Основен катализатор на банковата консолидация в България е нарастващото значение на кредитирането на малките и средните предприятия. Това е един от изводите в разпространения вчера анализ на "Райфайзен рисърч". Според него при тези условия големината на кредитната институция има все по-важно значение за нейната ефективност и рентабилност.

Според анализаторите на "Райфайзен" при консолидацията мениджърите са готови да дадат за придобиваната банка цена, която надхвърля дори нетните й активи.

Допълнителен стимул за консолидацията в банковия сектор идва и от намаляването на разликата между лихвите по кредити и депозити, което топи банковата печалба и рентабилността на институцията. Аргумент за консолидация са и по-високите капиталови изисквания, които ще започнат да действат у нас към 2007 г.

Ипотечното кредитиране остава най-динамично развиващата се част от портфейла на банките. Въпреки значителния ръст, който този вид заеми бележат у нас, България все още изостава доста зад новоприсъединилите се към ЕС държави по дял на ипотечните кредити от БВП. У нас в края на миналата година те са 2,6% от БВП. Най-висок е делът им в Хърватска - 10,3% от БВП, Унгария - 9,4%, и Чехия - 6,0%. Средното ниво за еврозоната е 34% от БВП.

Данните на анализаторите показват, че през миналата година потребителските кредити за домакинствата са стигнали около 10% от БВП, а ръстът им през годината е забавил темпа си в сравнение с 2003 г. В същото време делът им спрямо БВП на глава от населението (измерен като паритет на покупателната способност) е под 10%, докато в еврозоната той е 50%.

Анализът показва, че развитието на банковата индустрия в региона изпреварва темповете на растеж на съответните икономики. Според експертите пазарът тук все още не е достатъчно наситен с финансови продукти и услуги и това са възможностите му за разрастване. Заради силното нарастване на кредитирането банките в Югоизточна Европа са постигнали по-висок растеж, отколкото в Централна Европа.

И депозитите в банките от Югоизточна Европа са нараснали по-бързо, отколкото в институциите от Централна Европа. Според анализаторите обяснението на този факт трябва да се търси в по-високите лихвени проценти, както и в липсата на развити алтернативни на депозитите схеми за спестяване. Например в Централна Европа ръстът на депозитите се е забавил заради присъствието на взаимните фондове, които дават възможност за по-висока доходност. В България управляваните от такива схеми активи са по-малко от 1% от БВП.



ДВЕ ОТДЕЛНИ КАРЕТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!





В анализа се съобщава, че Банк Полски, Комерцбанк и Нова люблянска банка проявяват интерес към някои български финансови институции. Посочено е, че вече са на изчерпване възможностите за придобиване на добра банка в Централна и Източна Европа. Алтернативата в този случай според експертите е да се инвестира в голяма банкова група, която вече има присъствие в региона.







Според експертите мерките на централните банки за обуздаване ръста на кредитите неминуемо ще имат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на съответните икономики. "Мерките ще се отразят отрицателно върху фирмените кредити, а икономиките на тези страни и тяхната конкурентоспособност зависят от от фирменото кредитиране", заявяват анализаторите. И допълват, че основната част от него са заемите за малки и средни предприятия.