Ограниченията на свободната сега глобална мрежа обаче идват от все още неприет проект на нова европейска директива. Преди две седмици тя бе отхвърлена с голямо мнозинство от Европарламента, но е на път да влезе в българското законодателство. България трябва да приеме нов закон, уреждащ далекосъобщенията, най-късно до юни 2006 г.
Намеренията са за всяко разменено съобщение да се съхранява т. нар. "хедър" - електронните адреси на изпращача и получателя, темата на писмото, размерът на прикачения файл. Ако през интернет се води телефонен разговор, се записват номерата и продължителността. Изискването засяга и всички програми за размяна на файлове и съобщения - ICQ, MIRC, различните програми за размяна на торенти и т. н.
Съдържанието на самите файлове ще е достъпно за органите на сигурността само след разрешение на съда.
Неприетата още проектодиректива предвижда средствата за допълнителното оборудване на интернет-доставчиците да се отпускат от държавата, тъй като записите ще се пазят за целите на сигурността. "В момента обсъждаме различни варианти как да компенсираме на интернет-фирмите оборудването. Вероятно те ще доказват с фактури какво са купили, но все още не е ясно от чий бюджет ще идват парите", каза Петър Рендов, член на КРС.
Съмнения
"Според мен разходите ще бъдат съвсем малки - просто един сървър в повече. Не вярвам да ни задължат да предаваме на органите съдържанието на разменените файлове", коментира председателят на Българската асоциация за интернет Теодор Захов. Това ще създаде много работа за интернет-доставчиците, без да има очаквания ефект, смята секретарят на "Интернет-общество България" Димитър Ганчев. Наблюдението върху имейлите е осъществимо, ако се ползва пощенският сървър на съответния доставчик, но той може да се заобиколи, ако се ползва базирана на интернет имейл програма.
