашват да вземат главата на поредния министър, тъй като вместо да подобрят условията за лечение, ще затруднят достъпа на пациентите до медицинска помощ. През 2011 г. реформите ще са две - в спешната помощ и в реда за отпускане на лекарства за онкоболните и пациентите на хемодиализа. И двата сектора имат остра нужда от подобрение, но едва ли по начина, по който са замислени промените.

От 10 години насам, с появата на личните лекари, се появи и ново основно понятие - неотложна помощ, което почти никой не може да дефинира, но за сметка на това то е ангажимент на джипитата, при това денонощно. Неотложната помощ е различна от спешната, която пък се предоставя от "Бърза помощ" и болниците и би трябвало да е безплатна и достъпна за всеки гражданин. Разликата между двете е ясна само за лекари, но обикновено пациентите трябва сами да я правят. В резултат хиляди болни



разбират дали са спешни или неотложни по емпиричен път -



със звънене по телефони и обикаляне на болници и поликлиники. Нещата добиха малко по-организиран вид преди няколко години, когато здравното министерство реши да дава на болниците по 20 лв. на прегледан спешен пациент, който обаче не е имал нужда от хоспитализация. Паралелно с това клиниките отвориха и спешни портали, които осигуряват 24-часов достъп до медицинска помощ. Отделно разположението на личните лекари беше регламентирано и те вече могат да дават консултации и по телефона в извънработно време. За да си осигурят сън, джипитата сключват договори с медицински центрове, които поемат пациентите им през нощта и по празници, или се обединяват в групови практики, в които се дават дежурства, но по телефона, а не на място в кабинета.

Така в общи линии в големите градове болниците поеха и спешността, и неотложността. В малките населени места проблемът си остана и там на първа линия са отново джипито и "Бърза помощ". За да получават повече пари от здравната каса, болниците започнаха да хоспитализират повече "спешни" пациенти, отколкото е необходимо. През последната година скочи с 50% и броят на прегледаните спешни пациенти в болниците - до близо 900 000. От министерството обясниха ръста отново с желанието на лечебните заведения да източват бюджета и обявиха, че само 30% от преминалите по тази линия пациенти са били наистина спешни.

През 2010 г. обаче броят на неосигурените българи скочи на рекордните 2 милиона души. Напълно нормално е тези хора да търсят медицинска помощ, която няма да им бъде отказана поради липса на осигуровки, и тя е точно в спешните портали на болниците. Освен това е напълно нормално и т.нар. неотложни пациенти да идат в болницата, а не да търсят личните си лекари. Кой търси джипи при прорезна рана? А и все пак болницата е мястото, в което има лаборатория, рентген и цялата нужна апаратура и специалисти, за да се прецени дали човекът е действително спешен, или не е. Което логично води и до отговора какво трябва да се прави с неотложната помощ - тя да се дефинира, да стане държавна грижа и да се оказва от държавните структури - "Бърза помощ" и болниците. За това обаче са нужни нова организация, контрол и пари.

И понеже те са непосилни, здравното министерство реши точно обратното. За пръв път догодина болниците ще имат



лимитирани бюджети за преминалите спешни пациенти,



които не са имали нужда от хоспитализация. Досега те приемаха всички дошли. Освен това, за да не се източва бюджетът, от МЗ първоначално обявиха, че парите ще са с 50% по-малко от тази година, а после размислиха и твърдят, че намалението няма да е наполовина, без да е ясно колко всъщност ще е. Останалите пациенти не се смятат за спешни, а за неотложни или направо за хипохондрици и те могат да търсят личните си лекари. Джипитата пък, за да поемат този контингент, могат да правят групови практики и да дават нощни дежурства, срещу което да получават допълнително пари - 11 ст. на месец за всеки записан при тях пациент.

Лекарите, естествено, реагираха и обявиха, че не възнамеряват да се групират. Няма личен лекар, който за малко пари да дава сам нощни дежурства в неохраняван кабинет, в който може да дойде всеки. При това който и да дойде - общопрактикуващият няма нито апаратура, нито колеги специалисти, с които да прецени спешен ли е пациентът или неотложен, камо ли да му помогне по друг начин, освен да викне "Бърза помощ" или да го прати в болницата. Затова джипитата, както и досега, ще работят с медицински центрове или в практики, в които няма нощни дежурства. Или с никого. А пациентите им, както досега, ще търсят предимно болниците.

Те, от своя страна обаче, вече няма да приемат всеки. За да пестят лимит, болниците ще връщат колкото може повече пациенти, обикновено с обяснението, че неотложната помощ е работа на личните им лекари. Бързо ще се стигне до старата ситуация



пациенти да си плащат, да обикалят по цели нощи



и, естествено, рано или късно някой ще пострада сериозно. "Бърза помощ" ще се натовари допълнително, което също ще доведе до липса на линейки и адекватна реакция при действително спешни случаи.

Още по-неудачно е решението на МЗ догодина да прехвърли доставките на препаратите за рак и хемодиализирани пациенти на болниците. Този проблем също е от години и е създавал главоболия на не едно правителство. Министерството така и не се справи със задачата да прави централизирани търгове и да доставя лекарства на лечебните заведения. Постоянно болните се оплакват от липсата на едно или друго лекарство, като проблемът може да възникне във всяка брънка на веригата. Недостигът може да се дължи на лошо планиране на нужните количества от МЗ. То или купува прекалено малко лекарства, или прекалено много - обикновено с корупционна мотивация. След това комисията в МЗ, която решава дали да се отпусне или не скъп медикамент на даден пациент, може да се забави, а болният да чака с месеци. Търговецът може да забави доставката. На финала, но съвсем не на последно място, корупция цари и в самите отделения за химиотерапия - поименно отпуснати лекарства не се дават на съответния пациент, а се продават на друг, ненужно се изписват предимно скъпи терапии и т.н. Отдавна е ясно и какво трябва да се направи - системата на търговете да се отмени, лекарствата да се поемат от здравната каса, която плаща за изписан и получен медикамент, а не планира в началото на годината нужните количества. Това обаче струва повече пари, отколкото държавата дава в момента, и изисква стриктен контрол.

От МЗ обясняват, че и това ще стане през 2012 г., като догодина пилотно към касата ще минат само някои препарати - за хормонална терапия при рак и за редки болести и състояния след трансплантация. Дотук добре. През 2011 г. обаче, вместо да реши проблема с доставките, министерството просто ще го прехвърли на болниците. Което ще доведе до още по-драматични липси на лекарства,



но този път виновни ще са лечебните заведения, а не МЗ



Първо - всичко, което министерството не може да направи - добро планиране, търгове и отпускане на лекарства без корупция, важи в пълна сила и за болниците. Второ - това, което МЗ иска, противоречи на здравия разум и пазарната логика. Ведомството ще задължи лечебните заведения да купуват лекарства на цени, не по-високи от тези, които МЗ е постигнало при търговете тази година. За търговците и производителите е едно да се явят на един-единствен търг за доставки за цялата страна, а съвсем друго - на 60 малки търга, за доставки понякога на 4-5 опаковки, които освен това са длъжни да осигурят в болницата до 24 ча, след като са поискани. Резултатът е ясен - търговците или няма изобщо да се явят на търговете в по-малките болници в провинцията, или ще доставят, но на по-високи цени, т.е. по-малки количества. Ако пациентите не са доволни, ще трябва да съдят болниците, а не МЗ.

Реакцията на управляващите е лесно предвидима - след третия протест на онкоболни и след третия репортаж по телевизията за пациент, ненамерил медицинска помощ, здравният министър ще бъде сменен. И единственото, което ще опита да направи новият, ще бъде да върне предишното статукво. Обещаното подобрение ще си остане за някой друг 1 януари.