|
Картинките са неща, които човекът обича да гледа през цялата история на съществуването си. За да ги гледа обаче, някой трябвало да му ги нарисува. Първо почнало така - побара дивакът парче въглен или тор от прилеп и почва да шари по стените на пещерата. А какво шари ли? Ами как какво - това, което го вълнува най-много. Или за ядене мисли, или - ако е понапълнил стомаха, - за любовни случки почва да копнее. И или ловни сценки се явяват на стената, или кроманьонски Венери. Високата естетика днес, хеле във фотографията, е достигнала немислими за дивака съвършенства.
Но същината на нещата е все тая.
-----------------
О, миг, поспри!
Гьоте
Снимането възпроизвежда
архетипите на сексуалното.
Зонтаг
Фотографите открай време се славят като изтънчени ловци на мига. Особен естетически интерес както за тях, така и за зрителя крие мигът, запечатал някаква телесна хубост. Понеже повечето фотографи и гледачи били мъже, те естествено изпитвали добре разбираем и разтупкващ сърцата трепет, когато успявали да зърнат женската красота - по възможност в недоопакован вид или пък съвсем в разопакован.
По нашите земи
актовата фотография се появява
скоро след основаването на първия български фотоклуб в София на 30 юни 1920 г. Председател му става Георги Ст. Георгиев. Фотоклубът организирал срещи всеки вторник, където се обсъждали работите на членовете му, а в неделните дни се правели излети до местността Краварника, където днес се намира Киноцентърът. В книгата си "Фотографско изкуство в България" Петър Боев съобщава, че фотографите дори си направили нещо като първа комуна, като започнали дружно да летуват със семействата си край Св. Константин, и създавали снимки край морския бряг. Активната работа на клуба, както и тесните връзки с Франция и други свободомислещи страни в Европа провокирали постепенно и у нас интереса към актовата фотография. Най-ентусиазираната част от членовете на клуба - фотографите Васил Савов, Георги Кънчев, Пано Попандов, Антони Левиев, Никола Божинов, проф. В. Бешевлиев
започват да плащат на модели
и организирали в ателието на клубния член Бончо Карастоянов първото систематично производство на актови фотографии. По него време обаче моралът у нас бил доста строг и за да не възникне обществено брожение срещу "неприличните" дейности в ателието, фотографите били принудени да щракат голи модели само в присъствието на собствените си съпруги. Работата им била наивна, някои от моделите - доста страшнички по днешни критерии. Тогава не било лесно току-тъй да накараш дибидюс жена да застане пред обектива. Някои от моделите желаели да не им се разпознават лицата и фотографите ги замацвали после с ретуш. "Днес вече отдавна не е така - твърди фотографът на в. "Сега" Борислав Николов. - Сред нашите среди се знае, че е най-лесното нещо на света да накараш една жена да се съблече пред камера. Разбира се, колкото е по-красива, толкова по-охотно се съблича. Жената е така устроена, че обича да бъде снимана и да се показва."
Голите тела фотографите делят най-общо
на Венерин и Марсов тип,
според телосложението. И докато трудностите относно намиране на модели са намалели стократно след по-целомъдрените епохи, то много са се увеличили изискванията пред художествената актова фотография. Не е вече въпросът да намериш голо тяло за снимане; въпросът е да направиш от това изкуство, твърдят майсторите в занаята. Понякога само за една-единствена снимка се изхабяват стотици пози, особено когато става дума за реклама или за работа в престижно издание. На думи границата между еротиката и акта - както във фотографията, така и в другите изобразяващи изкуства - се знае. Тя е в общия дух на интерпретацията - при еротичното се търси подчертаване на онези детайли, които влияят върху сексуалното възприемане на обекта, докато при актовото изкуство акцентът е върху телесността като биологично (или дори социално) присъствие. Но така е на думи - на практика, разбира се, тази граница е неидентифицируема, защото всичко зависи и от личността на възприемащия. Едного, така да се каже, може да развълнува дори снимка на ескимоска в традиционна за 40-градусов студ носия, друг не би се трогнал и ако Кайли Миноуг му седне на коляното в тоалет от "Пийпшоу"...
Множат се фотографите ни,
които с вещина работят в областта на т. нар. "рекламна еротика". Един от тях - фотографът на сп. "За мен" Дилян Марков, стана известен с майсторските си интерпретации по рекламите на Spetema кафе. Неотдавна същото кафе дори организира изложба на актова фотография с подходящо заглавие - изложбата се наричаше "С вкус на голо тяло". Там се изявиха млади фотографи, които демонстрираха дръзко, иронично и доста модерно отношение към това, което цели векове е било табу за взора - голотата. Темелко Темелков, Енчо Найденов, Станка Цонкова-Уша, Емил Христов, Драгомир Спасов, Васил Къркеланов и други изложиха свои творби, подбрани от шефовете на Българското фотографско дружество - Богданов и Мисирков. Открилият изложбата декан на Журналистическия факултет професор Веселин Димитров заяви тогава, че разбира повече от обектите на изображението, нежели от самото изображение, но нали голямата част от зрителите сме така. То фотографите на това и разчитат - само с едно голо изкуство не можеш да преживееш, нали.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|