Ако сте българин, заобикаляйте село Кирвилер в Елзас. Всеки жител е предупреден да сигнализира на властите за появата ви, а оттам нататък те си знаят работата... Същото се отнася до румънци, хървати, сърби и други подобни от Източна Европа и Балканите. Нямаше да повярваме, че френските власти са предприели мащабна превантивна кампания срещу появата на нежелани чужденци, включително и българи, ако инструкция на жандармерията, разпратена до кметовете в департамента Долен Рейн, не бе размножена и пусната погрешка в пощите на всички жители на Кирвилер. Оттам логично стигна и до медиите.

Има обаче проблем: Как скромната селска общност, наброяваща 514 души, да разпознае източноевропейците, които са от същата раса като западноевропейците. Преди 20 години бях кореспондент в Париж и ползвах жилище под наем в централен район. То бе оставено "в наследство" на бюрото на БТА от бивш български търговски представител, който го открил по обява във вестник. Когато позвънил на собственичката по телефона, тя го запитала:



"Жена ви негърка ли е?"



Нашият дипломат я успокоил, че българите са от бялата раса, и споразумението станало бързо. Това били последните години на Студената война, когато българите били рядкост в Западна Европа и затова дори образована жена като хазяйката, която бе учителка, не подозирала как изглеждат. Случката съвпаднала с първоначалния възход на френския националист Жан-Мари льо Пен, проповядващ омраза срещу пришълците от Северна Африка и ислямските страни, но не и срещу източноевропейците.

Спомням си как французите се възмущаваха от неговата ксенофобия, но въпреки това го подкрепяха все по-масово, защото ги убеждаваше, че чужденците им отнемат работните места. Лека-полека неговият Национален фронт се превърна в най-голямата работническа партия във Франция, която измъкна електората на Френската комунистическа партия. Трябваше да минат обаче много години, преди Льо Пен да стигне до върховата си сила, когато през 2002 г. се изправи на втори тур на президентските избори срещу голиста Жак Ширак, заподозрян във финансови машинации. Сепнати от невъзможния избор, французите дори от левицата отидоха да гласуват с омерзение "за крадеца (Ширак), но не и за фашиста (Льо Пен)". Факт е, че благодарение на мажоритарната система те никога не са допускали Льо Пен до властта.

Преди месец той се оттегли от вътрешната политика и остави партията си на своята най-малка дъщеря Марина. Може да бъде спокоен и щастлив, защото изпълни мисията си. Франция не му даде властта, но властта й в лицето на президента Никола Саркози и сегашното правителство се льопенизира. Тенденцията се усети миналото лято, когато започна експулсирането на български и румънски роми. Тогава вътрешното министерство издаде окръжно указание до префектурите да разтурят ромски лагери. То предизвика бурно възмущение в Европа и окръжното бе подменено с друго, в което думата "ромски" бе заменена с "незаконни". Предупрежденията на правозащитни организации обаче се оправдаха -



Франция залитна към ксенофобия



Инструкцията на жандармерията до кметовете в Елзас да бдят за появата на българи и други източноевропейци потвърди опасенията, че се започва с ромите, но ще се премине и към други граждани.

Въпреки тревожните симптоми българското правителство остана равнодушно. Външният министър Николай Младенов омаловажи фактите, като заяви през лятото, че става дума само за няколко десетки роми, които освен това нарушавали европейския ред. Останалите българи нямало за какво да се притесняват. Френските власти обаче са на друго мнение, защото, както се вижда от последната им инструкция за бдителност срещу кражбите, слагат знак на равенство между българин и крадец. За разлика от нашите управници румънците показват по-достойно поведение, защото реагират на висок глас срещу дискриминацията. Президентът Траян Бъсеску заяви, че няма да се държи като червей, както постъпват някои други, и остави на тях самите да се сетят кого има предвид.



Нашите безгръбначни смятаха,



че като пълзят, ще получат снизхождение за промъкването си в Шенгенската зона. Не се случи. Точно на тях французите им казаха, че не стават, а на румънците подметнаха, че не друг, а неподготвените българи ги спъват за Шенген. Да се сърдят на тях, а не на Франция. Интересно дали новата демонстрация на френски антибългаризъм най-сетне ще даде кураж на външния министър Младенов да покани на кафе френския посланик в София Филип Отие и да му поднесе с всички извинения разочарованието си, че е българин. Както се е случвало вече, може би само печатът ще подскаже на французите, че ненужно влошават образа си в България. Крайно време е да им кажем като франкофони на франкофоните: Trop c'est trop ("Когато е много - много е").

След като Париж бе засипан с критики заради масовото експулсиране на роми, президентът Саркози отвърна: "Франция няма да позволи да й се дават уроци!" Стана обаче обратното. Сега именно Франция не може да си позволи да дава уроци на никого, защото загуби своята морална сила. Когато ходим в Елзас, където е базиран Европейският съд за правата на човека - какъв парадокс!, - ще трябва да носим жълти значки, за да улесним местните жители да спазват инструкциите на своите власти. Все пак обикновените хора не са виновни, че българите изглеждат като тях и е трудно да се различат.