CV, резюме, автобиография... Както и да го наричаме, много млади професионалисти са го превърнали в смисъла на живота си. Списъчето със служебни и лични качества и успехи вече се пише не от първи курс в университета, много често грижата за съдържанието му започва още преди пубертета.

В съвременния свят се приема, че бокс офисът на един филм е право пропорционален на парите, инвестирани в рекламата му. Съвсем не е обичайно една трета от зрителите на една прожекция да останат след финалните надписи и дълго да дискутират видяното. И въпреки това точно това се случва с "Надбягване за никъде" - филм за тъмната страна на детството, прекарано в попълване на CV-то. Няма да намерите трейлър на тази лента, но въпреки това сред определен контингент родители тя е станала направо задължителна за гледане.

"Надбягване за никъде" измерва тежестта от десетките часове домашна работа и извънкласни занимания, хвърлени върху децата от учители, родители, треньори с болни амбиции. "Всеки очаква от нас да бъдем супергерои", казва във филма един гимназист от последния курс. Момиче разказва как с приятелките си разменят рецепти за психостимуланти, които да им помогнат да се справят с предългата си програма - "не е лесно да си вицепрезидент на випуска, да играеш в отбора по футбол и да смогнеш с домашните".

Във филма има всякакви истории - момчета, които напускат гимназията, защото не издържат на напрежението; момичета с проблеми, от които безсънието е най-лекият; деца, за които преписването се е превърнало в самостоятелна дисциплина. "Когато успехът се дефинира от високите оценки, резултатите на тестовете, трофеите - обяснява един детски психолог - можем да бъдем сигурни, че ще имаме неподготвени, апатични, изтощени и в крайна сметка болни деца."

Авторката на "Надбягване за никъде" Вики Абълийз е дебютант в правенето на филми, но ветеран в родителството. Захваща се с темата, когато връщат дъщеря й от училище със стомашни болки. Диагнозата - стрес. Днес филмът вече има 6.3 млн. долара приходи, влезе в ТОП 20 на най-успешната документалистика, а героите му бяха гости на Барак Обама.

Абълийз е убедена, че всички злини на съвременната образователна система се коренят в тестовете. Според нея просветата дерайлира именно заради тази форма на изпитване, а всички експерти, ученици и учители във филма казват, че тестовете ограничават образованието и унищожават творческия заряд и независимото мислене. Днес работодателите се оплакват, че най-младите им служители са оперирани от каквато и да било инициативност. Преподавателката от Станфордския университет Дениз Поуп твърди, че Калифорнийският университет праща половината си първокурсници на опреснителни лекции, макар че всички те пристигат със "звездни" оценки. Децата просто не съумяват да задържат назубрената информация.

Главните герои на "Надбягване за никъде" естествено са градски семейства, привилегировани деца от най-добрите училища. Впрочем тук училището не е единственият злодей. Да вземем например училището в Ню Канаан, Кънектикът. То следва философията на "цялостното дете": "Ценим въображението и любопитството на децата и уважаваме детството като неделима част от живота". Само че същите тези "цялостни деца" са подвластни и на ценностите на общността, поради което детството им е белязано от тренировки в местния отбор по хокей на лед, които приключват в 10 вечерта.

Или да си представим, както ни кара един учител от филма, училище, където над входа е сложено мотото "Грешките тук често се допускат". Никой няма да се запише, нали? А защо не? Уви, приемаме с по-леко сърце ежедневието детето да учи до среднощ за теста на следващия ден. Защото колкото и да се питаме какъв е смисълът от всичкото това изпитване и напрежение, никой родител не би се съгласил заради по-малкото домашни и наказания детето му да се провали още преди входния изпит за гимназията. Затова тук спешно трябва да започне задълбочен дебат.



Да преосмислим отношението си към успеха

Алфи Кон, автор на над 10 книги в областта на образованието и човешкото поведение. Сред тях са "Наказани от наградите" и "Митът за домашната работа"



Учениците са подложени на умствен и психически тормоз, защото натискът за академични успехи им оставя малко пространство за изследването на идеи. А да постигнеш нещо е много различно от това да научиш нещо. Никой родител не бива да поставя на карта любовта на детето към знанието срещу приемането му в най-елитните университети. Затова първо трябва да преосмислим отношението си към успеха и дългосрочните цели за нашите деца и след това да променим онези училищни политики, които създават или влошават проблема. Много родители непрекъснато амбицират децата си с най-добри намерения и с такова удоволствие се къпят в отразения блясък на техните постижения, че не виждат пораженията. "Малцина родители - казва Ерих Фром, имат куража и свободата да се вълнуват повече за щастието на своите деца, отколкото за техния успех". Често едно цяло детство е дадено в жертва на безмилостния режим на подготовката за Харвард. Ето какво трябва да направят преподавателите:

- Безсмисленото съревнование учи децата, че всеки друг се явява пречка пред техния собствен успех. Различните награди и класации могат още утре да бъдат отменени, без това да попречи на добрата подготовка на децата.

- Абсурдните количества ненужна домашна работа принуждават децата да карат втора смяна, дори когато са прекарали цял ден в училище. За щастие тук има все повече преподаватели, които напълно се отказват от домашните и получават отлични резултати.

- Часовете за напреднали (в САЩ децата в гимназията имат право да посещават часове за напреднали, в които се преподава материал от началните курсове в университета, у нас има подобна практика в националните училища - б.ред.) обикновено представляват най-лош вид преподаване по учебник и наливане на факти в главите на децата. Много училища вече осъзнават, че по-трудното невинаги значи по-добро и се отказват от тези програми.

- Все повече университети в САЩ - вече около 830, престанаха да изискват положен изпит SAT или ACT. Много смели просветни дейци заменят точките с по-малко деструктивни форми на оценяване.



Какво стана с детството?

Карла Хемпхил е редактор в "Новото училище" и основател на сайта Insideschools.org. Тя публикува и справочника "Най-добрите основни училища на Ню Йорк"



Родителите и училищата трябва да ограничат извънкласните занимания и да не допускат часове и уроци с материал за напреднали. Непрекъснато трябва да си напомняме, че характерът на едно дете е точно толкова важен колкото и оценките. Има достатъчно добри университети и за младежи, които нямат шестици отгоре до долу. Уви, всеки родител, който чете вестници, знае, че много богатите стават по-богати, а за всички останали доходите не помръдват. Именно това подклажда страховете им, че без елитна гимназия и супер елитен университет, отрочето им ще се принуди да продава хамбургери.



Домашните влошават постиженията

Харис Купър е ръководител на катедрата по психология и неврология на университета Дюк. Автор е на книгата "Битката за домашните".



От родители и деца чувам ужасии за домашни, които отнемат по 5-6 часа на ден. Над определено количество домашна работа положителният ефект изчезва и дори може да се обърне в негативен. С моите колеги сме анализирали десетки изследвания по въпроса полезни ли са домашните и в какво количество. Те показват, че домашната работа може да подобри успеха на детето. Такава връзка се открива в 3/4 от случаите. Но същите резултати подсказват, че над определено количество домашни положителната връзка се разпада.

Колко трябва да е домашната работа? Според Националната асоциация по образование децата от предучилищна до втори клас трябва да работят над домашните си между 10 и 20 минути, тези от трети до шести - 30 до 60 минути. В гимназиалния курс се приема, че за всеки предмет се полагат 30 минути домашни с изключение на тези за напреднали. Просветни експерти предлагат следната формула: умножете класа на детето по 10 минути и ще получите приблизителното време за домашна работа на ден. Това правило отговаря и на нашите изследвания: умерено количество домашна работа помага на децата от основните класове да си изградят учебни навици и да развият умения чрез практика. При следващите класове точката на насищане е 90 минути на ден. В гимназията положителната тенденция се покачва докъм 90 минути-2 часа и половина, след което започва да спада.

Защитниците на домашните твърдят, че те изграждат учебни умения у децата, развиват самостоятелното учене и отговорността. А родителите така могат да следят какво става в училище.

Опонентите обаче казват, че домашните увеличават отегчението и намаляват свободното време за занимания, които учат детето на важни житейски умения. Освен това родителите могат да станат твърде ангажирани в домашните - да притискат детето и да го объркват. Така че трябва да се избягват крайностите - всички деца печелят от домашните, но почти не се е чуло някое да спечели от дългите часове, прекарани в учене.



Трябва да променим темпото на учебния ден

Дениз Поуп е преподавател в Станфорд



Училищата обикновено винят родителите, че притискат твърде много децата си, родителите пък хвърлят вината на училищата, а самите ученици често са изключени от този диалог. Именно затова в Станфорд започнахме проект, в който се опитваме да съберем всички страни на едно място.

В резултат на съвместните ни усилия някои училища отложиха началото на часовете за по-късно и отпуснаха повече свободно време на децата, за да забавят темпото на учебния ден. Работата ни с над 100 школа показва, че когато учениците знаят, че преподавателите се вслушват в думите им, готови са да им помогнат с домашните, те са по-ангажирани с учебния процес, рядко преписват и нямат признаци на стрес и здравословни проблеми. Училищата могат да създадат обстановка за такова взаимодействие с повече часове тип "час на класния", в които могат да се обсъждат лични въпроси, да се работи по организацията на учебния процес и пр.

Стресираните ученици често не са ангажирани в ученето, не намират уроците за смислени или ценни, назубрят материала и после го забравят. Фокусират се повече върху оценките вместо върху самото учене.

Много училища в нашия проект откриха, че с промени в ежедневната програма и училищния календар успяват да постигнат най-големи резултати с децата. Голяма част от тях замениха традиционната програма от 7-8 часа с блокове и модули, които предлагат по-малко предмети, но за по-дълъг период от време, т.е. в учебния ден има по-малко преходи. Освен това контролните за края на срока бяха преместени преди ваканциите, изпитването в средата на срока беше премахнато, а задължителните задачи за лятната ваканция отменени. Това позволи на децата да разполагат с истински свободно време.