Служители на UNAMID в Дарфур носят урни с бюлетини за референдума. Представителите на ООН са един от възможните канали за установяване на връзка с похитителите на тримата българи. |
България за кратко поддържаше мисия в Хартум на ниво временно управляващ от 2005 до 2008 г. Равнището на дипломатическото представителство много често определя ефективността на една мисия. Колкото по-висок е статутът на едно посолство, толкова по-вероятно е то да има възможност за пряк контакт с висшия ешелон на държавата и за положителни резултати. Сигурно е, че бързото затваряне на сравнително младата мисия в Хартум отразява
колебливия характер на българската външна политика
към най-голямата страна в Африка.
Точно когато си мислим, че съперничеството между идеологии е отживяло времето си, новата многополюсна система ни налага участие в ново съперничество за влияние. След комунизма българската дипломация се превърна в тих наблюдател на процесите в Третия свят. От епизодичните срещи на нашите дипломати с африкански лидери останаха само снимките им, които внасят екзотика в кабинетите им. Когато България затваря мисиите си из Африка, други като Турция, Индия и Бразилия отварят нови с намерение да увеличат не само присъствието си, но и влиянието си на континента.
При тези обстоятелства България трябва да вземе предвид следните факти и да направи конкретни тактически ходове.
Судан като английско-египетски проект е квазидържава,
чиято политическа система е изкуствено създадена. Суданската криза е породена от редица фактори, произтичащи от порочно заченатата независимост. В последните 50 и повече години Судан не е в състояние да обедини различните си кланове и етнически групи. В навечерието на независимостта през 1956 г. двете основни етнически групи в Судан нубите (местни африканци) и арабите не се разбират за формата на новата държава и конституция. Това води до религиозно разделение на Судан на две: южна и северна. В резултат на тези неблагоприятни развития, пред които са изправени различните етнически племена, Судан се превръща в бойно поле на дълги ожесточени конфликти. Въпреки намеренията за политическа либерализация и дадените обещания през годините Судан си остава нестабилен с многобройни военни режими, дошли с преврати (1958-64; 1969-85; 1989), които изразяват отказа на военните да дадат шанс на избрани на власт граждански партии да реформират страната.
След военния преврат през 1989 г. Омар Башир е наложен от воените като президент и оттогава държи под контрол ключовите петролни запаси в страната. Президентът безапелационно спечели президенските изборите на 11-13 април 2010 г. и така узакони своето присъствие във властта. Победата на Ал Башир на изборите не беше изненада, а по-скоро дългоочаквано приключване на
сагата кой управлява законно
в Судан. Управляващата партия Национален конгрес (ПНС) силно разчиташе на гласовете от размирната област Дарфур и на номадските племена в центъра на Судан, за да спечели изборите. За да си подсигури победата в Дарфур, Ал Башир не даде изборни права на милионите вътрешно разселени лица по лагерите (около 2,3 милиона души).
Южен Судан, населен предимно с християни, е първата провинция, която открито застава срещу политическата маргинализация. Това довежда до две кървави граждански войни между суданската армия и бунтовнически групи от Юга. Въпреки че военната подкрепа за Южен Судан е ограничена, тя успява да привлече вниманието на международни организации, САЩ, Франция и Великобритания, а дори и известни личности като Джордж Клуни, Джими Картър и Джон Кери, и да започне международен дебат за бъдещето на Судан. Впоследствие, през 2005 г., мирното споразумение, известно като Общото мирно споразумение (ОМС), е подписано в Найроби, Кения. То дава на Южен Судан правото на собствени въоръжените сили и възможност за референдум за отделянето на Южен Судан заедно с провинциите Абией, Сини Нил Щат и Южен Кордофан. Трите провинции притежават повече от половината разкрити нефтени запаси на Судан и са в центъра на конфликта между Юга и Севера. Съгласно споразумението те трябва да проведат референдум, но не за самоопределение, а за присъединяване към Юга или към Севера. Хартум бави референдума, като не запълва със свои членове избирателната комисия. Сигурно е, че Хартум ще уважи изхода от референдума в Южен Судан и че отделянето на Юга ще бъде признато от международната общност.
Има ли България обективна информация какво става в Судан? Освен нашите стратегически партньори като ЕС и САЩ държавата трябва да потърси алтернативни източници, които биха могли да съдействат за благополучна развръзка с отвлечените българи.
Ето няколко възможности:
1. Правителството на Судан
От съобщението на Външно министерство по незнайно каква причина не стана ясно дали е направен опит за връзка със суданското външно министерство. Президентът Омар Башир независимо от международната заповед за неговия арест заради геноцид и изправяне пред Международния наказателен съд в Хага си остава ключова фигура в Судан и в региона. Важно е да се знае, че лично той помогна за освобождаването на унгарския служител на мироопазващата мисия на ООН и Африканския съюз, който беше отвлечен през октомври 2010 г. в суданския регион Дарфур.
2. Китай
През последните години се забелязва засилено участие на Китай във вътрешнополитическите решения на Судан като опит за противотежест на западната хегемония в региона на Африканския рог. Китай е предпочитан партньор в Африка от ЕС и САЩ, тъй като е готов да инвестира много без никакви политически условия. Пример за затвърждаващите се политически и икономически отношения бе подарък от Китай, който построи модерна сграда на Африканския съюз в Адис Абеба.
3. UNAMID (Мисията в Дарфур на Африканския съюз и ООН)
Тази мисия, която има към 10 000 миротворци, първа съобщи за отвлечените българи. От съобщението на Външно министерство остава неясно защо е направена връзка с UNMIS в Хартум, а не с UNAMID, след като UNMIS нямат мандат в Дарфур, където бяха отвлечени тримата българи. Наложително е да се поддържа връзка със силите, които са на място.
4. Африкански съюз (АС)
Организацията, която отговаря за мира и сигурноста в региона, е АС. Създадена през 1963 г., тя е все по активна при решаването на ключови проблеми на континента. Външно министерство може да открие в нея човек, който пази топли чувства от България - а това е специалният представител на АС в Дарфур Салим Салим, бивш министър-председател и министър на външните работи на Танзания, който е бил с президента Джулиус Ниерере на официално посещение в България през 80-те години на миналия век.
5. Чад
Не е тайна, че много от военните формирования в Дарфур като Движението за справедливост и равенство, Движението за освобождение и правосъдие на Судан и групировката Джанджавид са щедро финансирани от Чад. От самото начало през 2003 г. те използват различни военни тактики да разпръснат местните християнски общности. Поради тази причина части от Дарфур са именно под техен контрол.
Не е нужно човек да е пророк, за да предскаже, че Западът и новите изгряващи играчи от Азия и Латинска Америка рано или късно ще се сблъскат за икономическо влияние, и то не къде да е, а в Африка. Много от тези страни съумяха да се отворят и адаптират към световните пазари и да запазят своята конкурентоспособност и жизненост. По време на Студената война те бяха причислявани към Третия свят, но сега Индия, Китай, Бразилия и Мексико догонват големите индустриални страни чрез висок икономически растеж. Българската стратегия за Африка не трябва да се ограничава само в общата европейска политика, а може да запази и някои национални ориентири. Страната има стари приятелства, които не бива да загърбва, защото точно в деликатни моменти може да й свършат работа.