Стремежът на управляващите да се съобразяват с волята на народа удивително нараства в предизборни периоди. Изключение не прави и кюстендилският кмет Петър Паунов, който тези дни лансира идеята си за референдум. Разбира се, когато този инструмент на пряката демокрация се използва за инициативи, спуснати "от горе", обикновено става дума за отчаян опит да се легитимира някакво твърде спорно, но вече взето решение. Случаят не прави изключение.

Кметът на града - неуспял кандидат за председател на СДС и по-късно шеф на предизборния щаб на партията на Христо Ковачки за парламентарните избори, се готви да попита кюстендилци дали искат да се строи общински медико-балнеоложки комплекс, който да е "най-добрата клиника в Европа за лечение, рехабилитация и диагностика", където "най-добрите специалисти в Европа са готови да работят" и "ще превърне Кюстендил в балнеоложки център на Балканите". Взет сам по себе си, въпросът би получил твърде малко отрицателни отговори. Та кой е против да се построи нещо ново и полезно? Кой е против да се откриват работни места? Естествено, тези въпроси нямат никакъв смисъл, тъй като никой не гласува срещу светлото бъдеще.



Скрит обаче остава подтекстът, за който не бива да мислим



Проектът ще се финансира от общината чрез заем на стойност около 15 млн. лв., при положение че нейният бюджет за 2011 е 26,6 милиона. В настоящата криза това изглежда, меко казано, необмислено хрумване. Странно е и обстоятелството, че основната сграда ще бъде в идеалния център, на метри от централния площад. Дали пък след някоя година няма "да се наложи" на някой предприемач да купува на безценица безценния имот, за да спасява общината от фалит?

Заемът ще бъде поет в период, за който финансовият министър посъветва общините да не се вкарват в дългосрочни задължения, които може да не им понесат, и дори лично се зае да осуети подобни намерения на община Пловдив. Дянков най-добре знае колко още се готви да ореже бюджетите на местните самоуправления. Когато го направи през август с актуализацията на бюджет 2010, кметът Паунов прояви разбиране, каквото очевидно очакваше и от ГЕРБ за местните избори по отношение на кандидатурата му за втори мандат.

Няколко месеца по-късно, когато се убеди, че няма да получи подкрепата на партията, кметът разкри крупни злоупотреби на областния управител Любомир Анчев (от ГЕРБ). Оказа се, че набързо сформирано дружество начело с общински съветник от ГЕРБ прави дългосрочни "спешни" ремонти след разрушенията от наводнението през есента на 2009 г. По случайност там работи и синът на областния. Същевременно никакви мерки не бяха взети за отстраняване на причините за разрушенията от водната стихия - преди всичко ограничаване на поголовната сеч в Осоговска планина, - но това е, защото такива катастрофи са по същество изключително полезни. Те са повод за движение на "спешни" пари към правилни фирми.

Отговорът на Анчев от своя страна беше най-забележителното признание, правено някога в Кюстендил: Паунов разкрил злоупотребите и политическите назначения на управляващата партия, защото вече се намирали в предизборна кампания. Това е напълно вярно - по принцип за тези неща не се говори. Двамата се сблъскаха на миналите местни избори, които бяха спечелени с мотото за "нов модел" на управление на града.



Моделът на Паунов се оказа базиран на идеята,



че общинският съвет съществува само за да потвърди максимално консенсусно правилността на взетото от кмета решение. Един-двама дисиденти не са проблем и лесно се маргинализират. Например съпротивата срещу безрезервно подкрепяния от кмета проект на немска фирма за строеж на мащабен ветропарк в Конявската планина. Освен че ще е с трагични последици за опазваната по директивата за местообитанията на птиците защитена зона от НАТУРА 2000, този проект (заедно с Калиакра) навярно ще вкара цялата държава в наказателна процедура, каквито заплахи се чуха откъм Европейската комисия, след като въпросът опря до ЕП.

С така устроения местен парламент моделът на червения Кюстендил и този на синята Дупница изглеждат еднакви. Случайно или не в основата на първия седи подкрепящата "дупнишкия модел" свръхактивен депутат и лидер на областната структура на БСП Мая Манолова.

Тя се окичи и със съмнения, че през 2007-а е работила тайно за успеха на нейния бивш съдружник в адвокатска колегия Петър Паунов в ущърб на собствената й партия, като това доведе до разцепление и скандали в структурата. Тогавашният местен лидер Иво Атанасов подаде оставката си, обвинявайки Манолова за двойната игра. Няма никакви сигнали, че "тайната" подкрепа за настоящия кмет ще бъде оттеглена.

Скорошното откритие на Манолова, че



БСП "няма ресурс" за самостоятелни кандидатури - друго удивително признание



- и ще търси "широка обществена подкрепа" навежда на мисълта, че БСП може да застане и зад някой "независим". Известна азбучна истина е, че няма по-хубаво от свой човек в политиката, който минава за независим и не те обвързва с отговорности, а и електoратът е разочарован от партиите и техния консенсусен "нов модел".

Това са изходните позиции на основните играчи наесен, които вече разгръщат своите сили за предстоящата епична битка за това по какъв точно начин нищо да не се промени в управлението на града и през следващите четири години. Референдумът и разкритията за злоупотреби от своя страна трябва да останат само елемент от предизборната борба, като истинската политика се вкопае дълбоко в задкулисието и се държи далеч от полезрението на хората, внимателно залъгвани с мащабни проекти, представяни за панацея, но редовно потъващи в забрава заедно с обещанията. Такива бяха случаите с градския плаж, многофункционалния хотел до стадиона, уж дадени на сериозни инвеститори, както и периодично пристигащите височайши делегации от Испания, Финландия или Япония и т.н.

За поредния грандомански проект дори ще ни попитат в референдум, което едва ли ще го направи по-успешен. Често чуваме от нашите политици, че хората "не са дорасли" за идеала на пряката демокрация, но току-виж се оказало, че те самите могат да я употребяват само за собствени цели. Навярно защото техният идеал често се изчерпва с "дупнишкия модел".

--------

Ивайло Атанасов е студент магистърска степен по философия в СУ "Св. Климент Охридски"