След големите лятно-есенни пазарлъци в тристранката профсъюзи, работодатели и правителството взеха че решиха да "прекарат" тези, които не участват в договарянето. Съвсем културно трите страни се разбраха да въведат имуществен ценз за удоволствието да работиш за своя сметка, още повече като не членуваш нито в синдикатите, нито в работодателските организации. Друг е въпросът къде и защо спаха професионалните организации като адвокатските колегии, Съюза на архитектите, занаятчийските камари и т.н. - организацийки, създадени може би с предмет на дейност "събиране на членски внос".

Става въпрос за самоосигуряващите се лица, упражняващите свободни професии, занаятчиите, едноличните търговци, както и съдружниците, полагащи личен труд в дружествата си. За тях през 2011 г. има сериозна промяна - минималният месечен размер на дохода за осигуряване зависи от данните, които са подали в своите данъчни декларации за 2009 г. Така който през 2009 г. е декларирал доход до 5400 лв., през 2011 г. трябва да се осигурява месечно върху 420 лв. При доход от 5401 лв. до 6500 лв. осигуровката трябва да смята поне върху 450 лв., от 6501 лв. до 7500 лв. - върху 500 лв. А ако самонаетият за по-миналата година е декларирал доходи над 7500 лв. - сега трябва да се осигурява поне върху 550 лв. месечно.

На практика излиза, че двама души, които през 2011 г. заработват еднакво, ако са имали различни доходи за 2009 г., ще трябва да плащат различни по размер осигуровки.

Например, ако един едноличен търговец за 2009 г. (тогава минималният месечен осигурителен доход беше 260 лв). е декларирал 3120 лв. годишни доходи, сега ще плаща осигуровки върху 420 лева месечно, а друг, който е имал неблагоразумието да работи на светло и е декларирал 5401 лв., сега ще плаща върху основа 450 лв. - дори ако в момента реалните доходи на двамата предприемачи са напълно еднакви. Още по-лошо е, ако се случи вторият предприемач, който е имал успешна 2009 г., през 2011 г. да няма поръчки - макар да е закъсал, пак ще трябва да внася по-високите осигуровки, защото през 2009 г. е



имал "глупостта" да декларира не минимални, а реални доходи



Излиза, че законът наказва онези, които са били честни и успешни бизнесмени преди 2 години. За много от самоосигуряващите се тогава кризата не беше толкова осезаема, имаха и по-високи доходи от момента, а сега, през 2011 г., трябва да понесат една по-висока осигурителна тежест в сравнение с други, които по една или друга причина през 2009 г. са имали по-ниски доходи, крили са ги или просто не са имали дейност.

Проблемът не е толкова в самите различни месечни прагове на самоосигуряващите се, колкото в различната годишна данъчноосигурителна тежест. Ако законодателят беше предвидил възможност за теглене на чертата в края на 2011 г. и за преизчисляване на размера на осигуровките според реалните доходи през годината, нямаше да има драма. Вярно, неприятна е разликата в месечните авансови вноски, но на годишна база биха се изравнили нещата. Но според действащия законов текст изравняване не се предвижда. Във връзка с това имам и въпрос-закачка към Министерството на финансите: "Каква е логиката при еднакви доходи за 2011 г. едни самоосигуряващи се да плащат по-малък данък от други?" Понеже точно това ще се получи - защото платените социални осигуровки (различни заради различните декларирани през 2009 г. доходи) се приспадат от годишната данъчна основа за облагане.

В този си вид



законът противоречи на конституцията



- според чл.19 ал. 2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Както и на чл. 3 т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на равнопоставеност на осигурените лица). Сигурно някои ще кажат нещо от рода: "Да, ама тези, които през 2009 г. са имали по-голям доход и сега плащат пак по-големи осигуровки, след време ще имат по-голяма пенсия". Извинявам се, но парите са по-ценни в момента. Нямам нищо против всеки да плаща, каквото му се полага, но правилата да са еднакви за всички: при еднакви доходи - еднакви осигуровки.

Сигурно друг ще отвърне: "Е, какво толкова, колко са тези, които ще изкарат през 2011 г. по-малко от 2009-а? Или от 2010 г.?" Дори и един да е, той ще е в по-неизгодно положение, отколкото друг. Допълнително с така приетия текст неоснователно се увеличават и доходите на някои частни дружества - на практика излиза, че



едни плащат по-голяма издръжка на частните пенсионни фондове от други



Според КСО на пенсионните дружества се плащат задължителни такси за осъществяване на дейността им по допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове. И те са определени като процент от всяка осигурителна вноска, която се превежда на пенсионния фонд.

А в резултат от тези промени, вместо да се постигне по-голям приход в бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и на частните пенсионни фондове (ДЗПО), ще се постигне обратният ефект - хората ще се замислят дали да показват реалните си доходи.

Най-малкото трябваше да бъде предвидена възможност за възстановяване на надвнесените осигуровки. Сега какво се получава? Човек се е осигурявал върху 450 лв., тъй като декларираният му доход за 2009 г. е над 5400 лв., но ако при изравняването с годишната данъчна декларация се окаже, че за 2011 г. е имал доход под 5400 лв., няма да му се възстановят надвнесените вноски. Е, през 2012 г. ще може да се осигурява върху минималните 420 лв., но само ако междувременно те не бъдат увеличени. В същото време обаче, ако тогава изкара по-висок доход, ще трябва да довнесе осигурителните вноски, нищо че година по-рано държавата не му е върнала надвнесените заради по-малките му приходи.

Колкото до "социалната политика" на правителството на ГЕРБ, не мога да не се "възхитя" на последователността му. По интервютата на управителя на НОИ Христина Митрева какво може да се забележи: през 2009 г. броят на самоосигуряващите се е с около 30 000 души повече от планираните - при прогнозирани 237 000, реално отчетени са 263 000. До средата на 2010 г. изведнъж "са изчезнали, минали на сиво" 17 000 самоосигуряващи се. Това само заради драстичното, почти двойно повишаване на осигурителния праг. А сега с настоящия текст? Колко ще изчезнат?

Разбира се,



има и "лечение" на тези задължителни размери!



Изглежда в НАП са се затъжили за времето, когато всеки месец имаше опашки на гишетата. Ако спешно не се направи законодателна промяна, в Националната агенция за приходите могат да очакват всеки месец по два пъти едно стълпотворение - започване на дейност като самоосигуряващо се лице, а след седмица - спиране на дейност. Това ще е ефективният модел - за пропорционално на отработените дни авансово осигуряване. И за някои от самоосигуряващите се това ще бъдат реално отработените им дни. Естествено, ако НОИ, НАП, МТСП и Министерството на финансите държат да събират 1/4 от заплануваните авансови осигуровки на самоосигуряващите се лица, ще им бъдат съвсем законосъобразно декларирани и платени. В края на краищата никой не отказва да изравнява върху реалните си доходи.

МТСП бяха предложили един работещ модел през лятото на 2010 г. - всички самоосигуряващи се да плащат осигуровки на минималния размер, а с годишната декларация да се изравняват. Разбира се, целта тогава беше друга - да се "орежат" възможностите за злоупотреба с обезщетенията. Съвсем малко му трябваше на този модел да проработи - трябваше му благословията на Министерството на финансите - да се възстанови тримесечното деклариране на данъците, както и да се въведе тримесечно изравняване на осигуровките, но... изглежда някои органи нямат ресурса да извършват контролните си функции - ресурс, който имаха до края на 1997 г.