Хаджи Ненчо Дончев Палавеев (1861-1936 г.) е личността, за която всички копривщенци говорят с дълбоко уважение. Когато в Копривщица се каже "Това е от Благодетеля", се разбира, че става дума за големия български търговец и родолюбец хаджи Ненчо Палавеев. Той е притежавал огромни средства, участвал е с капитали при построяването на Суецкия канал, търгувал е с Англия, Египет, Индия, имал е невероятен дом в Кайро, но се е завърнал в разцвета на силите си в Копривщица, за да се посвети на нейното икономическо и духовно израстване. Неговите съвременници разказват, че е останал до края на живота си ерген, тъй като смятал брака за празна работа. Много арабки искали да се омъжат за снажния балканджия. Той флиртувал известно време с тях, след което влизал в близки търговски отношения с бащите им и така натрупал част от огромното си състояние. Някои от момичетата умирали мистериозно, мълвят многобройните легенди, които копривщенци с охота и с гордост разказват, когато се спомене името на Благодетеля.

----------------------------



Един от потомците на хаджи Ненчо - бившият дипломат Кирил Палавеев - твърди, че основната максима на търговеца била: "Богатството не е за всяка уста лъжица." С него, споделя 81-годишният родственик, можеш да направиш добро, но и зло, ако душата ти не е скроена широко. "Моят дядо Кирил е братовчед на Ненчо. От него знам, че хаджията бил стиснат човек, но когато ставало дума за Копривщица и за копривщенци, отварял кесията си и не се скъпял за нищо", разказва Кирил Палавеев. Той си спомня, че от братята Груйо, Кирил и Дончо разклоненията на Палавееви тръгват из цяла България. Днес у нас има около 15 семейства, които носят фамилното име.

Внучката на Кирил Габриела е студентка по българска филология и е решила да направи родословното дърво на Палавеевци. Девойката води самостоятелно предаване по телевизия "Скат"



- "От българско по-българско",



в което много скоро ще разкаже за различните членове на своята фамилия от миналото и от днес. Кирил Палавеев споделя, че всичките му роднини са патриоти, независимо къде са и с какво се занимават. Дипломатът е следвал право, а след това е завършил висша политическа школа в Москва. В периода от 1965 до 1970 г. той е бил на дипломатическа служба в Берлин. "В живота си имам много произшествия, но не ми се говори за тях. Лежал съм по политически причини и във фашистки, и в комунистически затвор", казва Кирил, който външно прилича много на хаджи Ненчо Палавеев. В Берлин той е работил заедно с Иван Даскалов, Величко Георгиев, Нако Дойнов и др. През 1979 г. Кирил пише писмо до Тодор Живков, в което изразява своето възмущение от корупцията в държавата.

Не след дълго Палавеев е хвърлен в Централния софийски затвор, където лежал цели две години. "Аз съм инат, не помолих никого за моето освобождение", спомня си Кирил. Когато съпругата му Георгица, която е от виден македонски род, отишла и попитала началника на затвора защо не пускат мъжа й, получила отговора: "Защото половин София го познава и с тези разсъждения е по-добре да е вътре, отколкото на свобода." Това обаче са минали работи и не е необходимо да се връщаме към тях, смята Кирил Палавеев.

Днес той се радва, че синът му Огнян, който е изпълнителен директор на "Унифарма", при всеки удобен случай посещава Копривщица и дори е открил в града свой братовчед, който също се казва Огнян. По-големият син на дипломата, Чавдар Палавеев, е бил съветник на първия български президент Петър Младенов, но е починал наскоро. Философ по образование, Чавдар дори пишел интересни есета за Копривщица. Той е обичал да се усамотява творчески в тишината на градчето. "Кръвта вода не става", замислено споделя Кирил.

Един от братовчедите на дипломата - Дончо Палавеев - се занимава успешно с търговия и в свободното си време ходи често в родния град на Благодетеля. Бащата на Дончо, също Дончо Палавеев (1884-1980 г.) учи в търговската гимназия в Свищов. После завършва института по винарство във Бордо, Франция. След това започва дейността си в спиртоварството. Става съдружник в "Т. Кършев и синове" и е генерален директор на Консорциума за тютюн. Дончо Палавеев изиграва активна роля в преодоляването на тютюневата криза през 30-те години на миналия век. На 27. VII. 1940 г. е избран за член на Ротари клуб като един от видните представители на българската търговска интелигенция. Съден е от Народния съд по стопански процеси. По-късно той емигрира във Франция.

Родствениците на хаджи Ненчо Дончев Палавеев смятат, че днес

Копривщица живее само със старата си слава



Според тях хаджията полага основите на една традиция - дарителството, която все още не е продължена от копривщенци. Като пример за другите Благодетеля зарязва комфортния си живот в Кайро и през 1925 година се връща в Копривщица, заемайки се усилено със строителство. Построява паметника на Априлското въстание (Костницата) в центъра на града, параклиса "Св. Архангел", постройките и гробницата при църквата "Св. Богородица", чешмата при устието, изгражда водоснабдителната мрежа, залесява един връх с иглолистни дървета и издига основното училище, носещо неговото име...

Хаджи Ненчо уважава много книжовността. Затова отпуска на Министерството на народното просвещение 6000 златни египетски лири (равняващи се на 47 кг злато) с договор в града да се поддържа "пълна гимназия". Тя се открива през 1932 година и е оборудвана от Благодетеля с всичко необходимо. За нея той наема учители, на които плаща лично.

На 31 май 1934 година видният копривщенец



основава благотворителна фондация,



която носи неговото име. Целта й е "културното и икономическо израстване на родния ми град". Фондацията набира средства от основния капитал - 5000 лв., който Палавеев внася и от всичко, което по-късно той й завещава, а също така и от лихвите на капиталите си. Тя се управлява от настоятелство, чиито членове се избират от копривщенските благотворителни дружества в София и Пловдив, от женското дружество "Благовещение", от директора на гимназията в Копривщица и др.

След кончината на хаджи Ненчо Палавеев (18. IХ. 1936 г.) фондацията осчетоводява цялото му имущество: една четвърт идеална част от бащините му две къщи, собствената му къща, намираща се в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката "Деджил унифие" в Египет, 200 облигации от Земеделската банка та Египет, 150 облигации от Националната банка на Египет. Всички тези ценни книжа се съхраняват в банка в Базел. На Копривщица са завещани и влоговете на името на Палавеев, които се намират в Българската народна банка, Българската земеделска банка-София, Популярната банка в Копривщица,



цялата му покъщнина и една касетка с ценности



Съгласно волята на дарителя фондацията има право да изразходва 3/4 части от ежегодния приход, а 1/4 остава да се капитализира. Това положение се спазва до 1946 година. След това, с разрешение на Министерството на народната просвета, което има върховна надзорна власт над фонда, започва да се изразходва не само целият годишен капитал, но и основният. На 1 януари 1943 г. в градчето е образуван строителен комитет, който започва строежа на пансион към гимназията. Негов архитект е видният творец Юрдан Юрданов. През 1949 година сградата на пансиона е окончателно завършена.

С парите на хаджи Ненчо местното копривщенско дружество "Отец Паисий" изработва бюстовете на Найден Геров, Любен Каравелов, Георги Бенковски и на други възрожденци. Последната голяма придобивка за града е строежът на младежкия културен дом. През 1980 година фондация "Хаджи Ненчо Д. Палавеев" изчерпва средствата си и преустановява своята дейност.

Днес Кирил Палавеев казва, че завещанието на Благодетеля започва с думите: "Съгласно законите на любимото ми отечество - България, установявам за мой универсален заветник родния ми град Копривщица в лицето на ефорията..." То, според него, трябва да е пред очите на всички, които смятат, че богатството е лъжица само за техните уста.