|
| Маргарита Попова |
- Г-жо Попова, как да се ограничи употребата на специални разузнавателни средства? И последните изнесени данни показаха огромно увеличение и все по-ниска ефективност.
- Педантичното прилагане на закона при следването на утвърдени европейски практики за гарантиране на основните човешки права и свободи и контрол върху системите на всички нива - това са правилата срещу злоупотреби.
В сега действащия закон е казано, че СРС се използват само когато е невъзможно данните за извършено тежко престъпление или за подготовката му да бъдат събрани по друг начин. Кой досега колко проверки е възложил дали заявените искания за използване на СРС са основателни?! Има ли наказани или поощрени за професионален и ефективен подход в разследването при използването на СРС?! СРС-тата са от категорията способи за разследване, които осигуряват т.нар обективни доказателства, когато са събрани и се използват добросъвестно и професионално. В същото време в най-голяма степен са свързани със засягане на основни човешки права. Затова и всички законодателства в по-голяма или в по-малка степен предвиждат и гаранции срещу злоупотреба. В нашия закон е записано, че никой не може да бъде обвинен или осъден въз основа само на доказателства от СРС, дори вътрешното убеждение на съдията да е различно.
- Да, но вече се допуска присъда, основана на комбинация от СРС и показания на свидетел с тайна самоличност.
- Да, ако съдът реши така. Модерните европейски законодателства, вещият прочит на практиката на Европейския съд по правата на човека и българския Конституционен съд дават вярното решение на този въпрос.
- Къде са най-сериозните нарушения при прилагането на СРС?
- За констатиране на допуснати нарушения по конкретен случай в момента работят няколко структури и никоя не е излязла с окончателен доклад. Очертават се проблеми в няколко насоки - организационни, административни, законодателни. Моята задача като ръководител на работната група, която се занимава с темата, сега е да анализираме проблемите и да изготвим предложения за законодателни промени. Ще обсъдим всички въпроси, които не са били решени при промените на закона през 2008 г. Те се отнасят преди всичко до контрола върху системите, за да се гарантират правата на гражданите. Каквито и цели да преследваме в борбата срещу престъпността, в основата на всичко е принципът за правова държава, за върховенство на закона.
- Имате дълги години прокурорски опит. Според вас законът позволява ли да се четат СРС от трибуната на парламента, както направи министър Цветанов? Прокуратурата постанови, че това не е престъпление.
- Не бих дала разрешение за използване на доказателства извън съдебната зала. Впрочем, прокуратурата има добре изградена система за комуникация с медиите и регламент как става това по неприключили наказателни производства. Добре е да се припомни и да се спазва.
- Делегация на Международния съдийски съюз беше тук, за да изследва доколко изпълнителната власт се меси на съдебната. Имаха среща и с вас. Според вас независима ли е съдебната система, или изпълнителната власт успява да я овладее доброволно или не?
- Колеги съдии с дълъг опит дойдоха, за да разберат доколко у нас има гаранции за независимост на съдебната система. Те неминуемо са разбрали и друго - доколко самите магистрати са в състояние да отстояват тази независимост. Вече 20 години преход и промени се оказват недостатъчен период, за да понесат магистратите своята нова роля на независима власт. И винаги в условия на повече или по-малко политически въздействия и влияния. Независимостта е, каквато самите магистрати и ръководните органи в съдебната система са в състояние да защитават. Останалото е осмислен опит, управленски такт, култура и добри практики за ефективно сътрудничество между властите и институциите.
- Защо в проекта за нов Наказателен кодекс я няма идеята за разделяне на престъпления и простъпки, защо пробацията остава наказание?
- Подобно деление е било прилагано след 1896 г. при неразвита административно-наказателна юрисдикция. Днес административното правораздаване е добре развито, обособени са и административни съдебни структури. И теорията, и практиката отхвърлиха подобен подход. Смисълът на разделяне на престъпленията е да се свържат със съответни процедури в процесуалния закон - например по-опростени процедури за леките престъпления, адекватни процесуални решения за нарушителите в младежка възраст. Всичко това е заложено в Стратегията за съдебна реформа и го следваме чрез конкретни инициативи.
В НК престъпленията и сега са разделени на тежки, леки и престъпления с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
- Предложенията са всъщност само поразместване на текстове от сегашния НК.
- Промените в общата част на НК, предложени на този етап, са плод на многобройни работни заседания със задълбочени професионални дискусии по всеки един институт в сравнителен план, с дискусии по различни решения на ЕСПЧ и с оглед на перспективите в европейското наказателно правораздаване. За много действащи законодателни решения в Общата част на НК други европейски държави могат да мечтаят. Дори едно-единствено "разместване" на текст в системата на Общата част има своето значение и не е самоцел. При работата по Особената част на НК често ще се връщаме и към Общата част. Те са неделимо свързани.
- Предвижда ли се декриминализиране на престъпления, на кои. Ще бъдат ли криминализирани нови деяния? Къде ще се завишат санкциите и къде ще се намалят?
- Предстоят дискусии на тема декриминализация. Обобщаваме доклади и заключения на авторитетни европейски институции и структури, в които има препоръки за криминализиране на деяния в областта на околната среда, корупцията, компютърните престъпления, посегателствата срещу малолетни и уязвими. Осъразмеряването на наказанията е прекалено сложна материя, която ще отнеме време и изисква особено внимание.
- Наскоро сериозно бе променен и Законът за съдебната власт. Смятате ли, че по върховете на съдебната власт (а и не само) се кадрува на базата на професионални и етични качества, а не на лични познанства и одобрение от изпълнителната власт?
- Приетият Закон за съдебната власт предвиди нови задължения на ВСС, нови правила при кариерното израстване, ново оценяване на качествата на магистратите. С промените постигаме прозрачност, отчетност, по-високо качество на управлението на съдебната система.
Животът на закона зависи от вещината, креативността, намирането на модерен управленски стил и подход и от мотивацията на ръководните органи в съдебната система.
Личните познанства винаги оказват повече или по-малко влияние в човешкото общество. Важно е да се спазват правилата за приличие, прозрачност, предвидимост и справедливост. Често всичко е въпрос на култура, чест и достойнство.
Одобрение от изпълнителната власт може и да има, ако някой го потърси - по навик или срещу очакване за определена привилегия. Това също е въпрос на чест и достойнство.
- Имате ли предложения за шефове на специализираните наказателни съдилища и прокуратури? Доволна ли сте от начина, по който бяха разписани правомощията им? Има ли гаранции, че това няма да са послушни съдилища, които да подпечатват обвинителните актове?
- Не кадрувам в съдебната система. От избора на кадрите до голяма степен ще зависи бъдещето на новите структури. Да работиш по ограничен брой дела, обособени тематично, е огромна привилегия и отговорност за висок професионализъм и самоконтрол.
- Докъде стигна проектът за закон за отнемане на незаконното имущество, след като правната дирекция на МС написа отрицателно становище. Да не би да се отказахте от закона?
- Работим по бележките, изпратени от органи и институции, както и от правните дирекции на министерствата, включително и тази на Министерския съвет. С приемливите ще се съобразим. Ще продължим с обсъжданията. Законът е тежък. За разлика от действащия обещава да е ефективен, предоставен за изпълнение в ръцете на професионално подготвени и с несъмнена репутация държавни служители. Полагат се неимоверни усилия да бъде внушено, че законът не е добър, за да не бъде приложен. Това личи и в някои изказвания, които издават впечатляваща правна неосведоменост.
Проектът може да се окаже тест за готовността на обществото да променим мисленето си радикално в посока нетърпимост към неравенството пред закона, към нарушенията на закона и към това не правото, а други "кумири" да чертаят правилата в една европейска държава.
