Може ли да се живее без правителство? Може, и дори по-добре, показва примерът на Белгия, която стана шампион в Европа по продължителна правителствена криза. Днес се навършват 219 дни откакто кабинетът на Ив Льотерм подаде оставка на 22 април 2010 г. и оттогава белгийските политици не могат да се разберат за ново правителство. Премиерът и министрите са на доизживяване и карат по инерция. Предишният европейски рекорд бе на Холандия, която 208 дни не можа да сформира правителство през 1977 г.

Проблемът на Белгия е, че съставящите я две главни общности, говорещи холандски и френски, са като олиото и водата и вече два века отказват да се смесят. От години са в пълзящ развод и сформирането на общо правителство изглежда все по-трудна задача. Но това е стара болест, която изненадващо даде напоследък добра клинична картина. Политическата криза не се съчетава с икономическа криза, а става точно обратното. Откакто няма правителство, Белгия увеличи брутния си вътрешен продукт с повече от 2% и миналата година се представи по-добре от еврозоната като цяло. Въпреки банковата криза индустрията е в добро здраве, защото се стимулира от съживения пазар. Като спестовници белгийците са се запасили с резерви, които са предотвратили риска от рязък спад на потреблението. Рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" възнамерява да запази оценката си за Белгия дори и тя да не състави правителство до средата на годината.

Народната мъдрост гласи, че



и без петел съмва



Кой обаче е предполагал, че правителството не е от първостепенна важност за държавата? Преди повече от сто години новоосвободената България си харесва модела на Белгия, преписва това онова от конституцията й, взема си назаем девиза й "Съединението прави силата" и решава, че така става модерна държава. За самочувствие дори се определя като Белгия на Балканите. Тъй като историята има свойството да се повтаря, днес забелязваме, че и българското правителство - макар да не е в оставка - отсъства все по-осезаемо от европейския пейзаж като белгийското. Премиерът Бойко Борисов, който е приказлив на родна земя, губи дар слово в Брюксел, където би трябвало да изразява национална позиция по общите европейски въпроси. Най-пресният пример е дебатът по готовността на България и Румъния за влизане в Шенгенската зона. Докато Румъния настояваше на висок глас, че въпросът засяга нейното национално достойнство, и дори заплаши да използва правото си на вето по други дебати, България се сви до незабележимост, очаквайки похвали за своята кротост. Коя от двете тактики е печеливша и



кой кого дърпа назад?



България и Румъния не могат да бъдат разделени, защото от десет години вървят в тандем по три механизма за оценка. Първият действаше от 2001 г., когато двете държави бяха обособени от другите кандидатки за ЕС, за да бъдат приети с три години закъснение през 2007 г. Тогава България беше изпреварваща, защото приключи преговорите в ускорено темпо и трябваше да изчака Румъния, за да получат обща дата за присъединяване, което стана след три оценъчни доклада. Вторият механизъм се задейства на 1 януари 2007 г., като постави под наблюдение правосъдието и вътрешния ред в двете държави. Той трябваше да продължи три години, но през 2009 г. стана безсрочен поради "липса на резултати" в съдебната реформа (осъдени големи разбойници и висши корумпирани функционери). Досега е произвел четири годишни доклада и още толкова междинни. Третият механизъм, който е за шенгенската готовност, стартира също от началото на членството и допреди два месеца изглеждаше, че ще приключи през март 2011 г. Сега най-оптимистичните прогнози му дават продължителност поне до есента, но никой не изключва и по-нататъшно действие, ако бъде обвързан с втория (безсрочния) механизъм, както настояват Франция и Германия.

От миналия петък е ясно, че по шенгенския механизъм България е изоставаща от Румъния, а Букурещ й се сърди, че я бави. Двете държави си размениха ролите, защото през септември премиерът Борисов смяташе, че България е по-напред, когато Франция размаха за първи път шенгенското плашило главно заради румънските и по-малко заради българските роми. Тогава той възприе тактиката на снишаването, убеден, че времето работи за него. Поведението му възмути толкова много Букурещ, че преди седмица президентът Траян Бъсеску изригна: "Няма да допуснем да стоим като гъсеници (червеи), както ни съветват".

За да свали напрежението, Брюксел направи жест към Румъния, като похвали шенгенската й готовност в сравнение с България. Това обаче не означава, че двете държави ще бъдат разделени. Целта е гневът й да бъде отклонен към България, за да не скача толкова срещу големите държави и особено срещу традиционната й приятелка Франция (Букурещ заплаши да напусне клуба на франкофоните, което би било обидно за французите). В крайна сметка България ще отнесе шамари от всички, защото сама се представя за виновно смирена.



Стремежът на премиера Бойко Борисов да седи все зад фикуса



в общия европейски дом може обаче да бъде и за добро. По този начин той демонстрира, че оставя държавата си на разположение на колективната воля в ЕС, и се нарежда сред федералистите, които смятат, че трябва да се върви към засилена европейска интеграция. Миналия четвъртък новоучредената федералистка Група "Спинели" се събра на първо заседание в Европарламента в Брюксел и препоръча да се пристъпи към общо европейско управление на бюджетите. След това ще се премине към наднационална координация и в други области. Сред всички държави в ЕС Белгия и България като че ли са най-узрели да отстъпят националното си управление на европейски органи. Някой ден могат да бъдат запомнени като първоучредители на Съединените европейски щати.