Ако никой не се е питал какво става с еврото, време е да се замисли. От няколко дни този проблем е поставен на масата, където вземат решенията в съюза. Изглежда, на председателя Барозу му омръзна



играта на криеница



А според мен несигурността на сегашното положение става по-опасна за първия еврокомисар дори и от най-тежкото решение. Ако Европа броди в мъгла, без да реши какво да прави с еврото, всеки миг може да настъпи необратимото - фактически фалит на поредна европейска държава. Случи ли се това, вината ще припишат на Еврокомисията и нейния председател. Затова еврократите, така плахи в диалозите си с големите в общността, сега вече ги награбиха за рогата. За muleta (късата червена пелерина, която матадорът размахва под носа на бика и зад която си крие меча) сеньор Барозу взе проекта за удвояване на "спасителния фонд", официално ЕФСФ (Европейски фонд за стабилизиране на финансите). Проектът е (почти) същият, който преди месец Германия отхвърли, а френският финансов министър заобиколи като "ненужен". Реакцията бе мигновена: още на следващия ден, по стечение - 13 януари, фрау Меркел връхлетя идеята с деликатността на дизелов локомотив: фондът може да се увеличи само ако "другите приемат нов договор" *, иначе Германия ще наложи вето. Точката на замръзване. Засега



има проблем, но няма решение



Всъщност, има три алтернативи и лутането из мъглата ще продължи, докато не преглътнат една от тях. Нищо ново. В тази мъгла бродим над 20 години. Спомням си, че за първи път идеята за обща централна банка на Европейския съюз и единна обща валута бе заявена през есента на 1990 г. Тогава списвах страниците за икономика на единствения частен вестник "168 часа" и съчиних дописка, озаглавена "Ойропеише Бундесбанк", в която се задявах с идеята. Обяснявах, че обща централна банка няма да стане, преди да направят общ европейски бюджет, единна войска, федерална полиция и накрая федерално правителство. А направят ли всичко това, европейците ще получат... Бундесбанк. Най-добре да прекръстят марката "евро" и да възложат на оригиналната Бундесбанк да печата и пази общата валута. Но през 1999 г. все пак създадоха еврото и след като на 1.1.2002 г. то влезе в обращение, си признах дълбоката грешка да подценя способността на европейците да създават и спазват общи правила. При първата сериозна криза пак сме на изходната точка. Има три възможни решения, до едно неприятни - всяко по своему.



1. Потъваме заедно

За този вариант зове председателят на еврозоната и премиер на Люксембург г-н Жан Клод Юнкер. Страните в зоната взаимно гарантират дълговете си и издават общи облигации, за да финансират фалиращите страни. Германците, които вземат най-евтините заеми, почват да плащат 6 пъти по-висока цена за своите дългове и да обслужват чуждите. Страните със свръхдефицитен бюджет лапат яко за обща сметка. После всички фалираме заедно или инфлация отмива дълга, като изяжда покрай него спестяванията и фиксираните доходи.



2. Да се оправя кой как може

Твърда линия: ЕФСФ отива в историята. Всяка страна се оправя с дълга си и фалира както ще. Германци, холандци, скандинавци, вероятно и французи блокират кранчето в централната банка; тя рефинансира срещу ценни книжа на страните членки до строго фиксиран лимит. Не след дълго банките в страни с блокирана ликвидност почват да гърмят от недостиг на свежи пари. Банки от страните с пари ги купуват за 1 евро. А който има да взема, ще има да взема.



3. Ойропеише Бундесбанк

Да си дойдем на думата, това е най-вероятното решение. Дано го вземат веднага, без ядем жабетата при другите алтернативи. ЕС приема ултиматума на г-жа Меркел. Пари срещу права. Страните донори пълнят ЕФСФ, а който вземе (или му наложат да взема, като на Ирландия и както тепърва ще напъват Исландия), губи правото си на глас, спират му субсидиите, а страните донори управляват централната банка, регулират рефинансирането и налагат общата парична политика. Това ще свие еврозоната и ЕЦБ до три страни: Германия, Франция и Холандия, две от тях заети да удържат френския дефицит. Плюс 9 други, които не са загубили право на глас, но гласовете им са загубили значение, защото тройката държи контролния пакет. Ето ви Ойропеише Бундесбанк, издател и пазител на еврото. Логичното единствено решение.



* Кратък брюкселско-български тълковен речник: "да се увеличи ЕФСФ" = германците да дадат още пари за спасяване на фалиращи европейски страни; "нов договор" = съгласие на всички страни в ЕС, че който наруши Пакта за стабилност, нежели получи помощ от ЕФСФ, се лишава от право на глас в ЕС и в еврозоната и от правото да ползва еврофондове, докато върне взетото и изпълни изискванията.