|
| Костадинка Кунева в началото на ноември 2009 г., по-малко от година след инцидента. |
- Как се чувствате две години след инцидента? Как се промени животът Ви?
- Реално погледнато, съм си същата. Имам само физическа промяна, но вътре в себе си не съм се променила. Може би съм станала малко по-мъдра. Начинът ми на живот сега е доста различен. Имам нужда от много грижи около мен. Сама малко неща успявам да върша.
- Какви операции Ви престоят?
- Предстоят ми доста пластични операции, които ще продължат най-малко две години, ако ги правят много организирано, на бързи обороти. Ако ли не, може да се проточат още 3-4 години. По принцип за такова лечение отиват над 5 г. Трябва да ми направят пластични операции на хранопровода, на гласните струни, на трахеята, на двете очи и лицето, да се гради носът.
- Как набавяте средствата за всички тези интервенции?
- Засега не ми се е налагало нищо да плащам. Непрекъснато ме питат граждани, обществеността като цяло, дали се нуждая от средства и като чуят, че от нещо имам нужда, се организират и набавят необходимата сума. Гърците са разкошни хора. Сами се организират. Събират се няколко семейства, набират определена сума и я предоставят на нуждаещите се. И това са хора непознати, които никога не са имали контакт с пострадалия. Например в момента се събират пари за семейството на един чужденец, който почина при трудова злополука, падайки от третия етаж на Министерството на труда поради неспазване на необходимите изисквания за безопасност от страна на работодателя. Съпругата му е бременна с четвърто дете и се набавят средства, за да може да роди в болница. Освен това гражданите имат желание да продължат да събират пари, за да й помогнат да си отгледа 4-те деца.
- Разследването на извършителите продължава ли?
- През последните седмици е изкарано от архива. Прокурорът е гледал предаване с мое участие, амбицирал се е и е възобновил разследването. Паралелно с моето разследване вървеше още едно дело на фирми в сферата на почистването и понеже се разбра, че трудовоправните отношения масово не се спазват, прокурорът е извадил моето досие и го е прикрепил към другото на фирмите. С това обособяване той се надява да има някакъв резултат.
- Според Вас какъв е човекът, който Ви е нападнал?
- За мен това е човек с много лабилна психика, който е зависим от свои пристрастия и непрекъснато търси начин да си удовлетвори нуждите. Дали това е алкохол, наркотици, дали това са хубави дрехи, не знам, но има някои пристрастия, които го унищожават като човешко същество и е готов на всичко за пари. А този, който му е платил, е злоупотребил с неговата слабост, и не искам да си представям момента, в който го заловят и майка му научи. Как ли ще се почувства тази жена? Не бих искала да съм на нейното място. Но трябва да бъде заловен и по някакъв начин да му се помогне, защото той все повече ще задълбочава психологическия си проблем. Не вярвам да спи спокойно и да живее спокойно. Не е лесно да посегнеш на човешко същество и да не те измъчва съвестта. Съвестта те унищожава. Такива хора се мъчат да изглеждат силни пред себе си и в очите на другите, обаче колкото повече демонстрират сила, толкова повече водят борба със себе си, а това доказва тяхната голяма слабост.
- Защо започнахте да се занимавате със синдикална дейност?
- Предложиха ме и ме избраха, защото имах познания за синдикализма от това, което съм учила някога в България, и от практиката ми. В България не съм се занимавала с такава организирана дейност, но винаги съм защитавала интересите на колегите си и дори в периода на социализма е постиган резултат в тяхна полза.
- Винаги ли сте изпитвали ли непримиримост към несправедливостта?
- Да, искам истината и доброто за хората и се съгласих да участвам в изборите тогава за управление на синдиката, защото тук не се спазват никакви закони. Жените остават без работа, без пенсии. Има неграмотни жени, които след 40 г. трудов стаж не могат да получат пенсия, защото нямат представа, че трябва да се интересуват от осигуровките си. Идва време за пенсия и чак тогава, като си подготвят документите, разбират, че нямат осигуровки. Всичко това ми даде много голяма решителност в действията. Беззаконието е ужасно и не помага на никого. Нито на този, който го върши, нито на държавата, в която живее, нито на работника. Аз съм между хората и с проблемите на хората, защото ние сме хората. Когато виждам, че другият е добре, и аз ставам все по-добре.
- В момента освен че се възстановявате, с какво друго се занимавате?
- По-голяма част от времето ми преминава в четене. Чета философия, психология, преди четях и политически науки. Виждам, че моделите, които имаме за едно общество, не са най-добрите, и се мъча да си представя обществото по друг, по-добър начин. Опитвам се да се занимавам с ръкоделие, доколкото ми позволява здравословното състояние. Плета дантели на една кука, шия гоблени. Организирам ежедневието на сина ми. Помагам му в учението, доколкото мога. Участвам според възможностите си и в благотворителни мероприятия. Тук има една организация "Пътят на живота", която всяка година организира благотворителен Коледен базар за децата от един много беден квартал, в който живеят доста цигани, мюсюлмани, чужденци. На базара се продават ръчно изработени накити, плетени дрехи, домашен алкохол, оцет, зехтин, домашни сладка, мармалади, доматено пюре и т.н. Децата рисуват картини, правят различни коледни украси и т.н. Ние с майка ми направихме копринени шалчета и българска баница. По такъв начин се набират средства, които подпомагат тези деца в училище. От тях се плаща наемът за частна сграда, в която всеки следобед учители-доброволци обучават тези деца и им помагат да си подготвят домашните. От събраната сума се изплащат целогодишно и наемите на жилищата на многодетни самотни майки. Подпомагат се многочленни бедни семейства, които не могат да набавят необходимите средства и пособия за образованието на децата си. Освен това съм и председател на Атинския съюз на чистачите и домашния персонал, което също изисква своето време.
- Въпреки случилото се, не сте се отказали?
- Не. В момента се занимавам с трудовата злополука на починалия мъж с многодетното семейство, който падна от третия етаж, защото шефката на фирмата го пуснала да работи в неделя без необходимото оборудване за почистване на прозорци и без предпазни мерки за тази височина.
- Какво Ви прави щастлива?
- Материалните неща никога не могат да доведат човек до такова състояние. Състоянието на щастие може да се изпита само тогава, когато даваме обич и получаваме обич от хората. Аз имам много такива контакти с хората. Чувствам, че ме обичат, че ме ценят и искат да ме защитават. Съществува една такава непрекъсната обмяна на обич помежду ни. Това ме прави наистина щастлива.
- Какво е Вашето отношение към кризата в Гърция?
- Както навсякъде по света - изкуствено създадена. Няма криза, има унищожаване на икономиката и на работническите права във всяка една страна. Това са изкуствено създадени кризи от тези, които се мъчат да управляват света.
