Ако в последните двайсетина години има нещо уникално за нашия политически живот, то е фактът, че имаме президентска институция. При това държавният глава е пряко избран от народа. Това се случва за пръв път в цялата многовековна история на България.

Страната ни е република само от 64 г., в продължение на 43 от тях не е имала президент. През останалите векове България е била монархия или провинция в рамките на други монархии. Но последният ни цар Симеон Сакскобургготски преди 10 г. се завърна в родната политика като премиер. И докато ни управляваше, се постара сериозно в дискредитирането на монархическия институт, който по рождение представлява.

Досегашната история на президентската институция обаче



трудно може да ни направи оптимисти



за нейната роля и значение занапред. Всичките ни президенти, въпреки някои епизодични проблясъци, изкараха доста безлични мандати на "Дондуков" 2. Най-силният спомен, който Жельо Желев остави например, са т.нар. Боянски ливади. В общественото съзнание той ще остане с пресконференцията в резиденция "Бояна" през 1992 г., на която напълно основателно разкритикува тогавашното правителство на Филип Димитров. От тогава насетне нито един от наследниците на Желев не си позволи подобно дръзко поведение, още повече към съпартийци.

Но точно Боянските ливади доведоха до падането на правителството на СДС. То бе наследено от кабинета на Любен Беров - икономически съветник на Желев. Въпреки че самият Беров остави име на почтен човек, управлението му, според мнозина, стана синоним на мафиотския преход. Именно тогава мафията започна да си има държава, което ни направи уникални. И няма как този факт да не се впише в политическата сметка и на Желев.

Наследникът на Желев в президентството Петър Стоянов тръгна с летящ старт, понесен на вълната на протеста срещу провалилото се правителство на Жан Виденов. Точно в неговия кабинет на 4 февруари 1997 г. Николай Добрев върна мандата за съставянето на ново правителство на БСП, с което бе потушено напрежението. По време на престоя си на "Дондуков" 2 Стоянов се прояви като добър оратор. Прояви твърдост в отстояването на непопулярната теза за даването на коридор на НАТО за бомбардиране на Югославия през 1999 г. В крайна сметка обаче



Стоянов не събра достатъчно смелост,



за да разкритикува негативите в правителството на СДС. Куражът му стигна само до прословутата реплика "Иване, кажи си".

Като цяло обаче Стоянов бе успешен президент и вторият му мандат бе вързан в кърпа. Само че той пропиля всичко в последната година с поведението си към току-що върналия се и все още изключително популярен бивш цар Симеон Сакскобургготски. Стоянов пърхаше около коронованата особа при всеки възможен повод с надеждата това да му помогне за спечелването на втори мандат. Накрая с един замах разруши имиджа си на умерен политик, граден с години. В последния предизборен дебат Стоянов атакува остро опонента си Богомил Бонев, като изнесе публично компрометиращ за него пасаж от доклад на службите. И така постла червеното килимче пред лидера на БСП Георги Първанов.

Настоящият ни президент Георги Първанов безспорно си осигури място в историята като първия, който се задържа на "Дондуков" 2 за два мандата. Поуката за българските избиратели обаче от това би трябвало да бъде никога да не дават втори мандат на държавния си глава. През първите 5 г. Първанов се опитваше да се държи като президент на всички българи и да отстоява национални интереси. Например обвърза изплащането на пенсиите на изселниците ни в Турция с обезщетяването на наследниците на тракийските българи, прогонени от родните си места през 1913 г.

Не така протича вторият мандат на Първанов, белязан с ловни подвизи, раздаване на ордени на килограм, намеса в теми, които не са негови. Президентът си позволи да води и лична война с политици и бизнесмени, което никак не отива на държавен глава. Той бе гуруто на тройната коалиция, чието правителство много напомняше Беровия кабинет.

Всичките ни президенти подчертават факта, че



остават такива и след приключване на мандата



Но действията им говорят за разминаване между думите и делата. Веднага след като сдаде мандата Желев създаде партия "Либерална алтернатива", с която взе 0.32% на изборите през 1997 г. Стоянов пък се върна в СДС, стана негов председател и обикновен депутат и също регистрира няколко трагични участия на избори. Накрая все пак запази достойнство и стана един от малцината български депутати, които са напуснали парламента по собствено желание. Що се отнася до Първанов, той надмина и двамата си предшественици. Настоящият президент дори не изчака края на мандата си и създаде формацията АБВ.

Ако парламентът е представителна извадка на обществото, то президентът е негова личностна еманация. В този смисъл въпросът трябва ли да се дадат повече правомощия на държавния глава като че ли вече получи своя отговор. На този етап обществото явно не може да излъчи за президент достатъчно качествени личности, на които да делегира по-големи отговорности. В държава, в която преобладават безличности, е по-добре върховната власт да се даде на колективни органи, тъй като това все пак е някаква гаранция срещу злоупотреби.